Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дебилитация*

Трансфер номер едно на зима 2012 у нас бе в посока навън - Янис Зику в Южна Корея Снимка: sportal.bg
Трансфер номер едно на зима 2012 у нас бе в посока навън - Янис Зику в Южна Корея
Левски пратиха голмайстора си Шюрд Арш в Китай, а на негово място привлякоха Жуниор от Славия (на снимката) Снимка: Gong.bg
Левски пратиха голмайстора си Шюрд Арш в Китай, а на негово място привлякоха Жуниор от Славия (на снимката)
На фона на трансферната "дебилитация" на столичните грандове май Лудогорец пак ще се радва накрая Снимка: Ludogorets.com
На фона на трансферната "дебилитация" на столичните грандове май Лудогорец пак ще се радва накрая

По принцип целта на трансферния прозорец е да подсилва съставите на футболните отбори. Това е неговата същност - треньорите решават какви играчи им трябват, а ръководителите на клубовете водят преговори и дават парите.

Да, ама в българските грандове ЦСКА и Левски през зимната пауза май се получава обратното - съставът се дебилитира*, като са продавани най-силните футболисти, които след това биват заместени с... каквото изпадне на ниска цена или със свободен трансфер.

Затова и най-знаковите сделки през тази зима бяха в изходяща посока - Янис Зику в Поханг Стийлърс, Спас Делев в Мерсин и Мишел Платини в Динамо (Букурещ), а не обратното. Така бе и през миналата - тогава Жоазиньо отиде в Краснодар, а Гара Дембеле остана в Левски само защото Батков не получи исканата цена.

Но да се върнем към настоящето - „червените" се разделиха със споменатите трима ключови играчи плюс Грегъри Нелсън в Металург, говори се, че и Бандаловски и Мораес могат да поемат нанякъде до края на седмицата.

На мястото на продадените дойдоха малко на брой и най-вероятно по-слаби като класа футболисти - Нджонго Присо, камерунец с кариера в Малта и Кипър, и халфовете Коста Янев и Николай Дюлгеров, които могат да бъдат определени в най-добрия случай като средно ниво за „А" група.

„Червените" успяха да се забъркат и в най-големия скандал в българския футбол напоследък - юридическата главоблъсканица около Анисе Абел, за когото още не е ясно към кой клуб принадлежи.

Смях породи и сагата с небезизвестния Карлос Диого, който първо подписа с ЦСКА, а след това реши, че не му се играе там и се откупи, като президентът на „армейците" Димитър Борисов дори се зарадва, че бил напред финансово от тази сделка. То май това е и което единствено интересува червения бос, съдейки по всички гореизложени съждения.

Сега наред е и трансферът на Антонио Томас - испански халф, представен като едва ли не звезда от Примера дивисион, защото имал над 100 мача там с Депортиво (Ла Коруня) и Расинг (Сантандер). Само че Томас идва в ЦСКА, след като бе освободен от последния в Ла Лига Реал (Сарагоса), където са го пуснали в едва 3 мача през сезона досега.

Цялата ни работа такава, след като за голяма сделка се смяташе и опитът за привличане на бившия халф на Реал (Мадрид) Мамаду Диара, който от лятото на 2011 не е играл никъде, а дори опашкарят в английската Лига 1 Донкастър не се нави да го вземе в редиците си.

До голяма степен родното първенство прилича на гробище за футболни таланти, които в най-ниската точка от кариерата си намират пристан у нас, защото просто никъде другаде не ги искат. Справка: бившият шведски национал Ларс Рисп, който игра в Левски през есента, но бе разкрит и постоянно контузен.

Сега на негово място при „сините" идва друг подобен кадър - Сулейман Диамутен от Лече, който също не е ритал в официален мач месеци наред, дано поне той да свърши работа.

Показателно е и че другият ни гранд се ориентира основно към футболисти от кипърското първенство - от Анортозис дойде португалецът Кристовао Рамос, а сега се очаква и някакъв мароканец от Аполон (Лимасол).

На фона на гръмко афиширания нов спонсор, който се чака от месеци и все не може да бъде обявен официално и изобилието, които щеше да потече в столичния квартал Сухата река, ама и то се отлага, ситуацията изглежда трагикомична колкото при вечния им съперник.

Левски много спорно се отказа от голмайстора си Шюрд Арш, който вкара 8 в 16 мача, в половината от които е влязъл като резерва, а на негово място дойде не някое известно име от Европа, ами Жуниор от Славия, който е по-скоро крило, каквито при „сините" с лопата да ги ринеш.

При тази тотална „дебилитация"* на столичните грандове изглежда, че Лудогорец е победител и в полусезон 1 ½ (зимната пауза от 96 дни, която е дълга почти колкото есенния или пролетния дял).

Разградският клуб запази основните си играчи, разтовари ненужните от твърде дългата си скамейка и привлече нови интересни попълнения, за които не знаем много, но съдейки по подхода към селекцията през лятото, вероятно скоро ще говорим със суперлативи.

Но, както се казва, каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го стори - да му мислят любимите на народа Левски и ЦСКА...

 

Най-четените