1. Построяването на футболния център в Бъртън.
За над 50-те милиона паунда, които похарчи за заплати, премии и неустойки на национални селекционери от 2000 г. насам, Футболната асоциация досега да беше построила националния футболен център, която трябва да отвори врати през 2012 г. Академията, която ще местните кадри, е един по-интелигентен подход от хвърлянето на луди пари за чужденци като Ериксон и Капело. Освен това в Бъртън ще тече научна дейност в областта на спортната медицина - предотвратяването на контузии и възстановяването. Центърът ще бъде дом на всички национални гарнитури, посветен на предаването на традициите на английския футбол и приемствеността между поколенията.
2. Повече треньори за децата.
Денис Бергкамп, който е продукт на може би най-добрата школа в света - тази на Аякс, обича да нарича възрастта между 8 и 12 - „златните години на ученето". Децата трябва да се радват на футбола. Академията „Бъртън" ще произвежда треньори, които да започнат кариерата си с мисионерска дейност в училищата и кварталите. Дори и една-единствена двучасова визита на образован и ентусиазиран млад специалист може да вдъхнови бъдещите звезди и техните родители. Испания и Германия правят това по най-добрия начин. Тренировъчният метод на академията на Манчестър Юнайтед с два отбора от по четирима играчи при най-малките не позволява на никого да се „скрие" на терена и развива техническите умения в условия на най-голям стрес. Младите футболисти са окуражавани да обмислят ходовете си, което ги прави по-добри във взимането на решения и поемането на отговорност.
3. Зимна пауза.
Няма как всеки измежду Фабио Капело, сър Алекс Фъргюсън, Арсен Венгер и Уейн Рууни да бърка в преценката си, че на играчите трябва да бъде разрешено да „презаредят батериите" през януари. Кое е по-важно? Изпълнените с тръпка преигравания за Купата или националите да са свежи за световното първенство през лятото. Освен това проучване на УЕФА показа, че играещите във Висшата лига са четири пъти по-податливи на контузии през март, отколкото тези от първенствата със зимна пауза.
4. Доверие в талантите.
Поощрявайте креативните играчи и поемайте рискове. Германия повярва на Месут Йозил, който изгря на европейското първенство за младежи миналото лято и сега той е една от големите звезди на Мондиал 2010. Умелите финтове и скоростта, с които той побъркваше английската защита, са свидетелство за контраста между вибриращата игра на немците и британската скованост. Англия винаги е била подозрителна към Джо Коул. Дайте му шанс най-накрая! И поканете някой бивш национал, като Крис Уодъл например, който да работи с Арън Ленън и Тео Уолкът и да ги научи на тънкостите на играта по фланга.
5. Назначаване на повече хора във Футболната асоциация.
Скоро след оттеглянето на легендата на Реал (Мадрид) Фернандо Йеро от активния футбол, той бе назначен за технически директор в испанската федерация, участвайки активно в надзора и избора на националните треньори и в излюпването на новите Шави, Иниеста и Вия. ФА се нуждае от повече лидери като Тревър Брукинг и по-малко като президента на асоциацията сър Дейв Ричардс, защото Брукинг разбира играта.
6. Плащане за свършена работа.
Ако сър Ричардс наистина го е грижа за Англия, трябва да упражни влияние на клубовете от Висшата лига да въведат заплащане в зависимост от представянето. Гигантските заплати си постъпват по банковите сметки, независимо от това кой как и дали е играл. Наскоро един резервен играч на националния отбор, без да иска, изпусна на тренировъчния терен фиша за заплатата си и дори съотборниците му бяха шокирани колко получава. Ако клубните президенти постинат съгласие за таван на възнагражденията, базирани върху точки, място в класирането, спечелени трофеи, отбелязани или недопуснати голове, асистенции и минути на терена, целият начин на мислене на състезателите ще се промени и те ще станат гладни за успех.
7. Повече физическо в училище.
Много от децата на осемгодишна възраст вече нямат двигателна култура! Мениджърът на Арсенал Венгер все повече държи на привличането в школата на деца от африкански произход заради атлетизма им. При претовареността на програмата в училище, най-лесно е да се премахне някой и друг час по физическо възпитание, като и футболът е жертва на тази безотговорна държавна политика. Правителството също така трябва да финансира изграждането на множество игрища във всеки един квартал на територията на страната.
8. Максимум 5 чужденци в състава.
ФИФА трябва да покаже твърдост в окуражаването на доверието към местни играчи. Фабио Капело е прав - твърде многото чужденци във Висшата лига намаляват възможността за изява на английските младежи и съответно избора на националните селекционери. Премиършип обича да се представя като световна лига, но трябва да потвърди лоялността си към Англия.
9. Продажба на „Уембли" на фирма, занимаваща се с организирането на концерти.
„Уембли" е финансово бреме за ФА, като парите за поддръжката му биха могли да се използват за развитието на юношеския футбол например. В момента стадионът представлява слон, който мачка трите лъва. Най-доброто, което може асоциацията да направи с него, е да му намери нов собственик, от който да го наема за мачове, като се въведе и практиката част от срещите на Англия да се играят извън Лондон. Националният отбор принадлежи на всички, не само на столичани.
10. Докосване до истинския свят.
Играчите на Англия не трябва да се изолират от света на големи първенства. Позволете им да опознаят страната, в която се намират. Въпреки че са свръхвисокоплатени служители на свръхраздразнителни клубове, те все пак са и човешки същества, способни да изтрещят от скука. Фабио Капело бе предупреден, че играчите му са отчаяно отегчени и чак със закъснение разхлаби оковите. А най-голямата победа през последното десетилетие - 5:1 срещу Германия, дойде, след като националният бе настанен в центъра на Мюнхен точно до най-оживената бирария. Така че слезте малко на земята!
