Всяка година изгряват много нови звезди на футболния хоризонт, но светлината на една от тях винаги е малко по-ярка от на всички останали.
Тежката задача да изберат най-добрия млад футболист се пада на спортните журналисти, които преценяват кой играч е имал най-впечатляваща календарна година.
Всички номинирани са под 21 години и се състезават в топ първенствата на Европа. Наградата „Голдън бой“ е основана от италианския Tuttosport през 2003-а, а най-престижните издания на континента определят златното момче на годината.
Вижте кои спечелиха досега:
2003-а: Рафаел ван дер Ваарт (Аякс)
Всички говореха, че ще стане велик още в началото на кариерата му. Аякс го взе, когато бе 10-годишен, а после го превърна в технически съвършен футболист, който 12 години по-късно замина за Хамбург.
Холандецът бе титуляр от 17-годишна възраст и спечели Ередивизи през 2002-а и 2004-а. Вкара 14 гола през сезон 2001/02 и 18 през следващата кампания. Контузиите обаче бяха неизменна част от кариерата му още в самото начало и щяха да я определят всичко до края.
Преминаването му в Хамбургер през 2005 г. дойде малко шокиращо за всички, но по-късно се оказа мъдро решение. Три години по-късно Реал Мадрид го измъкна за 13 млн. евро, а испанската столица Ван дер Ваарт прекара 2 сезона, в които отборът не спечели нищо.
След това стана част от Тотнъм – там бе популярна фигура два сезона, а после се завърна в Хамбургер. Началото на края обаче идваше.
2004-а: Уейн Рууни (Манчестър Юнайтед)
О, Уаза! Прекара два прекрасни сезона в Евертън и направи отлично Евро 2004. Беше въпрос на време златното момче на нацията да направи следващата крачка. Нюкасъл го искаше, но Юнайтед го привлече за 25 млн. паунда, което тогава бе рекорд за футболист под 20 години.
В дебютната си година за „червените дяволи“ той заби 11 гола, а после не спря да къса мрежите. Извървя целия път, в който Манчестър Юнайтед господстваше в Европа. Спечели Шампионската лига, както и 5 титли на Англия.
Неуспехите с „трите лъва“ обаче го преследваха, а постепенно златното момче изгуби част от блясъка си.
2005-а: Лионел Меси (Барселона)
„Никога не съм виждал нещо подобно от тийнейджър“, възкликна Фабио Капело, когато Лео направи каквото си поиска срещу неговия Ювентус през 2005-а в една приятелска среща. „След двубоя отидох до Франк Рийкард и поисках да го взема под наем, защото те вече имаха трима футболисти, които не са европейци, но той се изсмя и ми каза, че няма шанс.“
По това време Барса знае какво има, но вече и всички останали започват да го виждат. Разбира се, аржентинецът все още не е машината за голове, в която се превърна по-късно, но дрибълът му смразяваше кръвта на противника.
„Най-добрият в света? Аз дори не съм най-добрият в Барса“, сподели Роалдиньо през 2005-а в едно интервю и изглежда въобще не се е шегувал. Бразилецът бързо угасна, но Меси сякаш ставаше все по-добър с годините.
2006-а: Сеск Фабрегас (Арсенал)
Дебютира за „артилеристите“ на 16 години, а 12 месеца по-късно се превърна в основен играч. Испанецът е най-добрият ученик на Арсен Венгер и след напускането на Патрик Виейра бе човекът, на когото може да се разчита в халфовата линия и да поема отговорност.
На 19 години той вече имаше 75 мача във Висшата лига, което е наистина впечатляващо. Трофеите обаче така и не дойдоха.
2007-а: Серхио Агуеро (Атлетико Мадрид)
Когато направи дебюта си на 15 години, хората очакват много от теб. Две години по-късно пък вкара един от най-великите голове в кариерата си, което допълва цялостната картина. Тези неща Агуеро стори за Индепендиенте, а през 2006-а Атлетико плати 23 млн. евро за него.
В Мадрид той имаше задачата да замени Фернандо Торес. Започна сезон 2007/08 впечатляващо и вкара 7 гола в 11 мача. А в последната си кампания се отчете с 20 попадения. Сити плати 38 млн. паунда за него – сума, която изглежда смехотворна на фона на качествата му и какво стори в Англия.
2008-а: Андресон (Манчестър Юнайтед)
От самото начало очакванията към него бяха огромни. А феновете на „червените дяволи“ го боготворяха, но отношението им не продължи дълго.
В Гремио смятаха, че ще бъде новият Роналдиньо, а изпълненията му в нападение хванаха окото на Порто. Към края на кариерата му в Манчестър обаче репутацията му бе срината.
Сър Алекс плати за Андерсон около 20 млн. паунда през 2007-а, когато бразилецът бе 19-годишен. Даде му обаче нова роля на терена, а играчът не се чувстваше комфортно и му отне 40 мача, за да вкара първия си гол.
Контузиите и неповторимият Пол Скоулс пък въобще не подобриха положението му.
2009-а: Алешандре Пато (Милан)
Не е за вярване, че Пато от миналия сезон в Челси е същият човек, който собственоръчно унищожаваше защитата на опонента преди.
През 2007-а Милан плати за него около 13 млн. паунда, а той даде сериозна заявка с 9 гола в първите си 18 мача в Серия А. В първите четири сезона нещата вървяха добре. Последната му добра кампания бе 2010/11, когато Милан стана шампион, а бразилецът вече имаше 50 гола в първенството за 102 изиграни срещи.
Започнаха проблемите с травмите и през 2013-а Коринтианс го купи. Пато вкара в дебютния си мач, но постепенно угасна. Прекара известно време във вечния враг Сао Пауло, а когато се завърна бе финансово неизгоден за Коринтианс и така Челси се намеси, след като футболистът отказа многомилионен трансфер в Китай.
2010-а: Марио Балотели (Манчестър Сити)
Скъпи коли, леки жени, проблеми, пожари, скандали. Тъжно, но накрая ще го запомним много повече с това, отколкото с футболните му качества.
През 2010-а обаче всичко изглеждаше добре, а поведението му бе детинско, но забавно. Марио знаеше и къде е границата. Преди двадесетия си рожден ден той имаше 20 гола в 54 мача в Серия А.
В Сити стартира колебливо и редуваше контузии и голове. Спечели наградата за най-добър млад играч, побеждавайки Джак Уилшър, а после каза: „Как му е името? Уил…? Не, не мога да се сетя. Но следващия път, когато играя срещу Арсенал, ще му обърна внимане, ще му покажа и наградата.“
На Манчини обаче му омръзна от Супер Марио и го прати в Милан под наем, а после и за постоянно преди Брендън Роджърс да опита да възроди кариерата му в Ливърпул, но не се получи.
2011-а: Марио Гьотце (Борусия Дортмунд)
Когато през 2011-а германецът спечели наградата за най-добър млад футболист, той вече беше шампион на Бундеслигата.
През сезон 2010/11 Гьотце беше един от най-изявените представители на революцията на Юрген Клоп и завърши на второ място по брой асистенции. В първите 16 мача Дортмунд имаше само 3 загуби, но две от тях дойдоха в срещи, в който полузащитникът не игра заради контузия.
Наградата му през декември бе последвана от тежка травма, която го извади за дълъг период от време. Той се завърна в последните три мача, вкара и гол, а тимът му отново бе господар на Бундеслигата.
Гьотце остана на „Сигнал Идуна Парк“ още година, а после реши да продължи кариерата си в Байерн, но контузиите му пречеха да се изяви.
2012-а: Иско (Малага)
Валенсия може и да се слави с това, че развива и продава висококачествени футболисти, но тимът е особено добър и в това да прави непростими грешки.
През 2012-а Иско напусна за само 6 млн. евро, а в Малага бяха повече от доволни. Те хвърлиха 19-годишния играч в дълбокото, а той определено можеше да плува. Тимът стигна и до полуфинал в Шампионска лига, а на следващата година отпадна на четвъртфинал.
Иско пък бе в основата на това Испания да стане европейски шампион до 21 години, после дойде трансфера в Реал Мадрид.
2013-а: Пол Погба (Ювентус)
Алекс Фъргюсън жертва Погба, след като французинът искаше да играе редовно. Спортните журналисти обаче го избраха за най-добър млад футболист на Европа през 2013-а.
Погба стана твърд титуляр, а техниката и атлетичнстта му впечатляваха всички. В края на 2013-а имаше шампионски медал на врата си и 5 гола на сметката.
През сезон 2013/14 футболистът продължи в същия дух, заедно с Андреа Пирло и Артуро Видал сформираха една от най-добрите халфови линии в света.
2014-а: Рахийм Стърлинг (Ливърпул)
Луис Суарес бе двигателят на Брендън Роджърс и основната причина Ливърпул да бъде толкова близо до титлата, но талантът и качествата на Стърлинг не останаха в сянка.
49 млн. паунда обаче го отведоха на „Етихад“ през 2015-а, а в играта му нямаше вече постоянство, което даде повод на критиците да влязат в действие. Направи и катастрофално Евро 2016.
2015-а: Антони Марсиал (Манчестър Юнайтед)
Преди 2015-а той беше стартирал само в 14 мача в Лига 1, а фактът, че се превърна в най-скъпия тийнейджър е достатъчно красноречив.
За сезон 2014/15 вкара 11 гола за Монако. Юнайтед пък плати 26 млн. паунда за него, което озадачи феновете, но солов гол в дебюта срещу Ливърпул спечели привържениците на негова страна.
В края на 2015-а беше твърд титуляр и не е изненада, че спечели наградата „Голдън бой“. През втората половина от кампанията пък бе сред малкото играчи на Ван Гаал, които демонстрираха въображение.
В галерията може да видите къде са сега златните момчета на Европа.
