Давид е повалил Голиат с прашка. Невръстният цар се изправил срещу потомъка на свръхчовеци и успял с хитрост да го надвие.
Футболът е велика игра отчасти и, защото на терена понякога давидовци побеждават голиатовци. В българския футбол "потомъци на свръхчовеци" са двата гранда Левски и ЦСКА, а напоследък от време на време се пръква и по някой новоизлюпен гранд от провинцията.
Берое обаче не само иска да е Давид в сряда, когато се изправя срещу Левски на финала за Купата на България. Тимът има и своя Давид, който може да е ключов в мисията да повали фаворита. Той е португалец, роден в Люксембург, играл в Спортинг (Лисабон) и е играч №1 на сезона за старозагорци. Казва се Давид Каядо.
Халфът записа 4 гола и 3 асистенции през сезона, а представянето му почти сигурно ще значи трансфер в София през лятото. Той е жокерът на Берое в сряда, когато в Ловеч насреща ще е грандът Левски.
Историята не дава шанс на старозагорци. В последните 29 мача (14 години) Берое има само една победа над Левски - 1:0 в София през 2009-а. И само три ремита! Останалото са 25 успеха на Левски, и то доста убедителни.
"Сините" излизат като абсолютен фаворит и на финала, но имат едно наум. В събота ги чака един по-важен финал - в първенството срещу Лудогорец, на "Герена". Тогава ще се реши титлата. Нагласата на тима на Николай Митов е много важна, защото в такъв цикъл, какъвто завъртя отборите ни тази пролет, всяка мисъл за пестене на сили може да коства мача. Берое е свеж, вдъхновен и вижда своя исторически шанс за втора купа само за 3 години. През 2010 г. трофеят дойде в Стара Загора след драматичен финал срещу Черноморец (Поморие). Точно в Ловеч, където е финалът и сега.
Треньор на поморийци тогава бе Петър Хубчев. Сърцето му бе разбито с гол в 90-ата минута на Дончо Атанасов. Сега Хубчев води Берое на финала, а Дончо пак е в състава на беройци.
Насреща е Николай Митов, който е старши треньор за първи път и има зад гърба си месец стаж. Но вече върна Левски в битката за титлата, записа победа във вечното дерби с ЦСКА и е на един мач от трофей. Пардон - на два мача от два трофея! Защото ако в сряда и събота Левски победи, дубълът е гарантиран.
Такива шеги си прави футболът. Митов може да запише във визитката си 2 купи с 2 месеца и малко работа като наставник. Хубчев, треньор от 10 години, може да продължи да бъде без купа, въпреки дългия стаж.
Обяснението е просто - затова Левски е Левски. Гранд. Хубчев не е имал щастието досега да води такъв.
Другата ирония е, че един човек вероятно е раздвоен за кого да вика на финала. Името му е Илиан Илиев. Направи чудеса с Берое, вдигна купата преди 3 години. Миналото лято дойде в Левски, където бе посрещнат хладно, така и не получи доверие, а преди месец бе уволнен, въпреки че преследваше титлата. Чувствата му към Левски са съмнителни в момента, но пък той изгради този отбор. Към Берое със сигурност има само топлота в душата му. Да не си на негово място в сряда вечер, докато върви мачът.
В сряда в Ловеч атмосферата, залогът, интригата ще направят мача специален. Има нещо романтично във финали за купата, които са далеч от националния стадион (обикновено полупразен за тях). А и когато чакаш не сблъсък на Левски с ЦСКА, например, а среща на някой Давид (не задължително Каядо) с един от големите във футболната ни йерархия.
