Сами срещу всички, дори и срещу себе си. Това е положението в Левски в момента. "Сините" са първи в класирането и са с девет точки пред Лудогорец, но сякаш титлата не е близо до "Герена".
При девет точки преднина в някои първенства отборите отварят шампанското, пускат юношите и знаят, че няма какво да стане, защото са в пъти по-добри от останалите. В България това не е така. Защо ли? Защото може да ти се наложи да играеш срещу Берое в Стара Загора.
Принципно тежко гостуване, независимо в какво състояние са заралии. Ясно е, че класата не е в тяхна полза, но който е гледал това зрелище, без да е фен на някой от двата отбора, трябва да признае, че домакините практикуваха някакъв друг спорт. Да, отмениха гол на Берое, но освен това с какво друго може да се запомни тяхното участие в мача? Глуха защита и надежда за точка.
Няма лошо, но от години си говорим и се надяваме, че футболът в България се развива, треньори ходят на стажове в големи отбори, гледат как се случват нещата и накрая... ритане на топката напред и игра за 0:0.
Левски си взе своето, а не беше и лесно. Както се казва - "шампионска победа". Тук обаче идва друг важен момент. На полувремето в социалните мрежи фенове на "сините" не пропуснаха да споменат как отборът нищо не играе, колко е слаб, как няма как да има титла с тази игра и т.н., и т.н. Няма лошо, всеки е свободен да мисли и казва каквото иска. Въпросът е защо сам не вярваш на играчите, които трябва да подкрепяш, независимо какво се случва.
Преди няколко години Левски не беше в борбата за титлата, а беше в борбата за собственото си оцеляване. Тогава феновете спасиха отбора и логично гласуваха доверие на ръководството и на играчите. Едва ли някой вече се сеща с какви футболисти трябваше да се спасява тимът, когато нямаше пари, но оттогава изтече много вода, положението на "Герена" е коренно различно и доверието трябва да е много по-голямо.
За съжаление, в България големите очаквания вървят и с огромни критики, независимо дали са правилни или не.
Играчите и Веласкес също имат своята вина, защото поставиха летвата високо. Слаб мач или слаби 45 минути и драмата се завръща с пълна сила. Липсата на резултати срещу Лудогорец и ЦСКА също не помага, най-малкото на психиката в съблекалнята.
Имат ли нужните сили играчите в синьо, за да изпълнят мисията - да свалят "орлите" от трона им? Сложен въпрос, на който, признавам си, едва ли някой има отговор, особено в родната действителност, в която всичко може да се случи и девет точки да не са достатъчни, за да се удържи напорът на Лудогорец. Разградчани, от своя страна, изобщо не са убедителни, но след отпадането от Европа целта е ясна.
Друг въпрос е, че шампионите също не са сигурни победители в останалите си мачове до края на сезона. Да, успехите над Левски и ЦСКА са показателни за това, че "орлите" са по-добри от тях, но осем равенства и три загуби от началото на сезона дават шанс на "сините" да мечтаят.
Колкото и абсурдно да звучи, ако не бъде спрян Лудогорец през тази година, то едва ли скоро ще има друг отбор, който да го бутне от трона. Не го казвам, защото Левски или ЦСКА през следващия сезон няма да са по-добри, но сме сигурни, че в Разград селекцията за следващата кампания няма да бъде подценена.
Интересно е да видим и как ще подходят играчите и ръководството на ЦСКА по време на плейофите. Ясно е, че говорим за чиста доза феърплей. Левски бяха в позиция да поднесат титлата на вечния съперник, но по един или друг начин не го направиха.
Дали в Борисовата градина ще постъпят по този начин? Дали феновете на "червените" биха приели титла на "Герена", за да падне главата на Лудогорец, или все пак по-важно е Левски да е зле?
Сами срещу всички никога не е звучало толкова реалистично, колкото в този момент. Проблемът е, когато ударите не идват само от чужди, а и от свои. Дали Веласкес и компания ще удържат, или ще влязат в родния футболен фолклор? Ще разберем съвсем скоро.
