Христо Стоичков ще се появи в екипировка на ЦСКА за първата си тренировка другата седмица. Ще има фенове, ентусиазъм и надежда.
Това не е малко, с оглед на примирението и обезсърчението, което цареше сред армията привърженици на "червените" в последните 12 месеца. Точно година мина, откакто ЦСКА изпусна титлата в Разград и сякаш нито едно червено сърце не запази и капка оптимизъм за бъдещето на клуба с ръководители "Титан".
Ходът с връщането на най-големия любимец за последните 30 години е показателен. Борисов и Иванов нямат други верни действия, защото настроиха срещу себе си публиката, затриха идентичността на клуба, а се говори, че са на път да загубят и големи парчета от бизнеса и влиянието си. Затова, ако те водят Ицо, това е заради широкия му гръб и огромна популярност, която би била идеален параван за ръководното безсилие и несъстоятелност на "Титан".
Далеч по-вероятно е обаче номер 8 да влиза на "Армията" като част от революционен план за ново бъдеще на ЦСКА. Информациите за привличане на реално най-доброто от Литекс, както и упоритите слухове за Гриша Ганчев, който вече е имал срещи с Борисов, а и с влиятелни и известни привърженици, подсказват накъде духа вятърът. Революция се прави с оръжие, а когато става дума за ЦСКА, няма по-добро оръжие от Камата.
Той никога няма да се промени, да бъде усмихнат любезно или да говори дипломатично. Стоичков разделя мнения, чувства и коментари. Такъв е - Кама, остра и понякога с нацапан в червено връх. Защото боде с ежливия си характер.
Стоичков обаче е безспорният №1 в сърцата на цесекарите, защото на терена бе непримирим, силен, гневен и гениален. Той имаше смелост да се сбие с левскари на финала за Купата на България през 1985 г. Тези неща се помнят, така както и важните голове. Характерите се превръщат в идоли на агитките.
Ицо бе само на 19, новобранец в софийския футбол, пълен с легенди в двата гранда. Тогава започна и противоборството му с Борислав Михайлов, един от най-активните в "синьо" при спречкванията и баталните сцени. Сега то вече не тлее, а гори, но на съвсем друго ниво. Стоичков, който освен треньор ще е и хард лидер на позицията на ЦСКА в българския футбол, е обществен враг №1 на настоящото ръководство на БФС.
Та за онзи чорлав и винаги нацупен българин от края на 80-те, когато носеше екипа на ЦСКА. Кой привърженик на армейците е забравил гола, с който прониза именно Михайлов за шампионската титла през 1987-а година в мач срещу Левски, който се превърна във финал. Кръг преди края ЦСКА водеше с 1 точка и при загуба почти сигурно изпускаше титлата. Но спечели с 1:0 с първия гол на Камата в "синята" врата, десетина минути преди края.
За 13 дербита като играч, Стоичков има 7 победи, 3 равенства и 3 загуби. Пропусна година заради наказанието си от финала през 1985-а, а при липсата му (не че тогава тя е била решителна) Левски спечели и двата мача. Вкарал е 6 гола във вечното дерби, а на 1 октомври 1989 г. пише история. Ниже 4 пъти за 5:0, но големият му и болезнен удар върху честта на левскарите предстои напролет...
Вместо с №8 излиза с №4, за да дразни съперника. Това е и моментът, в който във всяко левскарско сърце има кътче за омраза към Стоичков. Така ще е винаги. Както за всеки цесекар неговото име е успехи, романтика, победи, ракетни голове. Той обича да разделя мнения, да е рязък, непредвидим и интуитивен. Не се прикрива. Първичен, за някои елементарен, наричан простак и какво ли още не.
Но това е Стоичков, който вкара онзи гол на Барса, от който ти пада ченето като го гледаш и сега. Със самочувствие на Кройф, а не на някакъв си българин... То затова и Кройф го хареса. Защото видя - този е различен.
Със Стоичков в отбора ЦСКА стана 3 пъти шампион за 5 и половина години. Взе 4 купи на България, игра четвъртфинал за КЕШ и полуфинал за КНК. С червения екип Ицо вкара 85 шампионатни гола в 125 мача. Бе острието на камата, която представляваше един от най-силните отбори на ЦСКА в историята от края на 80-те.
Сега е избран да е острие на ножа, с който започват революционни времена в клуба. Може да е кърваво и мътно. Но Стоичков отново е на мястото, където е обичан безрезервно.
Това все някога щеше да се случи. Дали моментът е подходящ, дали ролята му ще е позитивна за клуба, както и дали ще се справи - времето ще покаже. Но ако и Стоичков не се справи в ЦСКА, верните ходове вече съвсем се изчерпват. Кой ли не опита, кой ли не бе употребен и изхабен в тази лудница, създадена от управлението на "Титан".
При всички случаи започва един от най-интересните сезони за ЦСКА, "А" група, БФС и неговия шеф. Спокойствие няма да има за никого.
Стоичков се върна.
