Сезонът започва сега. В Разград - там, където и завърши с драмата Лудогорец - ЦСКА на 23 май. Тогава единствен гол на Мирослав Иванов определи домакините да са шампион, а това ги прати днес на Динамо (Загреб). Дебютанти, неопитни, изправени срещу несравним по европейски коефициент и история отбор... Но пък изпълнени с мечти и надежди, както и с нелош кадрови потенциал.
Няма логика, по която Лудогорец да е фаворит. По фактор опит българите отстъпват категорично, все пак насреща е отбор със 7 поредни титли на Хърватия и участие в миналогодишните групи на Шампионската лига. Там Динамо срещна Реал, Аякс и Олимпик (Лион), които все още са само мечта от телевизора за Кирил Домусчиев и отбора му.
Лудогорец отстъпва и като класа, поне на хартия. Шестима от Динамо бяха на европейското с Хърватия, тук са и класни аржентинци, босненци, португалецът Тонел... Но това е според пазарната цена и имената. На терена те невинаги играят.
Българите нямат и предимството поне на домакинския ад, какъвто биха разчитали да създадат Левски и ЦСКА, например. Ако един от грандовете днес приемаше Динамо, можем да се обзаложим, че поне 20-25 хиляди щяха да ревнат на стадиона, атмосферата щеше да е бойна и напрегната за гостите. В Разград - забравете. Докато Лудогорец трябва да се стяга за горещо посрещане на традиционно негостоприемния „Максимир" в реванша.
И не на последно място - това е отбор от бивша Югославия, и то от най-"марковата" хърватска школа. От три десетилетия тя дава едни от най-талантливите играчи на Източна Европа. Не ровете в паметта си чак до Просинечки, Бобан и Шукер. Просто помислете за Лука Модрич, Ведран Чорлука и Нико Кранчар, които сега са звезди от Висшата лига (поне бяха до това лято).
Твърде песимистично ли ви звучи?
Нека обърнем монетата. Това, че Динамо идва от югославската футболна планета е и плюс. Понякога там са склонни да гледат надменно на съперника, което може да ги вкара в беля. Ако допуснат подценяване, фаворитите от Загреб могат да си тръгнат с едно неудобно и бодливо 0:1 от Разград и да се чудят как да вкарат 2 чисти гола на бързия и стегнат отбор от България.
Защото Лудогорец има своите опитни „кучета", които при добро развитие знаят какво да сторят в европейски мач. Бадема е вкарвал два 2 на Блекбърн и е бил Ливърпул на „Анфийлд", Иван Стоянов елиминира един друг Динамо - от Москва, който дойде с не по-малко самочувствие, бюджет и авторитет, но бе покосен от ЦСКА. Миро Иванов - Деко има гол насред Холандия с Левски, в груповата фаза на Купата на УЕФА, а после стигна чак до четвъртфинал. Станислав Генчев също има пролетни мачове в турнира, но с Васлуй. И Александър Барт има опит от участията си с Литекс в евротурнирите. Няма от какво да ги е страх тези лидери на Лудогорец, както и бразилската им бригада, която гори от желание за доказване.
Може би най-важното - разградският тим няма какво да губи. Никой, освен може би доста поизлетелият в небесата собственик, не очаква чудеса и влизане в групите от първия опит. Но пък страшно няма и Лудогорец може спокойно да премери сили с Динамо. Ако го елиминира - бонус, взима му коефициента и ще е поставен в следващата квалификация. Дори и да не стори чудото там, гарантира си 4 мача в Европа.
С други думи - какво като идва Динамо? Виждали сме и по -силни отбори, тръгнали си бити от България. Нека хърватите си носят бремето на фаворит, а ние тайничко си се надяваме да стане нашето. Защото надеждите са хубаво нещо, а мечтите са безплатни.
