Жерар Пике е вторият каталунец в идеалния отбор на Евро 2012, избран от читателите на Sportcafe. Всъщност името му е Жерар Пике Бернабеу. Да, като онзи, мадридския Бернабеу... Фамилията е наследство от дядо му Амадор Бернабеу, който е бил вицепрезидент на Барселона по времето на Хосеп Луис Нунес, а в момента е представител на клуба пред УЕФА.
Джери, както наричат Пике на галено, е роден на Петльовден (2 февруари) 1987 година, точно 10 години след каката, която в момента топли завивките му - Шакира. Баща му е адвокат, майка му - известна докторка. Но при наличието на вече споменатия дядо, пътят за момчето е бил ясен от рано. Още в деня на раждането си той вече е „сосио" (притежател на членска карта на футболния клуб на Барса). Едва 8 годишен започва да гони топката по терените на Ла Масия (школата на Барселона) заедно със Сеск Фабрегас, с когото е най-добър приятел и до днес, а малко по-късно - и с Лионел Меси.
Минава през всичките юношески формации на отбора и дори печели младежката Купа на Краля, когато е на 16 години. На тази възраст най-добрите таланти обикновено ги викат да тренират с резервния или мъжкия отбор, но това не се случва с Пике. Точно обратното - дядо му Амадор кани тогавашния треньор на „каталунците" Луис ван Гаал на обяд, за да му представи Жерард. Когато се запознават, без да дава никакви признаци, че ще го направи, холандецът бута силно върлинестия хлапак и той пада на земята. „Твърде слаб си, за да бъдеш защитник в Барселона, момче!", дава присъдата си Ван Гаал.
Повлиян не само от тази случка, но и от минималния шанс да пробие в първия отбор, през 2004 година 17-годишният Жерар Пике си събира багажа и духва за Манчестър, където подписва договор с Юнайтед. Тази негова постъпка вбесява президента на Барса Жоан Лапорта и той се заклева, че докато е на този пост, Пике няма да стъпи отново на „Камп Ноу". По ирония на съдбата, точно Лапорта подписва договора на защитника 4 години по-късно.
Престоят му на английска земя не е никак лесен. За три години на „Олд Трафорд" играе само 23 мача за „червените дяволи", прекарвайки по-голямата част от времето си на пейката. Късметът го загърбва, защото му се налага да се бори за титулярно място с Рио Фърдинанд и Неманя Видич, които са във възход. Стига дотам, че да излъже сър Алекс Фъргюсън, че е играл като краен защитник в младежките отбори на Барселона, за да получи шанс да излезе на терена. Планът му проработва, мениджърът го пуска да играе десен бек срещу Уест Хем и Пике не се справя зле.
Щастието му обаче трае точно толкова дълго, колкото и титулярното му място. През 2007 година, в мач срещу Болтън, играейки пак като десен бек, не преценява добре ситуацията и изпуска Никола Анелка. Французинът бележи и Юнайтед падат. „Мисля, че това бе денят, в който сър Алекс загуби доверието си в мен", признава сам Пике. Въпреки това продължава да твърди, че шотландецът му е като втори баща.
Големият проблем на Пике в Англия е... Англия. Каталунецът така и не успява да свикне с времето, езика и най-вече кухнята. И кой може да го вини? Мъките му се допълват от факта, че вандали четири пъти му крадат сателитната чиния и го лишават от достъп до всичко испанско. Не му помага и фактът, че Фабрегас е на Албиона. По това време двамата не си говорят. Предполага се, че е заради момиче, но те нито потвърждават, нито отричат.
Фъргюсън забелязва тези неща и праща Пике обратно в Испания, под наем в Реал (Сарагоса). Шотландецът записва специална клауза в договора му, според която защитникът трябва да изиграе минимум 20 мача, докато е на „Ла Ромареда". Джери носи бялата фланелка общо 22 пъти, вкарва два гола и оставя много добри впечатления. Партнира си в центъра на отбраната с Габриел Милито, до когото по-късно ще играе и в Барселона. По време на престоя му в Сарагоса липсата на късмет още веднъж изиграва голяма роля в кариерата му.
В края на сезона сър Алекс е трябвало да лети за Испания, където да се срещне с представители на клуба, с които да обсъдят евентуален трансфер на Пике в Реал (Сарагоса). Но полетът му не се състои заради проблеми с авиолиниите и така младежът получава указания да се яви за началото на предсезонната подготовка на Юнайтед.
Следващата кампания е не по-малко разочароваща от предишните в Англия и Пике записва само 9 мача във всички състезания. Единственият положителен момент е финалът на Шампионската лига в Москва, който „червените дяволи" спечелиха с дузпи срещу Челси. Джери бе на пейката за Юнайтед и дори получи шампионски медал. Той повтори успеха година по-късно, но този път бе титуляр и носеше екипа на Барса. Противник на „каталунците" бяха Фърги и неговата чета...
Пътят към дома е бърз и кратък - един ден Лапорта случайно среща майката на Пике и я пита как е той. „Изгаря от желание да се прибере", отговаря тя. Останалото е история.
Възходът на Пике от дълбока резерва в Манчестър до несменяем лидер и партньор на Пуйол в Барселона беше мигновен. Когато се завърна на „Камп Ноу", там все още бяха Рафа Маркес и Габриел Милито - двама от най-високо ценените защитници в света за онзи момент. Обаче и те си имаха недостатъци - единият не беше достатъчно здрав, а другият бе прекалено бавен. Пике, за сметка на това, покриваше и двата критерия. Освен това ръстът му (1,92 метра), позиционирането и влизанията му в единоборства бяха почти съвършени - качества, които несъмнено е подобрил през времето, прекарано в Англия и тренирайки заедно с Рио Фърдинанд и Неманя Видич.
Най-ценният му атрибут обаче беше и продължава да бъде пасът му. Усетът му за владение и разпределяне на топката бе причината медиите да му лепнат прякора „Пикенбауер". В модерния футбол е много трудно, почти невъзможно, да се намери централен защитник, който умее да изнася топката, да дава дълги извеждащи пасове през целия терен, да не се панира, когато го пресират и да знае кога може да тръгне напред, за да помогне на халфовете или да остане отзад, за да подсигурява тила. Когато е концентриран, Пике е всичко това, дори повече. Голът му при 6:2 срещу Реал (Мадрид) на Бернабеу през 2009 година дойде след пробив и комбинация през целия терен, а не след статично положение, от каквито идват головете на защитниците.
Схемата на Гуардиола, в която дори вратарят прави по 50-60 паса на мач, предполагаше точно такъв защитник. И Пеп го намери да седи на резервната скамейка на „Олд Трафорд". Цената, която Барса плати за него - 5 милиона евро. Джобни пари на фона на сумите, които бяха дадени за Чигрински (25 милиона) и Касерес (17 милиона).
Другата причина за възхода на Пике е външна и дори си има име - Карлес Пуйол. Лъвското сърце и капитан на Барса е този, който се грижи за лудата глава на и извън игрището. Двамата са страшно близки приятели, което се отразява и на партньорството им, когато облекат екипите. Наред със спирането на противниковите нападатели, Пуйол полага същите усилия и за да се грижи за концентрацията на партньора си в защита. Статистиката показва, че когато двамата са в центъра на отбраната (независимо дали за клуб или родина), тя е почти непробиваема.
Случаят не е такъв, когато Пике си партнира с някой друг. На моменти по време на Европейското първенство това лято липса на синхрон между него и Серхио Рамос можеха да костват много на Испания. Но Касияс спираше всичко, което двете блейки пред него пропускаха и Пике добави в колекцията си последното отличие, което му липсваше - Европейската титла.
Преживял и постигнал за 25 години толкова, колкото някои хора няма да успеят за три живота, Пике не дава признаци да намалява оборотите. Вече издаде биографична книга, която твърди, че е написал сам, а ако се вярва на твърдението, че футболистите стават още по-големи професионалисти, когато се задомят, тогава тепърва трябва да очакваме най-доброто от него. Защото слуховете, че приятелката му Шакира е бременна, май ще се окажат верни.
Жерар Пике е ключова фигура в тихата революция, която Дел Боске трябва да направи в „ла фурия роха" през следващите две години. Задача №1 за Джери - да приеме функциите на Пуйол, защото къдравият му партньор в защитата вече е на възраст и няма да играе на Световното първенство в Бразилия. Вероятно Рамос отново ще рита отдясно (както в Южна Африка), тъй като Алваро Арбелоа също ще е на възраст, а в центъра, до Пике, може да очакваме Хави Мартинес от Атлетик (Билбао). Тогава синеокият каталунец ще трябва да се превъплъти в зрелия и отговорен „батко", за да държи баския си колега изкъсо.
Дали Пике ще успее да направи плавния преход от „луда глава", „клоун" и „холивудска звезда" към сърцат и незаменим лидер, какъвто всички очакват той да бъде, ще разберем след няколко години. Дотогава едно е сигурно - ако някой свали гащите на Фабрегас пред обективите на журналистите, това най-вероятно е бил Пике.
