Всяка есен за наша радост големите оранжеви тикви изпълват българските пазари. И дотолкова сме свикнали да приготвяме тиквеник или кебап в тиква, че забравяме, че вкусният сладникав зеленчук не е бил винаги по европейските земи.
Не можем обаче да се сравним с американците, които може и да не са съчинили много кулинарни класики, но приготвят несравним пай с тиква.
Американският тиквен пай се хвали с хрупкава тестена основа и богата сладка плънка с аромати.
В началото на XVII век, когато се заражда, той никак не изглежда по същия начин. За първи път подобия на десерт с тиква започват да правят английските заселници, но те вадят и чистят сърцевината на плънката, след което я смесват със захар и подправки и я варят, докато стане на крем.
Друг вариант бил сърцевината на тиквата да се нареже, да се изпържи в мазнина и захар и да се поднесе в кората вместо в чиния.
Местното северноамериканско население имало още редица начини да приготвя тиквите, които отглежда, само че първоначално на заселниците се харесвали предимно сладките ястия.
Индианците поднасяли тиква на новите жители на континента в знак на почит и уважение и зеленчукът започнал да пътува и през Океана.
През 1650 г. се появява рецепта, която звучи до огромна степен съвременно - торта от тиква в книгата "Истинската френска кухня".
••• Още ястия с вкусната есенна тиква сме събрали тук:
В десерта парчетата тиква се варят в мляко, прецеждат се, за да станат на гладко пюре, и се овкусяват.
Подобна трактовка има и американската готвачка Мери Рандолф, която смесва пюре от тиква, мляко, яйца и подправки, прави гъста смес, подобна на пестил, и така сервира десерта.
Все още обаче в почти нито една рецепта няма тесто или тестена кора под някаква форма.
Докато в средата на XIX век Мис Лесли - авторка на домакински книги за американките - не предлага тиквен пай с тестена основа.
Тя го нарича пудинг и е печивото, което знаем и днес. По онова време ястията, изпечени в красиви форми за пай, набират особена популярност в Северна Америка, а тиквеният пай особено много пасва на американския вкус.
Пасва и на есенните празнични трапези на американците, където ястията с тиква имат специално място.
Паят дотолкова превзема сърцата на заселниците и наследниците им, че през 1911 г. Артемус Уард, енциклопедист, пише, че тиквата "се приготвя и за солени ястия, но главната ѝ употреба си остава тиквеният пай".
Думите са придружени от снимка на мъж, който бере огромни тикви с кучетата си.
Паят с тиква е традиционен както за Деня на благодарността, така и за Коледа и Нова година. Фактът, че вече се предлагат консерви с готов пълнеж, прави готвенето още по-лесно. В сладкиша е събрана огромна част от историята на Северна Америка - от колонизацията до културата ѝ в наши дни.
••• Традиционните български рецепти с тиква вижте тук:
В България тиквеният пай не може да ни се опре даже и без консерви.
Ето и необходимите продукти:
За тестената кора:
- Чаша и половина брашно
- 110 грама масло на кубчета
- 2 супени лъжици захар
- Щипка сол
- 2-3 супени лъжици ледена вода
За плънката:
- 4 големи яйца
- 600 грама пюре от тиква
- 100 грама захар (приготвено от почистена, леко запечена на фурна тиква)
- 100 грама прясно мляко
- 100 грама течна сметана
- Канела, индийско орехче, джинджифил, ванилия
Начин на приготвяне:
За тестената кора в голяма дълбока купа се изсипват брашното, захарта и солта и се разбъркват добре. Добавят се кубчетата масло и с пръсти или с вилица започваме оформянето на ронливо маслено тесто. Добавяме лъжица студена вода и отново бъркаме.
Добавяме още една или две, за да се получи лесно за работа тесто.
Разстиламе го на тънък диск и прибираме за 30 минути в хладилник. През това време загряваме фурната на 190 градуса и си приготвяме плънката. Разбиваме яйцата и захарта на гладък крем и към тях прибавяме пюрето от тиква, млякото, сметаната и подправките.
Накрая сглобяваме пая, като първо запичаме до лек загар тестото, разстлано във формата за пай, след което добавяме и плънката.
Печем отново до апетитна коричка на пая и го оставяме на решетка, за да изстине напълно, преди да сервираме. Най-добре е паят да е на хладно място цяла нощ, за да сме сигурни, че е стегнал добре.
Можем да сервираме тиквения пай със сметана или ванилов сладолед.
