Преди последното „Ел Класико" изглеждаше, че ще е нужен фото финиш, за да бъде определен крайният победител в Примера дивисион. И двата отбора бяха с актив от 77 точки, като „белите" заемаха върха на таблицата, благодарение на по-добрата си голова разлика. В момента, в който вечните съперници се изправиха един срещу друг, разликата в класите беше очевидна.
Напразно бяха пропилени милионите на Реал. Горещото трансферно лято доведе на „Бернабеу" звезди като Кака и Кристияно Роналдо, но изходът от дербито беше същия като миналата година. В четири поредни мача каталунците надиграват вечния си съперник. Освен това Барселона има реалния шанс да напише история, ставайки първият отбор, защитил титлата си във формата Шампионска Лига. Каталунците имат всички шансове да добавят и златния медал в първенството. Всичко това дава основания на феновете на "блауграна" да говорят за нов, може би най-успешен, "дрийм тийм".
"Нов", защото Барселона е клуб с над стогодишна история, по време на която редица легендарни отбори са били определяни като "отбор-мечта". Именно тях ще ви представим днес, връщайки се назад във времето.
Началото на сегашния „дрийм тийм" е поставено през сезон 2008-09 от Хосеп Гуардиола, който замени на поста холандеца Франк Рийкард. Пеп е в началото на своята треньорска кариера и до онзи момент е водил само „Б" отбора на каталунците. Още в първия си сезон обаче той печели всички трофеи, за които се бори, записвайки по този начин исторически требъл. За последен път такъв грандиозен успех е записвал Манчестър Юнайтед през 1999 г. Именно срещу "червените дяволи" се изправи Барселона на финала в Шампионска лига, където Лео Меси и компания постигнаха победа с 2:0 и затвърдиха традицията победителят в Шампионската лига да не може да защити трофея си.
Титлата в Примера Дивисион също бе спечелена безапелационно два кръга преди края, с осем точки аванс пред кръвния враг Реал. За да бъде доминацията пълна „синьо-червените" победиха Атлетик (Билбао) с 4:1 на финала за Купата на Краля. Успехите не приключват до тук. Следват Суперкупата на Испания, където каталунците отново победиха тима от Билбао и Суперкупата на УЕФА, спечелена след продължения срещу Шахтьор Донецк. На 19 декември 2009 г. каталунците завършиха най-успешната година в клубната си история, като надделяха над аржентинския Естудиантес с 2:1 и добавиха трофея от Световното клубно първенство във витрината си.
2003-2008 Ерата на „младите водачи" и бразилския магьосник
През 2003 г. преструктурирането на клуба започва още от върха. За президент е избран младият Жоан Лапорта, а за треньор е назначен доскорошният футболист Франк Рийкард. Първият бомбастичен трансфер е бразилската звезда Роналдиньо, за когото Барселона плаща 25 млн. евро на Пари Сен Жермен. Около него започва да се гради бъдещият „дрийм тийм", като в отбора са привлечени още Самуел Ето'о (50% от правата му са собственост на кръвния враг Реал (Мадрид) , португалският плеймейкър Деко, Людовик Жюли, Рафаел Маркес, Ван Бомел и до болка познатия в България Хенрик Ларсон.
От дублиращия тим към мъжете са прехвърлени обещаващите Шави Ернандес и Андрес Иниеста, а на вратата застава Викор Валдес. Явно планът проработва и многото нови играчи се сработват добре, защото още през 2004-05 г. Барселона печели титлата и Суперкупата на Испания, а Роналдиньо и Ето'о са съответно първи и трети в класацията на ФИФА за играч на годината. На финала за Шампионската Лига Барселона се изправя срещу английския Арсенал. Мачът започва добре за „топчиите" като те повеждат с гол на ветерана Сол Кембъл. Отговорът на каталунците не закъснява. Те вдигат оборотите и скоро вратарят на „артилеристите" е изгонен. В игра се появява Ларсон, който играе своя последен мач със синьо-червената фланелка. Той не разочарова с представянето си като прави две асистенции, съответно на Ето'о и появилият се като резерва Белети. Така на финала в Париж Барселона печели първата си Шампионска Лига след 14 години суша.
Въпреки че през следващия сезон 2006-07г. каталунците отново са фаворити, те завършват кампанията без нито един трофей. По-късно специалистите обвиняват турнето в САЩ, което допринася за контузиите на ключови играчи като голмайстора Ето'о и изгряващата звезда Лионел Меси. Чашата прелива след загубата от Реал Мадрид с 4:1 и президентът Лапорта обявява, че след 30 юни Барселона ще има нов треньор - Пеп Гуардиола.
"Дрийм тийм" на Кройф и Стоичков (1990-1994)
През 1985 г. Барселона печели титлата в Испания. Следващата година тя достига и до финала за КЕШ в Севиля, който губи от Стяуа. Следват грозни сцени, при които играчите искат оставката на целия борд на директорите. Положението е критично, а спасението идва в лицето на легендата Йохан Кройф. Той налага изцяло нова футболна философия и незабавно се заема с преструктуриране на отбора. Новата Барселона е сплав от местни играчи като Чики Бегиристайн, Хосеп Гуардиола, Хосе Мари Бакеро и международни звезди като Роналд Куман, Микаел Лаудруп, Ромарио и Христо Стоичков.
Под вещата диктовка на Кройф, каталунците печелят четири последователни титли в Испания (1991-1994) и два пъти побеждават Сампдория на финали в европейските турнири. Първият път е през 1989 г. за КНК, а вторият е на легендарния финал на Уембли през 1992. В зараждащия се „дрийм тим" на Барса са Хосеп Гуардиола, Хосе Мария Бакеро, Михаел Лаудруп, Христо Стоичков, но победния гол вкарва Роналд Куман - от пряк свободен удар в последната минута на продълженията. Към трофеите са добавени още и „Копа дел Реи" през 1990 г., Европейската суперкупа през 1992 г., както и три суперкупи на Испания. Със своите единадесет трофея Кройф е най-титулованият мениджър на Барселона до момента. Също така той е и най-дълго задържалият се на поста си треньор, като води отбора цели осем години. „Ерата Кройф" приключва на финала за КЕШ през 1994 г. в Атина. „Синьо- червените" са разгромени от Милан с 4:0 броени дни след като са спечелили четвъртата си поредна титла в Испания.
70-те - Пристигането на Йохан Кройф
През 1973 г., подписването на легендата Йохан Кройф поставя последните щрихи на чудесна нападателна линия - Рексач, Асенси, Кройф, Сотил и Марсиал, благодарение на която отборът става шампион на Испания през 1973-1974. Привличането на холандеца не е толкова лесно. След „аферата Ди Стефано" има юридически пречки за трансферирането на чужденци, трябва да се изяснява и гражданството на играчи от смесени бракове. Най-накрая е дадена зелена светлина за трансфера и Кройф прави дебюта си на 28 Октомври 1973г. От самото начало холандецът показва класа и Барселона щурмува титлата. Най-запомнящата се вечер е дербито с Реал (Мадрид), което каталунците печелят с 5:0, благодарение на атакуващото си каре - Рексач, Асенси, Кройф и Марсиал. Кройф е човекът, който прави разликата с другите отбори - играч от ново поколение, лидер както на терена, така и извън него, привличащ невиждан до тогава медиен интерес.
Кубала и петте купи
Ладислао Кубала подписва с Барселона на 15 Юни 1950 г., но не прави своя дебют до 1951г. поради административни пречки. Все пак той участва в приятелските мачове на своя отбор срещу Франкфуртер, които свършват съответно 4:1 и 10:4 в полза на каталунците. Кубала вкарва шест гола и асистира за други пет в тези две срещи. Той играе и за „Купата на Генералисимуса" и помага на отбора да я спечели през 1951г.
В първия си сезон 1951-52 талантливият нападател вкарва 26 гола в 19 срещи. 7 от тях са отбелязани при победата с 9:0 срещу Спортинг (Хихон), 5 срещу Селта и два хеттрика срещу Севиля и Рaсинг (Сантандер). Той се разписва и на финала за купата, който Барселона печели с 4:2 срещу Валенсия. Това се оказва най-успешният сезон на отбора по онова време, като Кубала помага за спечелването на всичко възможни купи - Испанската лига през 1951-52 и 1952-53 и Испанската купа през 19551, 1952 и 1953 година. Ладислао пропуска по-голямата част от сезон 1952-53, защото е болен от туберкулоза. Болестта заплашва да прекрати кариерата му, но той успява да се възстанови и помага на отбора си отново да спечели „Ла Лига" и „Купата на Генарилисимуса", като се разписва на финала срещу Атлетик Билбао, спечелен с 2:1.
Златна епоха
Десетилетието между 1919 и 1929 е смятано за „Златна епоха" в историята на Барселона. Тогава клубът се слави с играчи като Самитиер, Алкантана, Замора, Саги, Пиера и Санчо, чиито умения привличат тълпите и клубът започва да се идентифицира с каталунската национална идея по време на един труден период. На 20 май 1922 година официално е открит новият стадион „Лес Кортс", който скоро става известен като „катедралата на футбола". Това е едно великолепно за времето си съоръжение с капацитет от 30 000 души, който по-късно е удвоен до 60 000. През сезон 1928-29 Барселона печели първата от многото си титли от испанската лига. Връхна точка в един период, в който Барселона спечелва каталунския шампионат през 1923-24, 1924-25, 1925-26, 1926-27 и 1927-28 и испанския шампионат през 1924-25, 1925-26 и 1927-28. До последната победа се достига след две преигравания на мача с Реал Сосиедад и героично представяне от вратаря на Барса Франц Платко, който по-късно бил възхвален в стихотворение от Рафаел Алберти.
