„Проклета да е Австралия" е българска народна песен от македонския край, възпяваща неволите на гурбетчията, тръгнал да изкарва хляба си далеч от родния край, оставяйки „млада невеста, мажко детенце и стара майка". Реалностите в днешно време са коренно различни, поне що се отнася до футболистите, заминаващи в чужбина, като тази реализация е мечта почти за всеки наш играч.
За съжаление, престижните дестинации към днешна дата са рядкост и по-голямата част от трансферите се осъществяват в Турция, Кипър, бившите съветски републики или дори Китай.
Нека да видим как се представиха през изминалия сезон по-известните имена от нашите сънародници зад граница.
Несъмнено най-много внимание привличат играещите в Англия, които също така са и най-силните български футболисти в момента.
Докато Димитър Бербатов бе пренебрегван от сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед и записа само 12 мача във Висшата лига, той все пак отбеляза 7 гола в тях и защити репутацията си на ефективен стрелец, след като миналата година взе „Златната обувка" на Премиършип. Сега на Митко вероятно му предстои да смени клубната принадлежност въпреки удължаването на неговия договор от Юнайтед за още една година, което не е тайна, че е ход, целящ да се предотврати свободния му трансфер в друг клуб. Все пак наскоро агентът Емил Данчев обяви, че неговият клиент може и да остане на „Олд Трафорд", ако няма подходяща оферта.
Водещото събитие около Стилиян Петров, за съжаление, не бяха футболните му подвизи с фланелката на Астън Вила, ами тежкото заболяване - левкемия, което му бе открито при рутинен преглед. По ирония на съдбата българският капитан на бирмингамския клуб се намираше в отлична форма и изигра 27 срещи преди лошата вест. Вълната на подкрепа към него в България, Англия, Шотландия и по целия свят бе изключително мощна и със сигурност му даде енергия да се пребори с тежката болест - нещо, което нямаме съмнение, че ще успее да направи със своя характер на непримирим боец. Междувременно съотборниците на Стилиян го избраха за Играч на сезона на Астън Вила и му доставиха и още по-голяма радост, успявайки да избегнат отпадането от Висшата лига.
Това не се случи с Болтън на Мартин Петров, който изигра един от най-силните си сезони напоследък с 30 мача и 4 гола, като за това получи аналогична награда - най-добър играч на клуба в анкетата на феновете, но след 11 години във Висшата лига Уондърърс загубиха мястото си там в последния кръг. Не е ясно дали българинът ще остане да се състезава и във второто ниво на английския футбол Чемпиъншип.
Най-популярният български играч извън голямата тройка от Англия несъмнено е Валери Божинов, който и през този сезон продължи да криволичи и да създава впечатлението, че е провалил обещаващата си кариера. След поредния си гръмък трансфер миналото лято - от Парма в Спортинг (Лисабон) нападателят бе посрещнат с големи надежди в португалския гранд, но се провали там, като през зимата го изгониха заради самонадеяната му проява да вземе топката от съотборник и да бие дузпа, която пропусна и това коства победата на тима му. Дотогава Валери бе изиграл едва 8 мача за първенство (1 като титуляр!) с 2 гола, 3 за местните купи и 5 в Лига Европа. През януари Божинов се завърна в Лече - италианският клуб, откъдето започна пътя си в европейския футбол. Там за съжаление българският национал също не можа да се наложи като титуляр и записа 10 срещи (3 в стартовата единайсеторка) и 1 гол. В момента той тренира с Левски и обмисля бъдещето си заедно със своя агент. По принцип договорът му със Спортинг е за още три години, но като че ли взаимното желание на клуб и футболист е да не се събират отново...
Със статут на основни играчи в своите отбори и през сезон 2011/12 се ползваха играещите в холандската Ередивизи Станислав Манолев и Николай Михайлов.
Десният халф на ПСВ направи 23 срещи през сезона, като през зимата към него сериозен интерес проявяваше испанският Валенсия, но от клуба не го пуснаха. През пролетта обаче Манолев се забърка в скандал със съотборник (според публикации в медиите) и по тази причина през последния месец не игра редовно, а сега самият той заяви, че иска да смени работното си място.
Към нов клуб е тръгнал и вратарят Николай Михайлов, който не крие, че Твенте вече е тесен за него. Нещо повече, отборът, който преди два сезона спечели и титлата в Холандия, този път дори не успя да се класира за Лига Европа, което еднозначно показва, че времето на стража на националния отбор там вече изтича.
До януари българското присъствие в Първа Бундеслига на Германия бе по-скоро формално предвид това, че нападателят Илиян Мицански не записа нито един мач в Кайзерслаутерн, а през зимната пауза премина под наем във втородивизионния Франкфурт. С 8 гола за 15 мача той показа, че е било грешка пренебрегването му, спасявайки скромния тим от изпадане. Може би при повече доверие към него, тази участ нямаше да споходи и „лаутерите", които от есента ще се подвизават във втория ешелон под ръководството на българина Красимир Балъков, който пое отбора през март, но не успя да го спаси.
Промоция пък спечели Асен Караславов със своя Гройтер, станал шампион на Втора Бундеслига. Защитникът обаче изигра едва 10 мача (4 като титуляр) през своя четвърти сезон в клуба и оставането му е под въпрос.
Подобно на Мицански, и Димитър Рангелов бе с основна заслуга за отърваването на своя клуб - Енерги, от изпадане. Бившият нападател на Борусия (Дортмунд) реализира 12 попадения и отърва тима от Котбус. Дано с тези изяви Митко да направи впечатление на по-голям отбор и отново да заиграе в елита.
Междувременно, не така убедителен бе Валери Домовчийски в своя Дуисбург и въпреки че игра в 26 срещи (14 като титуляр) Домо отбеляза само 2 гола, а отборът завърши на десето място - далеч от заявените преди сезона амбиции.
Приключвайки краткия списък от наши сънародници, играещи в Западна Европа, се връщаме в източната част на континента, където двамина спечелиха титли.
Националният защитник Иван Иванов стана шампион на Сърбия още през първия си сезон с Партизан и изигра 29 мача за отбора.
Първенец на Молдова за втори път стана вратарят на Шериф Владислав Стоянов, който игра и за националния ни отбор напоследък.
В местната Дивизия национала се състезаваха и още шестима наши сънародници - Николай Минчев (Искра), Георги Георгиев (Тираспол) и Стоян Стефанов, Даниел Граматиков и Дилян Колев под ръководството на треньора Велизар Попов в Костулени, който обаче изпадна.
С титла може да се окичи и Живко Миланов в съседна Румъния, където неговият Васлуй дели първото място с ЧФР кръг преди края, отстъпвайки по голова разлика. Квотата за Шампионската лига обаче е почти сигурна, предвид на това, че „жълтите" имат предимство от 5 точки пред третия Стяуа, който обаче е с мач по-малко.
Именно в Стяуа се подвизава друг български защитник - Валентин Илиев, като и той, подобно на Живко, се радва на статут на титуляр.
В новака в румънския елит Конкордия българите са цели трима - вратарят Йордан Господинов, който играеше редовно през есента, но загуби титулярното си място напоследък; халфът Пламен Крумов, който пък се наложи в тима именно през пролетта; и защитникът Милен Лахчев, който не изигра нито един мач този сезон. С този смесен техен принос Конкордия запази безпроблемно мястото си в Лига 1 и е на девето място.
В турската Суперлига имахме трима представители - Ивелин Попов (Газиантепспор), Веселин Минев (Анталиаспор) и преминалия през зимата от ЦСКА в Мерсин Спас Делев. Всички те играха редовно и, ако не друго, помогнаха на отборите си да избегнат изпадане.
Поне един българин в Турция вече постигна промоция - Исмаел Иса, който бе преотстъпен от Карабюкспор на тима от Първа лига Елазигспор, завърши на второ място, но бъдещето му не е много ясно, защото и в новия си клуб той изигра 6 мача с 2 гола.
Доста по-резултатен бе Николай Димитров в тима на Касъмпаша с 12 гола в 30 мача. Сега на него и на съотборника му Георги Сърмов им предстои плейоф за място в елита.
Четирима българи играха в руската Висша лига този сезон. Захари Сираков и Георги Пеев обичайно бяха титуляри за своя Амкар, същото се отнася и за Благой Георгиев в Терек. През зимата от Литекс под наем в Том премина и защитникът Пламен Николов, който също успя да се наложи в тима и вероятно ще подпише постоянен договор. За съжаление, отборът от Сибир ще играе от есента в Първа дивизия.
По-успешен бе сезонът в Украйна за Велизар Димитров, който е сред лидерите в състава на Металург (Донецк) и дори игра финал за Купата, загубен след продължения от шампиона Шахтьор. Заради дубъла на градския съперник Металург ще се състезава в Лига Европа. Преследван от контузии, едва 1 мач, и то като резерва, успя да запише за отбора халфът Чавдар Янков и по всяка вероятност ще смени клубната си принадлежност, като се говори и за завръщане в България.
В украинската Висша лига играха още двама българи - Виктор Генев и Димитър Макриев от Олександрия, но отборът им изпадна, а и те не влизаха редовно в игра, така че също ще търсят ново поприще от лятото.
В съседна Полша трима наши сънародници играха в елитната Екстракласа. За съжаление, Висла (Краков) сдаде титлата си и завърши на непрестижното седмо място въпреки добрите игри и 7 гола в 21 мача на Цветан Генков.
Александър Тонев също се наложи и показа класа в Лех, но отборът от Познан завърши четвърти и няма да играе в евротурнирите. Същото важи и за Заглембе (Любин) на Павел Виданов, който финишира на девета позиция.
Завършваме обзора на представянето на българите в европейските клубни първенства с две страни, чиято принадлежност към континента е твърде спорна в географски аспект, но все пак се водят част от Европа - Кипър и Азербайджан.
Анортозис с Игор Томашич, Станислав Ангелов и Маркиньос в редиците си завърши четвърти, но все пак успя да се класира за Лига Европа. Двамата натурализирани чужденци вероятно ще продължат да играят за кипърския гранд, докато Пелето се прибира в Левски.
Халфът Константин Башов бе титуляр за средняка Алки, докато вратарят Георги Петков бе през повечето време резерва на македонеца Петър Милошевски. Все пак бившият ни национал записа 11 мача и допринесе за спасението на своя Еносис (Паралимни).
Малко не достигна на тима на Хазар, където се подвизава опорният халф Радомир Тодоров, да вземе титлата в Азербайджан, но в крайна сметка шампион стана грандът Нефтчи. На трето място пък завърши Интер (Баку), където играят Петър Златинов и Еньо Кръстовчев. Четвъртият българин в местната Висша лига е Даниел Генов, който помогна на Симург да отърве кожата и да се спаси от изпадане.