Алиса видя Страната на чудесата, но Луис Карол "я прати" и в Огледалния свят. Колкото повече видиш, толкова по-добре.
Но не и в Страната на многото "не"-та.
Няма какво да прави тук. Щяха да я оспорят и охулят още с идването.
Какво им става на всички предколедно?
Защо е целият този вой след всяка анкета за спортист, футболист, треньор или примерно пожарникар номер едно на годината? Това е просто анкета, демократичен избор, базиран на лични мнения на стотици хора.
Но не - винаги някой е недоволен, а друг рови с носа си в анкетите за конспирация. Нещо винаги "не" е така...
Иво Ангелов стана спортист №1 на България, след като през годината спечели двете си големи състезания - стана европейски и световен шампион.
Изборът му е логичен, защото постижението му е дошло след много труд и не е по силите на всеки.
За справка, вижте колко борци в света са дублирали титла в двете първенства през 2013-а.
Конкуренти му бяха Григор Димитров и Кубрат Пулев.
Тенис звездата ни направи своя същински пробив през годината и също заслужаваше да е №1. Щеше да е логичен избор в също толкова голяма степен.
Гришо спечели турнир от ATP веригата, което друг българин не е правил в мъжкия тенис. Ако кариерата му продължава да се развива така, той ще спечели поне пет пъти наградата за Спортист №1. Чакайте - по-добре да не я печели, защото догодина и него ще отрекат с "не"-тата си!
Кубрат Пулев - 2 мача и 2 победи на ринга в професионалния бокс. Той остана номер 3.
Който и да беше спечелил, споровете бяха неизбежни. На българина сякаш му е заложено да е органически близо до "не" и далеч от "да".
Въпросите идват от само себе си. И "не"-тата.
"Не" е ли спортът на Григор по-глобално значим от този на Иво? Какво значение има, нали избираме спортист, постигнал най-много през годината?
А не за кого се пише повече или кого показват повече по телевизията. И съответно - за кого, чисто патриотично, стискаме палци по-често или припознаваме като някакъв спортен герой. Това са запалянковски критерии, а не спортно-технически.
"Не" е сериозно - той е борец. Какво от това?
Кубрат пък е боксьор. Григор е тенисист, общото е, че и тримата са сами на арената - това са индивидуални спортове, всеки труден и изискващ класа, подготовка и концентрация. Ако мислите, че подготовката на някой от тях за големте му мачове изисква по-малко усилия от другите, бъркате.
"Не" е възможно да няма конспирация. Това си е валидно, независимо кой печели. Просто трябва да има такава.
Дни след избора на Иво Ангелов, футболист на годината стана Иван Иванов.
Неговият подгласник срамно не дойде на церемонията, сякаш да даде тон на същите емоции, коментари и водопад (по-точната дума е лайномет) от "не"-та.
И тук е ясно - ако спечели Ивелин Попов, защо не е Иван. Сега жалим защо е пренебрегнат Попето... Такива са ни разбиранията, не можем просто да поздравим победителя и това си е.
Твърде е просто. И къде ще е интригата?
Анкетите са демокрация, всеки си казва мнението. Победителите са тези.
Заслужават си признанието. Това не значи, че вторите и третите са по-малко заслужили, просто тази година са избрани тези.
И е крайно време да се научим, че в анкета с едно първо място, не може да спечелят всички, за които се сещаме.
И да спрем с "не"-тата.
