Трима елитни играчи полудяха на терена през уикенда. Буквално.
В събота Кристиано Роналдо ритна и удари съперник от Кордоба в последните минути на мача, който Реал трудно спечели с 2:1. Червен картон, разбира се. Португалецът тотално "изперка", като причината остава неясна. Роналдо се извини в twitter на феновете и на съперниковия играч.
Но не даде идея какво е предизвикало реакцията му. Очевидно бе, че е провокиран, защото изведнъж лицето му си промени изражението и ... нещата излязоха извън контрол.
Същата вечер опитният бранител на Милан Филип Мексес изведнъж полудя, хвана здраво Стефано Маури от Лацио през врата и започна да го души. Разтърваха ги, но Мексес, с изцъклен поглед, атакува отново и пак опита да сграбчи съперника.
Изгониха го, а отборът му загуби мача с 1:2. Мексес също мълчи по темата, но в Италия пишат, че Маури го е провокирал с обида на тема Лацио - Рома, защото французинът дълго игра за римския враг.
В неделя чашата преля - на белгийското дерби Стандард - Андерлехт домакинската публика вдигна огромен транспарант-знаме, покрил целия сектор с ултрасите. "Червен или мъртъв", пишеше, а под насписа имаше снимка на касапин с огромен меч, отрязал главата на... Стефан Дефур.
На терена халфът от гостите гледаше изумен... Дефур е юноша на Стандард, бивш капитан на тима и идол за феновете. След 3 сезона в Порто през лятото премина в кръвния враг Андерлехт и сега е най-омразната фигура в Лиеж.
Националът на Белгия игра като зомбиран след шока да се види обезглавен, получи жълт картон рано, а в началото на второто полувреме след съдийско решение ядно изрита топката в публиката. Червен картон.
Провокациите, разбира се, са част от футбола. Има ги и в мачлетата в квартала, и в тези на финали на световни първенства.
Помним как и защо Зизу натресе една глава на онзи нахалник Матераци. Кантона ни обясни спокойно, че е трябвало да удари по-силно наглия тип от първия ред, който го обиждал ксенофобски и расистки.
Футболистите също са хора. Не са роботи, въпреки че в днешни дни са близо до това определение. Но огромният натиск за резултати, фантастичното им заплащане (също аргумент за натиска върху тях), както и залогът в мачовете, правят адреналина направо да прескача границите.
И когато някой мине границата на нормалната закачка или провокация - както са го направили Маури и ултрасите на Стандард този уикенд, пердето пада пред очите дори на най-сдържания играч.
Не е приятно да видиш транспаранта от Лиеж, нито ритника на Кристиано, да не говорим за удушвача Мексес. Но те са доказателство, че футболът все още е игра за живи хора. И връзката фенове-футболисти е съвсем динамична, макар някога нещата да минават границите и да имат грозно лице.
По-добре да виждаме по нещо такова един-два пъти на седмица, отколкото мачове за роботи, в които липсва страст.
Само така играта ще оцелее сред механизирането, маркетизирането и давенето и във водопад от банкноти.
