По време на световното първенство по футбол през 2006 година Тиери Анри успя да обиди 190 милиона бразилци само с една реплика. Ето я и нея: „Когато бях дете исках да играя футбол по цял ден, но баща ми казваше, че първо трябва да уча. В Бразилия играят футбол от осем сутринта до шест следобед." Така, според Анри малките бразилчета по цял ден ритат топката вместо да ходят на училище.
Естествено, бразилците не се зарадваха особено много на откровенията на Анри.
„Тиери е страхотен футболист - обясни бившият бразилски национал Жуниньо Пернамбукано. - Но не би трябвало да се замесва в политически теми. Бразилските деца са изстрадали много. В 80% от случаите родителите им нямат пари, за да ги пратят на училище. Дори и техните родители не са ходили на училище. Бразилците биха били щастливи да имат медицинското обслужване и образованието, което имат французите."
Може би несъзнателно, но Анри уцели един важен момент - ролята, която играе бедността при оформянето на бразилската футболна култура. Дори и днес много бразилски деца се измъкват от трудния живот като стават професионални футболисти - за повечето това е мечта, също като да учиш в университет.
„Бразилия е голяма страна, която не успява да се измъкне от бедността - обяснява световният шампион от 1970 година Тостао. - За хиляди деца футболът е единственият шанс за по-добър живот, голямата част от тях просто нямат възможност да ходят на училище. Те искат да изкарват пари от футбола и да станат известни. Точно това поддържа нивото на бразилския футбол толкова високо. Просто много деца гонят една топка. И тогава се появяват играчи като Неймар, Ромарио, Роналдо. Неизбежно е."
Днешният национален отбор на Бразилия също има какво да добави по темата. Много от играчите са имали изключително тежък живот като деца. Дани Алвеш от Барселона е подходящ пример. Той е израснал в затънтен край на щата Байя и пази интересни спомени.
„Всъщност, гордея се с историята на моя живот - заяви Алвеш пред телевизия Globo. - Знам какво означава да живееш трудно, колко тежък може да бъде животът."
Като дете Дани е помагал на баща си, беден фермер, да събира пъпеши.
„Баща ми ставаше в пет часа сутринта и аз ставах с него, за да му помагам", спомня си Алвеш.
Централният защитник на Байерн Данте, който също е от Байя, е израснал в неособено заможно семейство. Данте е живял във Федерасао, работническо предградие на Салвадор, където майка му е работила на каса в супермаркет. Първият терен, на който Данте е започнал да рита е бил паркингът на огромния магазин. След като е отхвърлен от няколко клуба в Рио де Жанейро и Сао Пауло, той получава възможност да се пробва в малкия клуб Мацубара в Параня в източна Бразилия, на около 2000 километра от Салвадор.
Родителите му казват, че нямат възможност да платят пътуването му до Параня, той продава игровата си конзола и си купува еднопосочен билет. Това се оказва правилното решение. Данте рита в Мацубара, след това в други отбори в Бразилия, после заминава за Франция, Белгия и през 2012 подписва с Байерн. С баварците Данте спечели титлата в Бундеслигата, Шампионската лига и титлата на световното клубно първенство. Миналата година той вкара победния гол за Бразилия срещу Италия в турнира за Купата на Конфедерациите миналата година в Салвадор и буквално пощуря от радост - цялото му семейство беше дошло на мача.
„Надявах се, че поне за няколко минути това ще направи всички щастливи - обясни Данте. - Когато излязох на терена усетих много силна позитивна енергия. Казах си, че ако вкарам в този мач всички мои роднини и приятели ще полудеят от радост."
Нападателят Жо също е имал трудно детство - по-големият му брат Жан загива в автомобилна катастрофа докато той е едва тийнейджър. Споменът за Жан вдъхновява Жо всеки ден и той става най-младият играч, ритал за Коринтианс - на 16 години и 3 месеца. След това Жо рита в ЦСКА (Москва), Евертън и Манчестър Сити, а сега играе за Атлетико Минейро в Бело Оризонте. Но Жо никога не забравя корените си. На 17 години той купува нова къща на родителите си.
„Когато им дадох ключовете им казах, че подаръкът не е само от мен, но и от Жан", обяснява Жо.
В последните години социалното развитие на Бразилия е интересно - милиони бразилци се измъкнаха от сериозната бедност и вече са част от долните нива на средната класа - това е най-многолюдната част от населението на страната. Това може би ще се отрази на развитието на футбола. Освен това, развитието на строителството и пазара на имоти, почти лиши децата от игрища. Сега по-бедните бразилци имат възможност да осигурят на децата си по-добро образование, а интернет и видео игрите изместват футбола от свободното време на децата в Бразилия.
Така че, в бъдеще, броят на децата, които гонят футболната топка може и да намалее.
