„Оставих да ми вкарат 4 гола, но спасих 11 човешки живота". Думите на унгарския вратар Антал Сабо след финала на Мондиал 1938 звучат пресилено, но е исторически факт, че в навечерието на мача италианските футболисти получават телеграма лично от Бенито Мусолини: „Бийте или умрете!".
Дучето отчаяно жадува за втори път световната титла, с която да компенсира (доколкото е възможно) провала на италианското оръжие.
В годините преди Втората световна война Мусолини и опитите му за възраждане на Римската империя стават за смях по време на кампанията му в Абисиния (днешна Етиопия), където 200-хилядната италианска войска, разполагаща с тежки бомбардировачи и танкове, е на косъм от провал.
07:53"Дешан, изчезни! Веднага!"
Малко преди това - през 1934 г., Италия е домакин на първия европейски мондиал и, трябва да се признае, се справя похвално. Вдигнати са 7 чисто нови стадиона, организацията е перфектна, трибуните са претъпкани, навсякъде цари ред и гостоприемство. Светът се прехласва.
Мондиале`34 е първото голямо спортно събитие, организирано целенасочено за политическа пропаганда. Първенството е невиждан дипломатически триумф.
Няма лидер - кой от куртоазия, който от страх, който да не поздрави Дучето за организацията на първенството.
Две години по-късно Хитлер ще стори същото с олимпиадата в Мюнхен и оттогава спортът редовно ще се взима на въоръжение за пропагандни цели. От танковете на Видела на Мондиал`78 в Аржентина, през олимпиадите в Москва (1980) и Лос Анджелис (1984), до игрите в Пекин и Сочи - политиците безскрупулно трупат имидж на гърба на спортистите. И най-лошото е, че им се получава - защото светът им го позволява.
В дните около финала на Мондиал 2018 дори остриетата в идеологическата война между Запада и Изтока, сред които и британската преса, внезапно омекнаха.
BBC публикува хвалебствен материал за съвършената организация на Русия, в който кореспондентът Патрик Дженингс ни разплака от умиление с разкази как руски домакини с бебета на ръце си правели селфита с перуански фенове или как превъзбудени бразилски привърженици необезпокоявано пирували до ранни зори по улиците на „забранения град" Самара. В испанската, италианската и дори американската преса бодряшкият тон също взе връх, като чадърът на Путин общо взето бе единственият - и по-скоро карикатурен - повод за критика.
Русия, или по-редно е да кажем Кремъл, наистина се справи. Всичко бе перфектно - защото на всяка цена трябваше да е перфектно.
За разлика от Франция, която допусна грозни сцени по трибуните по време на Евро 2016, в страната на Путин нямаше улични сблъсъци, кръв, насилие или футболни хулигани. Нито тероризъм, нито кибератаки, нито дори джебчии по улиците. Ни-що. Имаше само щастливи гости, които се чувстваха като у дома си в разкошните руски градове, а после се върнаха у дома, за да разкажат колко прекрасен е руският народ (съответно и неговия лидер), как западните медии бълват лъжи срещу тази страхотна страна и как всичко е скалъпено.
Вярно е - Путин спечели категорична победа. Светът, дори „лошата" половина от него, набързо забрави, че докато течеше Мондиал 2018 Русия практически продължава да води две войни (в Сирия и в Украйна), да измъчва политически затворници, да създава Новичок и да държи населението си в огромна пропагандна клопка.
А само месец по-рано се водеше открита кампания за бойкот на първенството, режимът на Путин се клеймеше за добро утро, валяха предупреждения, че чуждестранните фенове ще бъдат дебнати, провокирани, окрадени, а вероятно и оглозгани от гладни мечки, които бродели из някои руски градове.
Щом обаче топката се завъртя и щом президентът на ФИФА Джани Инфантино започна да се прегръща с кремълския господар в ложите, а чуждестранните фенове установиха, че вместо мечки, по улиците има девочки и водка, Русия стана хубава държава. Заваляха теории, че за лошия й имидж виновни са Студената война, необятните й размери, липсата на познания за руския народ, неразбирането на нейния манталитет и какво ли не.
Брилянтно изиграно от Кремъл: едните излязоха подготвени, другите - не. За което, съвсем откровено, виновни са си т.нар. западни демокрации.
Да си припомним какво написа Алексей Навални, арестуваният политически дисидент, в деня на освобождаването си, точно преди началото на шампионата: „Изглежда, властите не изключват, че ще се наложи да арестуват за буйство пияни английски запалянковци и не искат да станат за резил. Във всички килии спретнаха бърз евроремонт. Боядисаха решетките. Вместо дупките на пода, сложиха тоалетни чинии. В двора за разходка сложиха врати и раздадоха истински футболни топки. Започнаха да хранят по-добре, отколкото в ресторант. И дори келнер има - курсант от милиционерското училище минава и раздава меню. Подобно на самолет, човек може да избере един от два варианта".
В най-добрите съветски традиции Русия впрегна целия държавен апарат, за да излъска имиджа си - дори по затворите.
А светът се върза и показа срамно къса памет.
Преди мондиала правителството на Швеция обяви, че ще бойкотира до дупка, но след класирането на Тре кронур на четвъртфинал, обяви готовност да долети в пълен състав, за да подкрепя своите. Въпреки че през пролетта Франция експулсира руски дипломати заради случая „Скрипал", президентът Макрон изобщо не се замисли дали да седне в ложите на „Лужники" за финала. Където - освен Путин, компания му правиха други изтъкнати „демократични" лидери като емира на Катар шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, палестинския водач Махмуд Абас, президентите на Молдова Игор Додон, на Габон - Али Бонго Ондимба и на Судан - Омар ал Башир. Не на последно място - унгарския премиер Орбан.
Ще кажете, всички политици са еднакви. И ще сте прави - сложно, а и безсмислено е да се спори дали е по-добре да те управлява Путин или Тръмп.
Навсякъде политиците използват пропагандата, за да се задържат на власт. А спортът, и по-конкретно футболният мондиал като еманация на социалното му значение, е съвършеното пропагандно оръжие. Разликата е, че на Тръмп поне половината поданици не му вярват и всекидневно му го припомнят. В Русия малцина не вярват на Путин - и няма как да го кажат.
Сега мондиалът отива в Катар и, можете да бъдете сигурни, че отново ще гледаме „най-доброто световно първенство в историята". Ако трябва, климатът ще бъде променен, но всичко ще е перфектно за първия мондиал в пустинята. А стотиците непалци, загинали по строежите на стадиони, летища и магистрали, ще бъдат забравени - веднага щом топката се завърти.
