Когато Олег Ларионов помисли за горещото лято на 2004-а, спомените идват веднага, макар и да му е по-трудно да ги претвори в думи. Това е последният път, когато стадион „Знамя Труда" - най-старият в окупираната от Русия територия, е бил препълнен.
Тази сцена е трудна за описване - гражданите на Орехово-Зуево са дошли, за да скърбят, и никой не би могъл да предвиди какви измерения ще вземат емоциите в този ден.
„Трибуните бяха претъпкани. Не можеше да се намери свободно място, защото половината град се бе стекъл тук. Чуваше се единствено плач. Нашият плач за онези, които ни бяха отнети", спомня си ясно Ларионов.
Седмица по-рано, на 27 май, ФК Знамя Труда Орехово-Зуево пътува с минибус за Сколково (западно от Москва), където трябва да играе мач от първенството. Техният превоз обаче се сблъсква челно с камион, а резултатът е фатален. Хората от предните седалки не са имали никакъв шанс. Равносметката е 9 жертви - четирима футболисти и петима други представители на клуба - и всеобщ шок и траур за гордото местно население.
За да запомнят своите приятели и идоли (за мнозина), местните се събират на помен на стадиона, а ковчезите с телата на загиналите са поставени в централния кръг. Жителите на града се надяват заедно по-лесно да съберат сили, но скръбта взима превес.
„По онова време беше голяма жега и на хората започна да им прилошава и да припадат. Непрекъснато идваха линейки, за да ги откарват в болницата. Синът ми беше малък и плачеше. Опитах да го отведа от там, но не можах. Тези хора бяха герои за нашия град и ние никога няма да ги забравим. Това бе повече от трагедия, същински ужас", разказва Ларионов.
Той отговаря за стадион „Знамя Труда", но всъщност е много повече от това - заема над дузина ръководни роли в клуба, който е най-старият професионален футболен отбор в Русия. От основаването си през 1909-а клубът преживява много трудни моменти, но самото му оцеляване е достатъчно значимо постижение в страна като Русия, където всяка година изчезва по някой отбор.
„Не наемаме хора, които биха дошли тук само заради работата. Наемаме такива, които искат да правят любимото си нещо", разкрива Ларионов. Именно това отношение поддържа клуба жив и гарантира, че една от футбоните институции в страната ще продължи съществуването си.
Оцеляването не е лесно, но Знамя Труда, който е базиран на 100 км източно и на 90 мин с влак от Москва, ще се бори за място в третия ешелон на руския футбол догодина. Това дава на клуба надежда, че вече го очакват по-добри времена.
Историята започва в сегашната горичка, недалеч от рушащите се сгради на съоръжението. Преди повече от век, някъде сред тези дървета са се играли първите професионални футболни мачове в Русия.
В днешно време Орехово-Зуево е пустеещ град, където няма голяма индустрия, а повечето от негови 120 000 жители са или безработни, или нископлатени. Но в началото на миналия век той е бил важен център за текстилната индустрия на страната, а фабриките му (днес изоставени и тънещи в разруха) са управлявани от англичани.
Семейство Чарнок, изселници от Блекбърн, са важни особи в Орехово-Зуево по онова време, а един от тях - Хари Чарнок, основава работнически футболен отбор още през 1897-а. В гората от години се играят аматьорски мачове, но впоследствие в града се заселват много английски работници, които полагат основите за любовта на местното население към футбола.
В първите си мачове отборът носел бяло-сини екипи на Блекбърн, които Чарнок внасяли от родината си. Тревата за игрището в Орехово-Зуево също се внасяла от Англия.
12 години по-късно е основан местният футболен клуб, който започва съществуването си под името „Морозовци", в чест на местната фамилия Морозови, които били собственици на текстилните фабрики.
Стадионът е построен през 1914-а, но сега клубът се стреми да се модернизира и да започне нова ера в съществуването си. За целта съоръжението ще бъде изградено наново. Булдозерите ще сринат трибуните, пропити със скръбните, но и с радостните сълзи на местните жители.
Клубът достига пика си през 1962-а, когато надскача своя третодивизионен статут и достига финал за Купата на СССР. Там той губи от Шахтьор Донецк с 0:2 пред 102-хилядна публика на „Лужники".
Целият град Орехово-Зуево буквално се изпразва през този ден, а сред феновете на отбора е и Валентина Терешкова, която по-късно става първата жена космонавт. По пътя към финала Знамя Труда отстранява и гранда Спартак Москва, а във въпросния ден на местния стадион са капацитет от 10 000 места се изсипват поне 15 000 души, като още мнозина гледат от оградата и от околните сгради.
„Искаме да възродим традицията от онова време, когато целият град се струпваше на стадиона, за да подкрепя своя отбор. Винаги сме се радвали на силна подкрепа и това не се е променило. С по-добри съоръжения ще привлечем и повече фенове, но все пак най-голямо впечатление прави представянето на отбора на терена", споделя главният директор на клуба Игор Майоров.
Всичко това изглежда самата истина - въпреки че едва избегна изпадане в аматьорския футбол през миналия сезон след трагично представяне през втората му половина, Знамя Труда продължава да събира средно по 2000 души на домакинските си мачове. Спадът в миналогодишната форма се дължи до голяма степен на раздялата с треньора Андрей Семин (син на дългогодишния руски треньор Юри Семин), който пое тима на Мордовия, но наследникът му Владимир Ходус е решен да възроди отбора.
„Бюджетът ни за идния сезон е 33 млн. рубли (около половин милион евро). Това е малко за нашата дивизия. Много отбори с частно финансиране не могат да преживеят тези трудни времена, но ние имаме подкрепата на местната управа. Така плащаме много ниски заплати, но и си гарантираме оцеляването. Не мога да кажа, че клубът е устойчив, поради въпросната зависимост, но поне съществуването му е гарантирано", обяснява Майоров.
Според някои фенове отборът трябва да бъде продаден на някой частен собственик, което не е толкова лесно в подобен град, а и възможността за по-голям бюджет ще е за сметка на сигурността.
Ларионов не е съгласен с подобен ход, но и смята, че Знамя Труда има далеч по-големи възможности. Според него трябва да има повече помощ от Московския регион за отбора, заради това уникално наследство, което той съхранява за страната.
„В момента имаме нов регионален губернатор - Андрей Воробьов, който аз посрещам с ентусиазъм и чиито амбиции споделям. Но преди него имаше и други губернатори. Те защо не направиха нещо за Орехово-Зуево - родината на руския футбол? От тук е започнало всичко, защо не ни подкрепят?", продължава Ларионов.
Обновеният стадион, който трябва да отвори врати през септември срещу английски опонент (ако реконструкцията завърши навреме), ще бъде преоткрит в сътрудничество с регионалната и градската власт. Орехово-Зуево се надява да се върне на футболната карта на Русия и да отдава съоръженията си за тренировки на столичните грандове по време на Мондиал 2018. Планиран е и специален демонстративен мач за медиите, които ще отразяват турнира в Русия догодина.
След толкова година изглежда най-сетне градът и клубът са готови да се възползват от историческия си статут. Дори вече е пуснат нов, модерен уебсайт на отбора.
„Искаме да се рекламираме и да открием футболен музей в града", казва още Майоров. Дори без музей обаче, човек може да се докосне до футболното сърце на това място - като научи историята за трагедията от 2004-а, която показва колко дълбока връзка са изградили местните с любимия си отбор през последните 108 години.
Недалеч от център на града е църквата Св. Георги - модерна сграда със син покрив и тиха градинка, където може да се разгледат късчета от миналото на Знамя Труда. Там серия снимки разкриват най-важните моменти в историята на клуба.
Едва ли има много подобни места по света. Църквата е конструирана също като паметник за спортните герои на града, но понеже е завършена след 2004-а, загиналите в катастрофата имат свой собствен кът. Черквата е нещо като светилище на местния футболен отбор.
На една вътрешна стена са изложени шалчета на около 30 противникови отбора, сред които Торпедо Москва, Кубан Краснодар, Том Томск, Урал и други. Когато от въпросните клубове разбрали, че Знамя Труда и хората от Орехово-Зуево са изградили това място, те направи дарения.
Това място показва огромното значение на този спорт и силата му да обединява. На него са съхранени някои от най-важните ценности на футбола и тук може би най-ясно се вижда същинското му влияние извън терена.
„Определено се радваме на уважение от страна на Руския футболен съюз, както и на другите клубове, защото ние сме най-старият. Клубът има подкрепа и ще подсигурим тя да се запази и за в бъдеще", смята Майоров.
Безспорно е постижение, че отборът продължава да съществува, но с цялата тази подкрепа от обществото и със спомена за загубените приятели Знамя Труда има причини да се надява, че най-славната част от историята му тепърва предстои.
