Контузиите се натрупаха, увереността се изпари, резултатите се сринаха. В крайна сметка грандът от Серия "А" Ювентус показа вратата на старши треньора Тиаго Мота и отказа да прояви повече търпение към плана, който той се беше заел да изпълни.
Бразилецът с италиански паспорт е изгряваща звезда в треньорството и си извоюва назначение в Юве след отлични две години начело на Болоня.
Мота беше избран да оглави дългосрочен проект, но беше уволнен след по-малко от 300 дни начело и "бианконерите" пак се насочиха към краткосрочни решения за постигане на бързи резултати.
Сега ще трябва Игор Тудор да спасява положението с ясна цел - стабилизиране на резултатите в оставащите 9 кръга от Серия "А" и достигане до четвъртото място, даващо право на участие в Шампионската лига.
Миналото лято Тиаго Мота беше назначен, за да наложи модерен, проактивен футбол в Ювентус в контраст със старомодната тактика на предшественика му Масимилиано Алегри.
"Старата госпожа" пръсна близо 200 млн. евро за селекция, за да докаже, че има готовност да подкрепи новия треньор.
Това подсказваше и 3-годишният договор, с който се сдоби Мота на "Алианц Стейдиъм".
9 месеца по-късно уволнението на 42-годишния наставник лесно може да бъде обяснено с резултатите, най-вече със срамните отпадания от ПСВ Айндховен в Шампионската лига и от Емполи за Купата на Италия.
Като добавим двете поредни тежки загуби от Фиорентина и Аталанта в първенството и свличането извън топ 4 в таблицата, виждаме защо шефовете взеха мерки за спасяване на сезона, вървящ към пълен провал.
Но както обикновено се оказва, обстоятелствата около Мота и неговия период в Юве са по-комплексни, а вината няма как да бъде търсена само на едно място.
В хода на кампанията се изясни, че Ювентус е далеч от това да бъде претендент за титлата наравно с Наполи, Интер и Аталанта. Стартът беше неубедителен, с твърде много равенства и безидейна игра в атака, но поне защитата беше стабилна и тимът нямаше загуба в шампионата чак до 25 януари.
Победите в Шампионската лига над Манчестър Сити и РБ Лайпциг дадоха надежди, че все пак посоката на развитие е правилна, а конкретно успехът в Лайпциг през октомври беше особено впечатляващ.
Тогава още през първото полувреме Бремер получи тежка контузия, която сложи край на сезона му, а после Юве остана и с човек по-малко, но намери сили за пълен обрат за крайното 3:2.
Мота и играчите празнуваха емоционално на терена и изглеждаше, че треньорът е въвел позитивен, атакуващ манталитет, а отборът притежава характер на победител.
Във всички турнири обаче Ювентус така и не постигна каквото и да е постоянство. "Бианконерите" не успяха да победят у дома опашкарите Венеция, Каляри и Парма, а в началото на годината бяха елиминирани от Милан за Суперкупата на Италия няколко дни след като съперникът беше назначил новия треньор Серджо Консейсао.
Тогава вече започна да натежава липсата на облик в играта на Юве - нещо може би още по-разочароващо от самите резултати.
Вместо треньорските идеи да се изясняват, Ювентус ставаше все по-безличен отбор, а равенствата от по-рано се превърнаха не в победи, а в загуби.
Най-лошото, което може да се случи на един наставник е да изгуби съблекалнята и явно точно това стана с Тиаго Мота покрай конфликта с опитния лидер Данило, предизвикал напускането на бразилеца през януари.
А малкото игрови минути на Николо Фаджоли доведоха до преотстъпването на халфа на Фиорентина.
Тимът остана без достатъчно опитни фигури, тъй като през лятото напуснаха Войчех Шчезни и Федерико Киеза. Показателно е, че Мота не можеше да се спре на постоянен капитан и първо даде лентата на Федерико Гати, а после я връчваше на още няколко играчи, преди тя да стигне до Мануел Локатели.
Треньорът настояваше, че Ювентус притежава "много лидери", но играчите не бяха впечатлени от отношението към Данило и Фаджоли и недоволството им проличаваше все повече.
Най-очевидният пример за съществуващото напрежение е Душан Влахович, който има само един мач като титуляр в първенството през 2025-а, но остава водещият голмайстор.
Сърбинът се скара с Мота на почивката на мача с Милан за Суперкупата и очевидно беше нежелан от наставника. Особено след пристигането на Рандал Коло Муани под наем, Мота вече нямаше никакво желание да използва Влахович.
Конфликтите обаче станаха твърде много, а когато са съчетани с тактически хаос и лоши резултати, постът на треньора няма как да не се разклати.
52-те точки на Юве след 29 кръга са най-слабото постижение на отбора за последните 13 години, а загубата с 0:4 от Аталанта е най-тежкото домакинско поражение от 1967 г. насам.
И тези резултати дойдоха след доста повече харчове за нови футболисти, отколкото бяха правени през последните години.
Спортният директор Кристиано Джунтоли засвидетелства подкрепата си към Мота, но както често се случва във футбола, седмица по-късно уволнението стана факт.
Самият Джунтоли обаче не е без вина и Ювентус със сигурност има доста по-големи тревоги от треньорския пост.
Споменатите 200 млн. за селекция не бяха похарчени добре и пристигнаха неподходящи играчи, които не бяха по вкуса на Мота.
Дъглас Луис, Тюн Копмайнерс и Нико Гонсалес са сред придобивките, останали далеч от очакванията след солидните суми, платени за тях.
Други като Фаджоли и Дийн Хуйсен заблестяха, когато бяха пратени далеч от Торино.
Ювентус оперира под строг финансов режим и не може да си позволи волности, защото не толкова отдавна беше санкциониран с отнемане на точки.
Класирането за Шампионската лига е жизненоважно за финансовия баланс и е задължително изискване за всеки треньор, който иска да води "Старата госпожа".
Тиаго Мота обаче е от треньорите, които се назначават, за да оглавят по-мащабен проект, чието реализиране може да отнеме няколко години.
Той имаше твърде много работа за вършене, тъй като искаше да наложи съвсем различен стил от Алегри - треньор с по-различен профил, залагащ по-скоро на адаптивност и решаване на належащи проблеми.
В последните години на "Алианц Стейдиъм" се разочароваха всеки път, когато дадоха диригентската палка на треньори с по-атакуващ стил и по-дългосрочни амбиции като Андреа Пирло, Маурицио Сари и сега Мота.
Наред е Игор Тудор, но неговата задача е различна и преди всичко се изразява в потушаване на пламъци и намиране на бързи решения за натрупани проблеми.
Договорът на хърватина е само до края на сезона, макар че може да бъде удължен с една година, ако той изпълни целта и се класира в топ 4.
От следващата кампания за поста се спрягат още няколко имена и в последните дни Роберто Манчини се очерта като фаворит.
Проблемът обаче е, че в Ювентус продължават да изглеждат объркани относно стратегията, която искат да развиват.
Ръководителите искат модернизация, дългосрочен проект и вероятно модел, подобен на този на Аталанта при Джан Пиеро Гасперини - но изобщо нямат търпението да реализират нещо такова.
Изкушението да се търсят краткосрочни решения се оказва твърде голямо и последните няколко сезона го показват. Все пак краят на периода с Мота е още една възможност клубът да се посвети изцяло на един конкретен план, с всички произлизащи от него рискове.
