Футболът в днешно време е лишен от култови образи. Скопен. От страх да не загубят някой-друг последовател в социалните мрежи или поведението им да не доведе до прекъсване на някой от мултимилионните им договори днешните играчи все повече и повече като примерни ученици в час по математика, отколкото като бойци на терена.
Едно време не беше така. Питайте Паоло Монтеро, или по-скоро съперниците му, на които никога не оставаше длъжен.
Преди 20-ина години уругвайският защитник олицетворяваше думата агресия. Но в тогавашния ѝ смисъл. Ако Монтеро играеше днес, сигурно щеше да бъде вкаран в затвора след някое от касапските си влизания.
Това, което го правеше още по-велик образ, бе, че не криеше същността си на грубиян. И винаги е признавал, че би направил всичко в името на победата.
"Не ми пука дали съм модел за подражание - нито за синовете ми, нито за феновете, които ме гледат", казваше Монтеро.
И още: "Не критикувам симулантите, защото футболът е игра за умни хора. И го казвам аз - защитник, който всяка седмица се изправя срещу нападатели-измамници...
Не мисля, че симулирането на контузия е нещо нечестно, нито пък да дръпнеш противника за фланелката. Най-важното във футбола е победата."
Вече не ги правят такива.
Монтеро започва кариерата си в уругвайския Пенярол. През 1992-ра акостира в Европа, след като е открит от Аталанта. Играе в Бергамо в продължение на четири сезона, след което преминава в Ювентус.
Бранителят записва над 300 мача в Серия "А" в продължение на 13 сезона, изпълнени с брутални влизания и множество жълти и червени картони.
Уругваецът режеше всичко наред без грам угризения. Влизания с двата крака, каратистки изпълнения, безкомпромисни и цинични фаулове - пред Монтеро всички бяха равни.
Затова и му лепнаха прякора Il Guerriero Solitario - Самотния Войн.
Освен с бруталността си Монтеро можеше да се похвали и със завидна техника за защитник при владеенето на топката.
Обичан от свои и мразен от чужди - никой не можеше да остане безразличен към уругваеца. Но нали футболът е именно това - емоция. Едни носят красотата на терена, други, като Монтеро, отговарят за страстта - за безрезервната подкрепа и за гнева, в зависимост от коя страна на барикадата сте.
Бруталността му не е просто субективна величина. Монтеро е известен като най-мръсния футболист в историята на Серия "А", тъй като е рекордьор по брой червени картони - цели 16.
В цялата си кариера бранителят е гонен впечатляващите 21 пъти.
По времето си в Италия бившият защитник на Ювентус завърши само три от 13-те си кампании в Калчото, без да получи червен картон. В един от тези три сезона Монтеро имаше обяснение за необичайно "милото" си поведение към противниците - изигра само пет мача, но все пак успя да получи два жълти картона.
През сезон 1998/99 Монтеро включи на супер агресивна вълна и в рамките на четири мача между 15 ноември и 6 декември бе изгонен на три пъти.
20 години след последния му мач в Серия "А" рекордът му от 13 червени картона остава неподобрен, въпреки че през 2016/17 Габриел Палета подобри друг негов антирекорд - пет изгонвания в рамките на една кампания.
Със сигурност, сегашните съдии в Калчото не биха искали да си имат работа с футболист като Монтеро.
Безпардонен мръсник, който дори имаше наглостта след всяко свое грубо влизане да вдига невинно ръце или да се гневи на отсъждането на рефера и вдигнатия му картон.
"Всичко в името на победата - това е девизът ми"
Бащата на Монтеро е част от мръсния отбор на Уругвай от 70-те, така че от малък е закърмен с агресия. Хулио Монтеро Кастийо играе за "урусите" на две световни първенства, на първото от което става пряк свидетел на гения на Пеле, след като Уругвай отпада именно от Бразилия на полуфиналите.
Четири години по-късно Монтеро е част от отбора за Световното в Западна Германия. Онзи отбор и до днес е помнен като един от най-мръсните в цялата история на футбола - нещо, в което се убеждаваме и ние.
България е в групата на Уругвай заедно още с отборите на Швеция и Нидерландия, но отпадаме след две спечелени точки - 1:1 с "урусите" и 0:0 с Швеция, а южноамериканците остават последни с една.
Впоследствие холандците стигат чак до финала, където губят от домакините от Западна Германия.
Монтеро-младши поема щафетата от баща си и на свой ред записва 61 мача за родината си, като участва на Световното в Япония и Южна Корея през 2002 г.
На клубно ниво бранителят е четирикратен шампион на Италия с Ювентус.
Бе част от състава на "старата госпожа", който загуби два последователни финала в Шампионската лига - от Борусия Дортмунд през 1997 г. и от Реал Мадрид следващия сезон.
През 2003-та пък бе сред тези, които пропуснаха дузпа в изцяло италианския финал срещу Милан.
Две години по-късно Монтеро си тръгна Юве и след само един сезон в аржентинския Сан Лоренцо се завърна за един последен в родния Пенярол.
Въпреки че приключи кариерата си преди почти 20 години, феновете все още помнят защитника-грубиян заради характера и блясъка в очите.
Играта му може да не се харесваше на всички и със сигурност нямаше да оцелее в днешните реалности, но за онези години на футбола Монтеро беше нужното зло в защитата на Ювентус, срещу което всеки нападател трепереше.
