Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Де Хеа липсваше на футбола, но отново е тук и е като прероден след година почивка

Де Хеа липсваше на футбола, но отново е тук и е като прероден след година почивка Снимка: Getty Images

Какво по-голямо доказателство за клишето, че формата може да е временна, но класата е вечна?

След цяла година като свободен агент и далеч от големите футболни битки, Давид де Хеа се завърна с гръм и трясък - за да напомни колко ни липсваше почти свръхестествената му способност да отразява и най-добре насочените към вратата му удари.

Можем да отдадем на някакъв ужасен малшанс факта, че точно в деня, в който испанецът спаси две дузпи в един мач, донякъде беше засенчен от друг вратар, изявявал се във Висшата лига.

Пауло Газанига застана на вратата на Жирона срещу Атлетик Билбао и спаси цели три пъти от 11-те метра (една от двете дузпи беше изпълнена повторно), с което неделята се превърна в деня на пропуснатите дузпи - или на героичните вратари, зависи как го погледнем.

При Де Хеа обаче станалото е някак по-знаково, защото той си остава любимец на множество футболни фенове, а дългите месеци без отбор поставиха под въпрос по-нататъшната му кариера.

Изглеждаше някаква лудост вратар от такава класа, и то все още на прекрасна възраст за неговия пост, цяла година да не приеме нито една оферта след напускането на Манчестър Юнайтед.

Разбира се, никой не е забравил грешките и слабостите му на вратата на Юнайтед. Той допусна някои гафове, а играта му с крака не е на най-високо ниво и това може би го прави неподходящ за редица от съвременните топ клубове.

Но 33-годишният Де Хеа остава сред най-добрите в основното, което се очаква от един вратар.

Затова и си тръгна от "Олд Трафорд" със "Златната ръкавица" за най-много сухи мрежи през сезона, затова и помогна за връщането на Юнайтед в топ 4 и за прекратяването на 6-годишната суша без спечелен трофей.

Сигурно е можел след това да припечели в Саудитска Арабия или да заиграе безгрижно в МЛС като колегата си Уго Лорис.

Реал Мадрид пък можеше да му се обади след тежката контузия на Тибо Куртоа, вместо да предпочете Кепа Арисабалага, който стана резерва на предишната резерва Андрий Лунин.

Спекулациите за този или онзи отбор ставаха безкрайни, но с Давид де Хеа така и нищо не се случваше.

Дали отблъскваше клубовете с нереални финансови претенции, дали просто не можеше да намери клуб, в който наистина му се играе? Имаше ли изобщо останала мотивация след над 10 години в Юнайтед?

Съмненията около него ставаха доста, но испанецът реши да прекрати почивката си, когато подписа с Фиорентина през август.

"Горд съм да нося лилавата фланелка и да представлявам Флоренция. Беше необичайна година, реших да си взема почивка, но продължавах да тренирам индивидуално. Трябваше да съм в най-доброто си състояние и когато дойде предложението от Фиорентина, имах ясни идеи", обясни стражът.

"Те имат страхотни фенове и страхотна история, така че беше лесно решение. Не исках да спирам с футбола. Искам да съм част от историята на този клуб, да помагам на младите играчи и да покажа манталитета си на победител", добави той.

Макар че е стабилен елитен отбор от Серия "А", на пръв поглед Фиорентина може и да не е най-бляскавото място за вратар като Де Хеа.

Но щом му дава възможност да участва в такива мачове като този с Милан в неделя, значи няма нужда да се съмняваме, че е правилният тим за него.

При всички качества, демонстрирани от стража през годините, не може да се каже, че Де Хеа е правел впечатление на експертен дузпаджия.

Всъщност имаше период от цели пет години, през които не беше спасил нито една дузпа за Юнайтед.

С 11-метрови удари е свързан един от най-лошите му спомени, когато "червените дяволи" загубиха финала срещу Виляреал в Лига Европа през 2021 г.

Тогава Де Хеа не успя да направи нищо при 11-те изпълнения на противниковите футболисти, преди сам да се провали от бялата точка и така да връчи трофея на "жълтата подводница".

Човек би допуснал, че такъв спомен му тежи, когато нападател застане срещу него да изпълни дузпа.

Но не личеше да го притеснява срещу Милан, когато огорчи последователно Тео Ернандес и Тами Ейбрахам в двете полувремена.

Това изобщо не бяха зле изпълнени дузпи.

И двамата изпълнители отправиха добре насочени към ъглите удари - но Де Хеа не просто избираше правилните ъгли, но и показа завидна реакция и се разтягаше максимално, за да направи спасяванията с огромна увереност и авторитет.

Той се отчете и с други страхотни намеси, за да стане играч на мача при победата с 2:1.

"Бъдете сигурни, че още е чудовище. Той е топ играч от световна класа", хвалеше го треньорът на Фиорентина Рафаеле Паладино след последния съдийски сигнал.

"Виждаме защо е истински шампион. Трябва да му благодарим всеки ден, защото е не само топ вратар, но и модел за подражание".

Във възраждането на Де Хеа можем да потърсим и един по-широк контекст, свързан с начина, по който напусна Юнайтед, и с изтърпените критики към края на престоя му в Англия.

Наистина сагата с неслучилия се нов договор с "червените дяволи" беше дълга и с разочароваща развръзка, но самият Де Хеа не изглежда трогнат от това.

Нито пък има нужда да доказва нещо на критиците си.

За момента е достатъчно единствено да се наслаждава на добрите си изяви в новия си отбор.

А футболните фенове трябва да са щастливи, че той се завърна - защото има още какво да даде на играта и щеше да е жалко да продължи да бъде извън светлината на прожекторите.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените