"Тогава работех като млекар, а след като разнесях бутилките с млякото, започвах втори тур из близките училища, за да гледам как момчетата играят футбол." След основната си работа Денис Скофийлд, който тогава вече е прехвърлил 50-те, тренира детски отбор на име Дийнс и е нещатен скаут на Манчестър Сити.
В началото на 80-те "гражданите" са скромен клуб, който преди всичко се бори за оцеляването си, а не за трофеи. Районът на съгледвача Скофийлд включва училища в Салфорд и Суинтън - малки градове край Манчестър.
Сред тях е и началното училище на "Гросвенор Роуд" в Суинтън, а сред момчетата, играещи футбол там, ясно се откроява едно, което се носи като светкавица по крилото. Детето се казва Райън Уилсън, а десетина години по-късно ще дебютира за Манчестър Юнайтед в двубой срещу Евертън, влизайки на мястото на контузения Денис Ъруин. След което ще се превърна във футболна легенда, но под фамилията Гигс.
На един от мачовете скаутът се среща с Лин Гигс, майката на Райън. Предлага ѝ да го вземе първоначално в Дийнс, след което да се премести в академията на Манчестър Сити. За негова изненада Лин е по-въодушевена от сина си. "За нея не ставаше дума само за футбол. Бяха дошли наскоро и на Райън му беше трудно с адаптацията. Тя видя това като възможност за създаване на нови приятелства, а аз я убедих, че новият футболен отбор е перфектен за тази цел."
A young Ryan Giggs (Wilson) playing for Man City :- pic.twitter.com/kY5rOkU2U3
— Fergie's Fledglings (@FledglingsBook) November 18, 2013
Семейството идва край Манчестър от Кардиф заради Дани Уилсън, бащата на Райън. Той е професионален ръгбист и прави трансфер в клуба от Суинтън.
Докато младият Райън играе за Дийнс, Скофийлд се среща с баща му и Дани обещава, че синът му ще подпише предварителен договор със Сити. Според тогавашното законодателство момчето трябва да навърши 14. Но още на 12 отива в школата на "гражданите" и изглежда, че съдбата му ще бъде свързана с този клуб.
Едновременно със Сити, Гигс играе за още два отбора - Дийнс и Салфорд Бойс. А в един от мачовете между регионални съперници се изправя срещу Манчестър Юнайтед с Пол Скоулс и братята Невил в редиците си. Треньорът си спомня: "Той беше с една глава над всички, не само над Скоулси. След този двубой скаутът на Юнайтед започна да идва често, за да го гледа. На третия път си помислих: какво още искат да види? Не му ли е вече ясно всичко?"
14-ият рожден ден на Райън наближава, а от услугите му се интересуват и двата големи манчестърски клуба.
"Говорих с баща му и с шефовете на Сити. Момчето беше фен на Манчестър Юнайтед, но баща му каза, че няма да откаже нашата оферта. Тогава ръководител на скаутския отдел беше Кен Барнс. Казах му, че няма време за губене. Че трябва да направи предложението на момента. Но ми отговориха, че не се прави така и че за всичко си имало време."
Райън навършва 14 години на 29 ноември 1987 г. и вече може да подпише предварителен договор. Предишния ден Скофийлд пита ръководството кога да доведе тийнейджъра в офисите на клуба. "Казаха ми, че офисът е отворен. Райън може да дойде и да подпише договор по всяко време. Но в този момент Алекс Фъргюсън вече седеше на дивана в хола си и подготвяше документите."
Скофийлд не успява да прости бездействието на ръководството на Манчестър Сити и напуска клуба. А години по-късно прави признанието, че Райън е взел правилното решение.
Но как изобщо става възможно това?
Версията на вестникаря
Харолд Ууд е разносвач на вестници, а вечер работи като охрана на "Олд Трафорд". Обича футбола и често ходи на стадиона в Салфорд, за да гледа мачове. Един ден вижда Райън с екипа на Дийнс и остава поразен от уменията му и обръща внимание на хората от скаутския екип на Юнайтед. Не му изглеждат много заинтересовани и набира смелост да говори лично с Алекс Фъргюсън.
Годината е 1987-а, а шотландецът е мениджър на "червените дяволи" от едва 10 месеца. В първия му сезон тимът завършва на 11-о място, след като печели само една победа като гост (над Ливърпул на "Анфийлд"). През лятото клубът провежда силна трансферна кампания и взима Стив Брус, Брайън Макклер и познатия на Фъргюсън от Абърдийн - Джим Лейтън. С други думи - треньорът е много зает.
Но все пак обръща внимание на вестникаря-пазач и изпраща хора на следващия мач на Дийнс. Скаутите се завръщат толкова впечатлени, че Фърги отива лично на следващия двубой на отбора.
Той е между Дийнс и 15-годишните на Манчестър Юнайтед. "Червените дяволи" са сразени безмилостно, а Райън бележи три гола. "Той се носеше по терена толкова естествено - сякаш е куче, което тича след пръчката", описва по-късно впечатленията си Фърги в своята автобиография. След това скаутите на Юнайтед не откъсват поглед от нешлифования диамант.
Треньорът обаче не го кани веднага в новия отбор и го оставя да играе за Дийнс, Салфорд Бойс и Сити. Но на сутринта на 29 ноември 1987 г., когато Райън навършва 14, сър Алекс взема със себе си Джо Браун, разузнавачът, който пръв гледа Райън след сигнала на вестникаря, и звънят на вратата на къщата на семейство Уилсън с договор. Всичко отнема няколко минути, а уелското момче вече има само един тим - Манчестър Юнайтед.
Райън приема фамилията на майка си две години по-късно в знак на подкрепа към малтретираната от баща му жена. "Направих го не толкова като протест срещу баща ми, колкото като подкрепа към майка ми. Да ѝ покажа, че съм с нея", спомня си Райън.
На 16-годишна възраст няма и следа от Райън Уилсън, бившия играч на Манчестър Сити. Има единствено Райън Гигс, играч от академията на Манчестър Юнайтед.
14-ият му рожден ден е ужасен за скаута, който го открива за големия футбол, но благодарение на начина, по който се развиват нещата, Гигс изиграва почти 1000 мача за "червените дяволи" и се превръща в легенда.
