Новозеландецът Тим Браун беше най-обикновен футболист. На 20 замина за Щатите със спортна стипендия, за да учи дизайн и играеше за Университета на Синсинати. След дипломирането си стана професионалист и се подвизаваше за кратко в неизвестни американски тимове, преди да се премести в Австралия и да стане национал на страната си.
Наближавайки 30-те се пробва в киното, но нищо сериозно - малка роля в сериал.
През лятото на 2009 г. Тим носеше капитанската лента на Нова Зеландия в турнира за Купата на конфедерациите. Отборът се представи посредствено. Загуби с 0:5 от Испания, не вкара гол и завърши последен в групата си, но пред него имаше по-важна мисия - да се подготви добре за историческия мач срещу Бахрейн за класиране за Мондиал 2010.
Първият двубой завърши 0:0, така че всичко трябваше да се решава в реванша. Браун излезе като титуляр, а новозеландците стигнаха до минимална победа, която ги класира за втори път в историята им за световни финали и за първи от почти три десетилетия.
Месец преди шампионата на планетата Браун попадна в окончателната група за ЮАР, но на 24 май всичко отиде по дяволите в една контрола с Австралия. Футболистът получи тежка контузия и трябваше да се подложи на операция. Седмица преди първия мач лекарите дадоха зелена светлина да се присъедини към отбора, но не записа нито минута. Новозеландците се представиха солидно и записаха три "хикса", но отпаднаха още след груповата фаза.
През март 2012 г. 31-годишният Браун приключи кариерата си и заяви, че възнамерява да следва мениджмънт в Лондон или в Кеймбридж, а през октомври 2018 г. стартира компания за производство на обувки, която според The Wall Street Journal се оценява на 1,4 млрд. долара.
Невероятно, но факт. А ето и историята в пълнота.
Концепцията му беше проста - да произвежда удобни обувки, изработени от естествени материали.
Тим прекара по-голямата част от кариерата си като лице на Nike и имаше своите вързажения. "Получих тонове безплатна екипировка и ми беше писнало навсякъде да има лого. Всичко започна с въпроса: "Възможно ли е да се изработят някакви много, много прости маратонки без фирмен знак?". Струваше ми се, че такъв продукт е трудно да се намери на пазара."
Освен това Браун не си падаше по шаренията и синтетиката, която не позволява на краката да дишат.
Тим гледаше на дизайна на маратонките си като професионалист. Все пак в Синсинати комбинираше образованието си с футбол и стаж в дизайнерски студиа. От съществуващите продукти той харесваше кецовете Converse, тъй като изглеждат добре и и са от естествена материя.
Така се захвана с идеята за минималистични маратонки и посети фабрика в Индонезия, в която се запозна с процеса на производството.
В един момент започна да прилага знанията си на практика. Произведе хиляди платнени маратонки, които продаваше за по 150 новозеландски долара чифта (около 90 американски) на своите съотборници и в интернет. Имаше търсене, но не му харесваше, че маратонките не бяха много по-различни от това, което отдавна можеше да се намери на пазара.
И един уикенд на Тим му хрумна блестяща идея. Прелисти списание и се натъкна на текст за вълнената индустрия. "В Нова Зеландия има повече от 30 милиона овце. Помислих си: "Няма ли вълната да бъде чудесен материал за обувки? Защо тази индустрия игнорира естествените материали?".
Започна да развива плана си, но се натъкна на проблем. Вълната е специфичен материал: не е супер здрава и еластична, следователно маратонките бързо променят формата си. Затова и производителите предпочитат синтетика.
Кратко отклонение: в Нова Зеландия има около шест овце на човек, а вълната е важен продукт за износ. Само ще отбележим, че страната е на второ място по отношение на предлагането в света. Земеделието е съвсем друга история. През 80-те лейбъристите дойдоха на власт и създадоха механизми за свободен пазар и проведоха реформи, които лишиха фермерите от субсидии и облаги. Либералните мерки сработиха и за шест години БВП се удвои.
Но не, не може да се каже, че държавата е загърбила селското стопанство. Хората с интересни идеи получават грантове и подкрепа от учените. Точно това се случи и с Браун. Тим събра всички документи и подаде заявление до консорциума, подкрепящ новозеландската вълнена индустрия.
Учените харесаха идеята за футболиста и той спечели грант в размер на 200 000 долара, а след това се включиха специалисти от държавния изследователски институт. Резултатът беше патентован и представляваше първата в света уникална вълнена тъкан за маратонки.
Обувките могат да се перат в пералня и да се носят без чорапи, тъй като материалът абсорбира влагата и осигурява проветрение. Успехът бе страхотен, но Тим извървя дълъг път до него.
Вече споменахме за решението да сложи край на кариерата си през 2012-а и да следва мениджмънт в Англия.
Изборът му падна върху Лондон - родното място на баща му и дядо му. Местното училище по икономика е световноизвестно, а Браунн трябваше да запише курсове по математика, преди да престъпи прага му.
Учеше икономика, маркетинг, корпоративни финанси и още три-четири предмета. Успя да завърши магистратурата с пълно отличие. През втория семестър на разменни начала отиде в Северозападния университет в Съединените щати, от който взе MBA диплома.
Мечтата му да започне производство на обувки бе жива, но не всички вярваха в перспективите. Професор Картър Каст, бивш онлайн шеф на Walmart и рисков инвеститор, беше скептичен, тъй като пазарът на обувки е огромен и пренаситен от производители. "Не мисля, че това е добра идея. Но, изглежда, от всички студенти в този курс, вие сте най-отдаден на бизнеса", спомня си думите на професора Тим.
Каст го посъветва да сондира търсенето, като предлага ограничени серии обувки. Браун го послуша и след завръщането си в Лондон изложи идеята си на Kickstarter (сайт за набиране на средства за творчески, научни и индустриални проекти по схемата за краудфъндинг). Той планираше да събере поне 30 000 долара с цени от 98 долара за чифт и от 190 - за два.
"Започнах с Kickstarter и не знаех дали някой друг ще си купи маратонки освен мама", шегува се Браун. Но проектът му потръгна невероятно добре. За четири дни продаде точно 1064 двойки и събра над 100 хиляди долара.
Тогава обаче започна най-трудната част. Първо - Тим изгради верига за доставки от нулата: овча вълна се добиваше в Нова Зеландия, производството беше в Португалия (Браун намери тази фабрика чрез Google), а той живееше в Лондон. Второ - не бе готов за капризите на клиентите. Едни се оплакваха, че са получили обувки не в цвета, в който са поръчали. Други недоволстваха заради размера, а някои се възмущаваха, че краката им се потят въпреки твърдението на производителя.
Един от първите чифтове в Kickstarter си купи американецът Джоуи Цвилингър, ръководител на една от биотехнологичните компании в Силициевата долина.
Оказа се, че съпругите на Джоуи и Тим са големи приятелки от университета. "Той е много, много умен пич. Инженер, учи в бизнес училище и работи в областта на възобновяемите ресурси", възхищава се Браун. Двамата се запознаха благодарение на жените си на среща в Сан Франциско.
В продължение на няколко дни си правеха барбекю, пиеха бира и обсъждаха бизнеса и възможностите за партньорство. Браун не знаеше какво да прави с кецовете след Kickstarter. Идеята му беше добра, но нямаше стойностни оферти от инвеститори.
Джоуи - като специалист по възобновяемите ресурси - се интересуваше от нестандартните продукти, а освен това познаваше тайните на Силициеваа долина.
"Той щеше да поеме онази част от бизнеса, в която не бях много добър. Беше страхотен момент да се съберем. Това и направихме", разказва Браун.
Така през 2015 г. се роди компанията Allbirds със седалище в Сан Франциско.
Дизайнът на обувките Allbirds остана минималистичен и без лого. Сега марката предлага девет модела за мъже в различни цветове. Цените са от 95 до 135 долара.
Подметката е изработена от захарна тръстика, тъканта е направена от вълнени или евкалиптови влакна. Връзките са от рециклирана пластмаса и излизат три пъти по-скъпи от синтетичните. Кутията пък е направена от рециклиран картон.
Комфортът също е на ниво. След като Allbirds се появи на пазара, Time написа, че това са "най-удобните обувки в света". Wired, Fast Times и Huffington Post също не спестиха суперлативи.
В допълнение към продукта Тим и Джоуи използват нетипичен бизнес модел. Не продават обувките на едро и Allbirds изцяло контролира процеса на дистрибуция. Тоест разпространяват продукта само чрез сайта и собствените си магазини.
15 месеца след началото, The New York Times нарече Allbirds "обущарите на Силициевата долина". А минималистичните маратонки станаха хит сред фигури като съоснователя на Google Лари Пейдж, бившия шеф на Twitter Дик Костоло и рисковия инвеститор Бен Хоровиц.
Еко маратонките се харесаха и на Холивуд, а Матю Макконъхи, Леонардо ди Каприо, Опра Уинфри, Аштън Къчър, Гуинет Полтроу, Бен Афлек, Мила Кунис са само част от почитателите им. Allbirds обува дори бившият президент на САЩ Барак Обама.
Леонардо ди Каприо, известен природозащитник, стигна още по-далеч и през август 2018 г. инвестира в бранда. Така той подкрепи компанията за използването на екологично чисти материали.
"Стартирането на бизнес е едно от най-трудните неща, но и невероятно удоволствие. Всеки, който иска да създаде нещо, се нуждае от смелост. Независимо дали ще се увенчае с успех, си заслужава да се опита", твърди Тим Браун, който някога беше най-обикновен футболист, а сега е милиардер.
