Преди малко повече от година Душан Влахович премина в Ювентус и се превърна в най-гръмкия трансфер на зимния прозорец.
Клубът плати 70 млн. евро за него, а още 10 млн. са предвидени като бонуси и сумата подсказваше, че това трябва да е новата звезда в атаката на Юве.
Сърбинът трябваше да добави всичко онова, което липсваше на тима в последната третина от терена, и да направи Ювентус по-резултатен и по-атрактивен.
Чудо обаче не се случи и днес феновете са разочаровани от приноса на голмайстора. Наскоро фенският сайт Ilbianconero.com пусна анкета с въпрос дали Влахович трябва да бъде продаден - и 69.2% от гласуващите отговориха положително.
Когато трансферът му стана факт, някои твърдяха, че Влахович е твърде надценен и нито си струва парите, нито е способен да трансформира Ювентус. Възможно ли е сега мнението за него да е в другата крайност и нападателят да е несправедливо подценяван заради останалите проблеми в играта на "бианконерите"?
И толкова зле ли се представя до момента с бяло-черния екип, че да се говори за него като за трансферно разочарование?
В края на 2021 г. Влахович все още беше само на 21, а с екипа на Фиорентина вкарваше на всеки 112 минути и имаше 35 гола в 46 мача за годината.
В последния мач за 2021-ва не успя да се разпише и негови съотборници разкриват, че после е бил бесен в съблекалнята - тъй като не успя да подобри постижението на Кристиано Роналдо в Серия "А". Наложило се е целият тим на Фиорентина да го утешава и да го убеждава, че ще стане още по-добър и ще вкара повече през следващата година.
Когато премина на "Алианц Стейдиъм" обаче, той се разписа 18 пъти в 39 мача за календарната 2022-ра. Постижението нямаше как да счупи някакви рекорди и даже се намериха хора, които да обявят Влахович за провал.
По същото време Ерлинг Холанд разтърсваше Висшата лига, а Виктор Осимен вкарваше във всеки мач, за да поведе Наполи към титлата. Влахович струваше по-скъпо от норвежката голова машина, но приносът му дотук не е толкова впечатляващ.
Несправедливо е обаче да бъдат сравнявани нападатели в различни тимове с различни стилове на игра.
Тактиката на Масимилиано Алегри в Ювентус трудно може да произведе някой свръхрезултатен голмайстор.
Така че по-логично е Влахович да бъде сравняван с минали централни нападатели под ръководството на Алегри. А специално в Ювентус при този треньор можем да откроим четирима - Алваро Мората, Марио Манджукич, Кристиано Роналдо и Гонсало Игуаин.
Гледайки техните показатели в първите им 43 мача при Алегри, Влахович е точно по средата по резултатност - под Игуаин и Роналдо и над Манджукич и Мората.
Сърбинът има 19 гола в своите 43 двубоя, Роналдо е с 28, а Игуаин - с 27. Като процент от общите голове на Ювентус за този период - Влахович е вкарал 27.4% от головете на тима си, Игуаин - 33.8%, а Кристиано 33.3%.
По-важното е, че от година на година показателите на Юве постепенно спадат и отборът владее все по-малко топката, организира по-малко на брой атаки, създава по-малко положения за гол.
От дебютната година на Манджукич насам, головете на "старата госпожа" средно на мач са паднали от 1.98 на 1.44 (без са се броят дузпите). Най-простичко казано, Ювентус става все по-слаб отбор, в който е все по-трудно да играеш на върха на атаката.
В този контекст, първата година на Душан Влахович едва ли може да бъде счетена за негов личен провал. Той е в ситуация да се бори както с противниците, така и със слабостите на собствения си отбор.
Проблемите на Юве при организацията на атаките са сериозни и водят до това, че централният нападател често получава топката в позиции, които не носят достатъчно опасност.
Това изглежда и основната разлика при представянето на Влахович във Фиорентина и сега в Торино.
На пръв поглед, той е не по-малко активен в Ювентус, отколкото беше преди. И сега прави средно по 5.6 докосвания на топката в противниковия пеналт за 90 минути и стреля почти толкова често, колкото и във Фиорентина.
Но xG показателят му за очаквани голове е спаднал драстично. Явно съотборниците му в Юве също успяват да му доставят топката, но не и на позиции, които носят голова опасност.
А с него в редиците си, "виолетовите" практикуваха далеч по-смел футбол и дори при контраатаки успяваха да се подредят в 4-2-4 с допълнителен играч в наказателното поле, който ангажираше вниманието на защитниците.
При Ювентус трудно може да се намери ясна структура и консистентен план в атака, за което Алегри неведнъж е бил критикуван. Няма нужда човек да гледа статистики, за да го забележи: Влахович често е самотник в предни позиции.
Говорим за футболист, който не блести с невероятна техника, но има изключително точен ляв крак. Когато получи възможност да завърши с него, сърбинът е сред най-надеждните нападатели в модерния футбол.
Проблемът е, че нито с десния крак, нито с глава е толкова способен и има над какво да работи в това отношение.
Фиорентина използваше неговото преимущество и му доставяше по-удобни топки именно за левия крак. Атаките на Ювентус са по-разпилени и хаотични и често пасовете към Влахович са такива, сякаш той може да завършва всякак - но ситуацията просто не е такава. И засега нито играчът успява да се нагоди, нито отборът се съобразява с него.
Много важна статистика е, че половината от ударите му в Юве (1.6 от общо 3.29 средно на мач) са отправени с глава или с десния крак.
Ако се вярва на някои източници в Торино, Ювентус вече е отворен за оферти към Душан Влахович и би го продал на примамлива цена. Въпросът даже не е само финансов - говори се, че просто Юве предпочита да си намери друг нападател.
Може би това е още един случай, в който си проличава наивността в селекционния процес на "бианконерите".
В клуба са разочаровани не от истинския Влахович, а от този, който сами са създали във въображението си. Сърбинът никога не е бил всестранно развит нападател, а подвижен таран, който пробива защитите с мощни включвания и мълниеносни изстрели с левачката.
Във Фиорентина треньорът Винченцо Италиано беше извел до максимум неговата ефективност, тъй като беше стеснил диапазона на действието му. Влахович рядко се изтегляше на фланговете и получаваше удобни топки с лице към вратата, което е перфектният сценарий за него.
В Ювентус 70-милионната покупка има други задачи.
Алегри често го кара да играе доста по-дълбоко във вътрешността на терена, да разпределя топката и да помага при развиването на атаките. Впрочем това е обичайната роля за нападателите при футбола на Алегри, но тя не приляга на Влахович.
Сърбинът не е блестящ при пасовете и плеймейкърските функции не са му по вкуса. Това, както и неособено добрите показатели при въздушните двубои, го прави неподходящ за ролята на тежък таран, който да овладява с гръб към вратата и да търси съотборниците си. Другите нападатели в отбора Аркадиуш Милик и Мойс Кийн са по-полезни в тази роля.
Без да е лишен от заложби, Влахович най-вероятно ще се окаже съвсем неподходящ за Ювентус на Алегри и нищо чудно повечето от тифозите да решат, че изобщо не си е заслужавал парите.
Но въпросът е дали когато са го купували, в Юве са мислели как точно ще бъде използван.
Защото, както казва великият Ариго Саки, "футболът е като оркестър. Добрата партитура ти посочва какво и кога да свириш. Ако партитурата е лоша, свирещият импровизира. Но не обвинявайте него, ако направи грешка при импровизирането".
Масимилиано Алегри се нуждае от солист за своя оркестър, но изглежда му възлага да свири на грешния инструмент. В резултат си проличава, че Душан Влахович не е добър във всички аспекти, които предполага постът на модерния централен нападател.
Но дори да изглежда лимитиран, в правилната система той може да бъде не просто ефективен, а направо неудържим.
Дали правилната система въобще ще се появи в Юве? Не би си заслужавало само заради сърбина да се трансформира един добре функциониращ отбор. Само че Ювентус не функционира добре и сега, а планът за бъдещето е неясен.
Влахович си остава ценна стока в съвременния футбол, където голмайсторите на топ ниво на тази възраст не са никак много.
Затова, преди да го обявят за ненужен и да го поставят в трансферния списък, "бианконерите" трябва да си отговорят на редица важни въпроси за своята посока на развитие.
Защото накрая може да се окаже, че Ювентус се нуждае не толкова от различен нападател, колкото от треньор, който иска да гради играта, вместо да я руши.
