За Борусия Дортмунд това беше съкрушително преживяване, а за Байерн Мюнхен - просто рутина.
Последният ден от сезона в Бундеслигата беше изключително драматичен, но крайният резултат се оказа до болка познат и всичко приключи с поредна титла за баварците. 11-та поредна.
В Италия рекордът е девет последователни титли, завоювани от Ювентус през миналото десетилетие. Във Франция е седем - единствените седем титли на Олимпик Лион, всички през 2000-те.
В Испания Реал Мадрид е стигал до пет последователни шампионски трофея, веднъж през 60-те и после в края на 80-те. Ако изобщо има смисъл да споменаваме българската футболна реалност, у нас Лудогорец вече натрупа 12 поредни титли.
В Англия магическото число все още е по-скромно и би трябвало да говори добре за конкурентността на английския футбол. Никой не е успявал да стане шампион в повече от три поредни сезона.
Имало е шест хеттрика досега, но не и по-солидна доминация в 135-те години общо съществуване на Първа дивизия и Висшата лига.
Това означава, че през новата кампания отборът на Манчестър Сити е на прага на нещо историческо.
Историите на петте му предшественика, успявали да вземат по три поредни титли, предлагат своите уроци и поуки - макар и най-ранните от тях да са вече на вековна дистанция.
Манчестър Сити днес е твърде различен от онези тимове на Хъдърсфийлд (1923-26), Арсенал (1932-35), Ливърпул (1981-84), Манчестър Юнайтед (1998-2001) и отново Юнайтед (2006-09). Но и те са разполагали с потенциала да добавят четвърта титла, също като Сити.
Ще избегнат ли "гражданите" най-големите капани за всеки фаворит, за да затвърдят още повече доминацията си на Острова? И има ли какво да ги спре този път, или Висшата лига ще се превърне в едно от твърде предвидимите европейски първенства?
Засега може да се каже, че клубът е избегнал първия възможен капан и запазва абсолютна стабилност на треньорския пост. Джосеп Гуардиола е непоклатим, докато при някои от предишните доминиращи тимове с хеттрик от титли се стига до треньорски промени - понякога и принудителни.
Други фактори обаче могат да натежат във вреда на "гражданите".
През 1983/84 Ливърпул печели различен от техния требъл, но общото е многото натрупани мачове. Нищо чудно това да се е отразило, когато мърсисайдци влизат в ранна серия от 7 мача без победа в началото на сезон 1984/85 и не успяват да защитят титлата си.
През 2008/09 Юнайтед се доближи на един мач от требъла, но още до Коледа на следващия сезон вече беше допуснал пет загуби. При 179 изиграни мача за три сезона, в един момент изтощението дава своето отражение - както беше през 2001 г., когато отново Юнайтед записа 5 поражения в рамките на 7 двубоя.
Сега Манчестър Сити започва новия сезон, след като изигра общо 180 срещи за последните три години.
В този ред на мисли се появява и въпросът колко промени са необходими в един печеливш отбор и докога трябва мениджърът да се доверява на изпитаните си бойци.
В известно отношение може да се каже, че всеки от тройните шампиони на Англия се е оказвал донякъде по-слаб в четвъртата си кампания и това е било фатално.
Сити се подсили с Йошко Гвардиол и би трябвало да бъде по-силен в отбрана. Привличането на Матео Ковачич пък цели да компенсира загубата на Илкай Гюндоган и Рияд Марез.
Но специално напускането на капитана и талисман Гюндоган може да се окаже с тежки последици.
През 1984 г. Греъм Сунес напусна Ливърпул, за да отиде в Сампдория. През 2001-ва сър Алекс Фъргюсън реши да продаде Яп Стам, а впоследствие призна, че е сгрешил.
През 2009-а пък Юнайтед загуби наведнъж Кристиано Роналдо и Карлос Тевес.
За Фъргюсън е известно, че не се плаши от промените и не страда от излишни сантименти, но може би в началото на новия век избра твърде революционен подход. Бяха доведени Хуан Себастиан Верон и Рууд ван Нистелрой, Юнайтед мина към петима халфове и целта беше да подобри шансовете си в Шампионската лига.
Аржентинецът обаче се оказа неподходящ за тима, въпреки големия си талант, докато Нистелрой беше ефективен голмайстор, но спечели само една титла с Юнайтед.
Все пак тогава сър Алекс показа смелост с продажбите на Анди Коул и Дуайт Йорк, както и готовност да се раздели с тези, които според него са преминали своя връх.
Застаряването е причина за края на доста други ери на доминация, но точно тук Сити едва ли трябва да се притеснява. От потенциалните титуляри в сегашния състав единствено Кайл Уокър и Кевин де Бройне са прехвърлили 30-те.
Все пак белгиецът си остава сред най-важните играчи и няма да е лесно да бъде заменен, ако приносът му намалее.
Друг от факторите, които могат да попречат на Сити, е извън контрола на Гуардиола и на който и да е друг.
Контузиите сякаш винаги играят някаква роля при прекратяването на дадена доминация. През 1984/85 Иън Ръш пропуска една трета от шампионатните мачове на Ливърпул и завършва с 26 гола (14 от тях за първенство), след като в предходната кампания е отбелязал 47.
Най-прочутата контузия в Манчестър Юнайтед от 2001/02 е тази на Дейвид Бекъм, но може би по-важната беше на Рой Кийн. Капитанът не игра при няколко загуби през есента заради проблем с коляното.
А Юнайтед през 2009/10 беше направо съсипан от травми. Само до края на март Уейн Рууни беше вкарал 34 гола, но после контузи глезена си и повече не се разписа.
Проблемите в защита бяха постоянни и в един момент толкова отчайващи, че се наложи халфовете Дарън Флетчър и Майкъл Карик да играят като централни бранители.
Може би тези истории ни подсказват колко съсипваща за Манчестър Сити би била една контузия на Ерлинг Холанд например - макар че тимът разполага с Хулиан Алварес и е доказал, че може да играе и без чист централен нападател.
Но често срещана при шампионите, които се провалят от четвъртия опит, е спадналата резултатност - каквито и да са причините за нея.
Футболът е интересен, защото достатъчно много елементи са извън контрола дори на маниаци на тема детайли като Пеп Гуардиола.
Но ако трябва да посочим една водеща предпоставка за прекратяване на доминацията на Сити, това е появата на повече от забележителен конкурент.
Досегашните периоди на доминация са били спирани от изключителен съперник, успял по не един и два начина да надскочи себе си.
Кой спира серията на Ливърпул в средата на 80-те? Евертън, и то в най-страхотния сезон на най-силния отбор в историята на клуба. Тогава "карамелите" са също носители на КНК и финалисти за ФА Къп.
През 2002 г. Манчестър Юнайтед беше спрян от един легендарен отбор на Арсенал, все още смятан от някои за още по-силен от Непобедимите на Венгер, сътворили история две години по-късно.
През 2009/10 хегемонията на Юнайтед беше прекратена от удивителния Челси на Карло Анчелоти, останал в историята с атакуващия си футбол и няколко рекорда, включително за най-много голове във Висшата лига (103).
Всичко това навява на мисълта, че някой ще трябва да направи нещо уникално, за да изпревари Сити.
Но даже и това не е новина: в единствения от последните 6 сезона, в който "гражданите" не станаха шампиони, Ливърпул спечели 26 от първите си 27 мача.
Въпросът е доколко някой от останалите е способен на нещо такова и сега.
Дали Арсенал може да направи втори пореден героичен сезон? Дали Манчестър Юнайтед може внезапно да се изкачи няколко класи нагоре при Ерик тен Хаг? Дали промененият Челси на Почетино или освеженият Ливърпул на Клоп ще са способни да мачкат наред в шампионата?
Предстои да разберем, но историята на английския футбол ни учи, че никой не триумфира четири поредни пъти. И ако Сити успее да го направи, ще си заслужи да бъде разглеждан като още по-велико явление в съвременната игра.
