Хвича Кварацхелия е най-талантливият съвременен грузински футболист и през миналия сезон разтърси Серия "А" с екипа на Наполи.
Атрактивното крило вече е национален герой, а бъдещето му изглежда бляскаво и той е оценяван на поне 85 млн. евро.
Но доста преди да изгрее звездата на Кварацхелия, грузинците си имаха Георги Кинкладзе, който и до днес е помнен като рядко срещан талант. В родината на футбола с екипа на Манчестър Сити даже добива статут на култова фигура.
За да разкажем неговата история, трябва да се върнем до средата на 90-те в едни много различни времена за английската Висша лига.
Днес сме свикнали застрашените от изпадане отбори да привличат познати имена за значителни суми в опити да се спасят, но по онова време такъв тип отбори са със скромни възможности и правят далеч по-хазартни ходове в селекцията.
Става въпрос и за години, когато Манчестър Сити все още изобщо не може да си мечтае за милионите, изсипани от шейховете на Абу Даби по-късно. През 90-те "гражданите" все още са далеч от блясъка и със зъби и нокти се борят да запазят мястото си в най-горната дивизия.
При такива обстоятелства Георги Кинкладзе става първият грузинец във Висшата лига - тогава в нея тепърва навлизат бразилците и все още не се е появил нито един аржентинец.
Кинкладзе, повратлив плеймейкър със забележителен дрибъл, фантазия и нюх за красиви изпълнения, прави добро впечатление в няколко мача на грузинския национален отбор, а записи с играта му привличат скаути от различни клубове.
Грузинецът прави фурор при една победа с 5:0 над Уелс и тя много помага британската публика да се запознае с него. Телевизиите в Обединеното кралство излъчват репортаж от този мач, както и от реванша, в който Кинкладзе отбелязва единствения гол с великолепен прехвърлящ удар над вратаря.
Тогава на вратата на Уелс е легендата Невил Саутол, който впоследствие категорично определя Кинкладзе като "най-добрия играч на терена с много пред останалите".
Сити следи изявите на грузинеца още отпреди мачовете му срещу Уелс и ръководството вече е убедено, че той може да помогне на мъчещия се отбор, завършил на 17-о място в предходния сезон.
Така през юли 1995 г. халфът напуска Динамо Тбилиси, с който вече три пъти е станал шампион на страната си, и се насочва към Манчестър.
Георги изглежда идеално попълнение за тим, нуждаещ се от искра и вдъхновение - той е остър, атрактивен, млад (на 22 години) и способен на магически докосвания.
Но всичко започва кошмарно и Сити губи 9 от първите си 11 мача в лигата. Кинкладзе пък трябва да чака чак до ноември за първия си гол.
Естествено, подобно нещо се е случвало и на по-известни и успешни играчи, като например на Карлос Тевес десетилетие по-късно с екипа на Уест Хем.
Грузинецът най-после открива головата си сметка с качествено изработено попадение в един много напечен мач срещу Астън Вила. Голът се оказва победен и загатва, че Кинкладзе наистина може да бъде решаващ играч за "гражданите".
За Манчестър Сити целта през сезон 1995/96 си остава една - да не изпадне от Висшата лига.
Постепенно позициите на отбора се подобряват, но през март мениджърът Алън Бол и играчите му още са застрашени и излизат в директен сблъсък с друг от оцеляващите Саутхемптън.
Там Георги Кинкладзе отбеляза хитов гол с изпълнение, което би прилягало на Меси или Марадона, а не на грузинец от опашкар в недотам реномираната тогава Висша лига.
Кинкладзе дриблира между няколко съперници, докато те изглеждат хипнотизирани от неговия пробив.
Когато остава очи в очи с Дейв Бесънт, техничарят залага на елегантно и унизително за стража копване на топката след няколко залъгващи движения.
Шедьовърът е достатъчен за победата на Сити с 2:1 в онзи следобед, а сякаш е редно такъв гол да стигне и за спасението на манчестърци.
Сити завършва сезона с 38 т., което не е толкова лошо постижение, като имаме предвид, че печели само 2 от първите 11 кръга.
Само една точица обаче не достига на "гражданите" за да се спасят от изпадане в злополучен сезон, в който още два тима завършват с по 38 т., но са с по-добра голова разлика от състава на Алън Бол.
Това означава сриване до втора дивизия и множество спекулации около бъдещето на Кинкладзе.
Грузинецът е определен за Играч на сезона в Сити, а слуховете го пращат в Барселона, Интер, Ливърпул и Селтик. Той решава да остане на "Мейн Роуд" с цел да помогне за завръщането в елита - но и тук сметките му излизат криви.
Цели петима мениджъри се сменят в отбора през 1996/97 и отборът остава далеч от местата за промоция. Накрая феновете организират цяла кампания в подкрепа на оставането на Георги Кинкладзе в тима. За втора поредна година той става Играч на сезона и даже подписва нов 3-годишен договор.
С парите от контракта си купува ново Ферари и лъскавият автомобил с право тревожи шефовете. Техните опасения се потвърждават, когато през октомври 1997 г. Кинкладзе губи контрол върху колата и катастрофира.
В резултат получава травма в гърба и се налага да му направят цели 30 шева, но все пак се разминава без по-тежки последици.
Проблемите за грузинеца стават по-сериозни и на терена, където той трябва да се бори в коравите условия на второто ниво в английския футбол. Със скромни габарити и скромно желание да върши черната работа, все по-често е критикуван за вялата си игра в защита.
Започва и трайно да изпада от титулярния състав.
Новият мениджър Джо Ройл прави заключение, че грузинецът всъщност не е силно, а слабо звено в отбора. "Не казвам, че проблемите бяха изцяло свързани с него, но твърде много неща около целия този култ към Кинкладзе не бяха наред", пише по-късно Ройл в автобиографията си.
В един важен домакински мач срещу Куинс Парк Рейнджърс с безкомпромисния Вини Джоунс, Кинкладзе е върнат сред титулярите и открива резултата от пряк свободен удар.
Сити обаче изпуска победата заради злополучен автогол на Джейми Полък за крайното 2:2. Въпреки победата с 5:2 над Стоук Сити в последния кръг, най-лошият сценарий се сбъдва: "гражданите" се сриват до трета дивизия.
Второто изпадане в рамките на три години слага край на периода на Кинкладзе на "Мейн Роуд", а оттам нататък кариерата му минава през Аякс, Дарби Каунти, Анортозис и Рубин Казан, където той постепенно залязва.
В крайна сметка футболистът няма почти никакви реални постижения, отговарящи на потенциала му - но е показателно, че феновете на "гражданите" от онези години все още дават много висока оценка за таланта на Кинкладзе.
И го помнят с добро.
Днес Сити е номер 1 в Европа и е носител на требъл, къпе се в звездна слава и притежава най-скъпия състав на планетата. Публиката има причини да бъде разглезена, защото всяка седмица наблюдава елитни футболисти на най-високо ниво със светлосиния екип.
И все пак, един от най-запомнящите се таланти, обличали екипа на отбора, си остава грузинецът - чиято съдба е да изпадне два пъти с "гражданите".