Само преди месец Челси беше едва на няколко точки от първото място във Висшата лига.
В лицето на лондончани, Ливърпул сякаш наистина имаше преследвач, който вървеше по възходяща линия и с победната си серия застрашаваше позицията на лидера.
Челси на Енцо Мареска категорично надминаваше очакванията и опровергаваше мрачните прогнози преди началото на сезона, че може да не достигне дори до класиране за евротурнирите.
От "Стамфорд Бридж" отричаха категорично, че са в борбата за титлата, но явно не им беше достатъчно да го подчертават на думи и затова се постараха да го докажат и с действията си.
Оптимизмът и големите надежди в Челси продължиха твърде кратко и завършиха с тъжна серия от пет шампионатни мача без победа.
Мареска и играчите му бяха отказани от неособено претенциозни съперници и загубиха от Фулъм и Ипсуич, а срещу Евертън, Кристъл Палас и Борнемут записаха равенства.
Тоталният спад във формата не само сложи край на всякакви илюзии, че Челси е кандидат за шампион, но и постави под въпрос целия сезон.
Отборът се беше изстрелял до второто място напълно заслужено със серия от прекрасни мачове през есента, за да се възползва от пропаданията на съперници като Манчестър Сити, Тотнъм и Манчестър Юнайтед.
Сега обаче мястото в топ 4 и класирането в Шампионската лига са под въпрос, защото Челси сякаш се завърна към най-мрачните периоди от предните години.
В клуба бяха наясно какво получават, назначавайки талантлив, но неопитен треньор като Енцо Мареска.
Италианецът притежава страхотни тактически умения, школуван е от Пеп Гуардиола и има потенциал да бъде мениджър на топ ниво. Но се нуждае от време, в което самият той да прогресира, а и да развива младите футболисти на свое разположение.
Договорът на Мареска за 5+1 години беше доказателство още при привличането му, че за ръководството това е дългосрочен ангажимент след единствения сезон на Маурисио Почетино, в който аржентинецът се мъчеше да се справи с раздутия състав.
Но разбира се, назначаването на неопитен треньор, който да води неопитни футболисти, представлява риск. Мареска имаше само един сезон като старши треньор в мъжкия футбол преди да поеме Челси и макар че в него изведе Лестър до титлата в Чемпиъншип, дори във втора дивизия нещата не бяха идеални за него.
Лестър разполагаше с най-скъпия състав в първенството и беше абсолютен фаворит за завръщане в елита, но премина през доста трудности след мощното начало и 13-те победи в първите 14 мача.
Мареска получи обвинения от феновете за търпеливия и предвидим стил на игра и накрая впечатленията от него не бяха изцяло положителни. А в Челси той наследи отбор, който допусна твърде много голове миналия сезон (63 в 38 мача), и сред първите му задачи беше стабилизирането в отбрана.
Най-опитният бранител Тиаго Силва си тръгна, а след него защитата нямаше лидер, нямаше избистрен състав и в богатия избор от налични защитници количеството общо взето беше за сметка на качеството.
21-годишният Леви Колуил още е млад, но е английски национал и е натоварен с все повече лидерски функции.
Той заформи добро партньорство с Уелси Фофана в центъра на защитата, но французинът претърпя нова тежка контузия и ще отсъства месеци наред. За съжаление, колкото и качествен играч да е Фофана, историята на травмите му показва, че не може да бъде надеждна част от титулярните 11.
В негово отсъствие шанс получи лятното попълнение Тосин Адарабиойо, който с 27-те си години е сред по-опитните в съблекалнята. Той обаче няма класата и влиянието нито на Тиаго Силва, нито на някои от по-младите си съотборници.
Зад постоянно променящата се отбранителна линия стои вратарят Робърт Санчес, който беше забит на пейката от Почетино миналия сезон, но сега продължава да играе за сметка на привлечения през лятото от Виляреал Филип Йоргенсен.
Засега Челси продължава да изглежда далеч от избистрянето на категорични и надеждни титуляри в защита и на вратарския пост, което обяснява доста от трудностите, наблюдавани в момента.
От самото начало Мареска беше изправен пред необходимостта някак да сортира огромния брой състезатели на свое разположение и той успя да обособи два отбора - един за Висшата лига и един за Лигата на конференциите.
В третия по сила евротурнир Челси се справя убедително, но неизбежните спънки идват от нарастващото недоволство на някои от поставените в "Б" отбора.
Купените за много пари Кристофър Нкунку, Жоао Феликс и други като тях няма как да са щастливи да играят предимно срещу по-скромни противници в Европа, а Мареска все още им се доверява твърде рядко в първенството.
Същевременно, треньорът получава критики, че закъснява със смените и титулярите му се изморяват, а съперниците получават физическо предимство през вторите полувремена.
Този проблем е основна причина за спада напоследък и най-ясно си пролича на Боксинг дей срещу Фулъм.
След силното начало, Челси водеше и контролираше мача, но две късни попадения на резерви донесоха обрата на Фулъм. Мареска пък направи само една смяна за цял мач.
При толкова много на брой играчи, с които Челси разполага, човек би очаквал треньорът да внедри по-голяма част от тях в основния състав и да ги използва в ротациите си.
Вместо това, "сините" вече изглеждат изморени при предстояща цяла втора половина от кампанията.
Трансферният хаос в клуба също се завърна с пълна сила и дори самият Мареска се оплака от него, определяйки го като "катастрофа".
Победите през есента оставиха на заден план някои грижи, но те се завърнаха през януари, когато редица от играчите са спрягани за трансфер.
Нкунку, чийто период в клуба е белязан от контузии и липса на игрова практика, обмисля трансфер в Байерн Мюнхен и нищо чудно Челси да го продаде.
Мареска обаче е недоволен, че главите на футболистите му са размътени с мисли за възможни трансфери, докато сезонът продължава с мачове през няколко дни.
Хаосът при изграждането на състава и съмнителните решения на ръководните фактори остават налице.
Наскоро Трево Чалоба беше върнат по спешност на "Стамфорд Бридж" и наемът му в Кристъл Палас беше прекратен, защото в Челси решиха, че се нуждаят от своя юноша.
Ситуацията е парадоксална, защото през лятото Челоба беше третиран отвратително от родния си клуб и беше изключен от тренировките на първия състав - с единствената причина, че тогава го счетоха за ненужен.
Сега той е призован да помага, макар че все още е съмнително доколко може да се надява на някакво бъдеше в Челси.
Най-простото обяснение за непостоянството на отбора е не само в някои аматьорски ходове на ръководството, но и в младостта на играчите и мениджъра.
Челси е далеч от завършен тим и трябва още доста да израсне, за да бъде готов за нещо голямо.
Неопитността личи дори при най-добрите и най-важните играчи като Коул Палмър и Николас Джаксън, които заформиха изключително ефективно партньорство.
Сенегалецът вкарва, но продължава и да пропуска много, което понякога пречи на Челси да си решава категорично мачовете и да си спестява главоболия.
Джаксън и Палмър са натоварени с отговорността да осигуряват головете и победите, а южноамериканците в халфовата линия Енцо Фернандес и Мойсес Кайседо носят капитанската лента в отсъствието на постоянно контузения първи капитан Рийс Джеймс.
Колуил пък е принуден да ръководи защитата. Това са фигури без голям опит, от които се изисква отговорност доста отвъд годините им.
Остава възможността те да се превърнат в голям отбор един ден, но това едва ли е осъществимо през този сезон.
Лошото за Челси е, че сривът дойде в най-неудобното време, при натоварена програма и при значително темпо, зададено от отбори като Нотингам Форест, Нюкасъл и Борнемут, които са на отлични позиции в момента.
Собствениците на "сините" похарчиха над милиард паунда след като поеха клуба през 2022 г. и имат отчаяна нужда Челси да се класира за Шампионската лига.
Ако и през 2024/25 тази цел не бъде изпълнена, сезонът ще е провален и това няма как да не постави под въпрос бъдещето на този състав с Мареска начело.
