Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Перфектното дуо? Между Рууни и сър Алекс скандалите бяха повече от победите

Уейн и Фърги на "Олд Трафорд": Големи проблеми и още по-големи успехи. Може би двамата просто бяха твърде еднакви, за да се спогодят Снимка: Getty Images
Уейн и Фърги на "Олд Трафорд": Големи проблеми и още по-големи успехи. Може би двамата просто бяха твърде еднакви, за да се спогодят

Трудно ще се сетите за по-дълготрайно и успешно дуо между играч и треньор във Висшата лига.

Но отношенията между сър Алекс Фъргюсън и Уейн Рууни не бяха никак гладки. Всъщност при тях негативизмът често взимаше връх над всичко положително.

Двамата заедно спечелиха 12 големи трофея на "Олд Трафорд", включително Шампионската лига и пет пъти титлата във Висшата лига, а именно шотландецът превърна Рууни от ливърпулски тийнейджър в легенда и голмайстор №1 на Юнайтед и Англия.

Но работата им заедно означаваше и сблъсък на големи егота, произвеждали не един и два скандала и неразбирателства. Общуването между тях беше определяно като "неловко" и "необичайно", но въпреки това продължи 9 години между 2004 и 2013-а. И донесе на Юнайтед толкова, толкова много.

През цялото време успехите прикриваха повечето препирни, в няколко случая обаче сблъсъкът между сър Алекс и Уейн излизаше и на повърхността.

Мениджърът отмъкна суперталанта от Евертън за рекордна тогава сума за клуба в размер на 30 млн. паунда. Беше като в приказка, най-големият клуб в Англия привличаше златното момче на страната от Евро 2004. Само че Фърги виждаше не само футболните качества, но и невероятния характер на младока.

Съра виждаше как футболистите започват да се фокусират повече върху спонсорските сделки, модните прически и приятелките супермодели, докато Рууни беше изключение от тази тенденция.

В негово лице Юнайтед имаше младеж с огромен потенциал, който поставяше футбола над всичко и се налагаше треньорите да го отвеждат почти насила от тренировъчното игрище на "Олд Трафорд".

Тогава някои слухове гласяха, че Фърги вижда много от самия себе си в 18-годишния нападател. Но именно общите им черти бяха част от проблема.

Рууни често третираше славния си мениджър като равен и не се притесняваше да му казва в очите какво мисли за решенията му. Това даже не беше конкретно личен проблем между двамата, а просто част от характера на Уейн.

Става въпрос за същото храбро хлапе, което спретна номер на респектиращия капитан Рой Кийн преди първото си гостуване с Юнайтед. Тогава Рууни смени канала на телевизора и вместо любимата на Кийн ръгби лига, пусна риалити шоуто X Factor. А после скри дистанционното.

Дуелите на Уейн с Фъргюсън бяха не само страстни, но и доста чести.

Бившият бранител на отбора Ричи де Лает разказа пред The Athletic, че Рууни е негодувал пред Фърги и целия отбор на полувремето, ако не му е хареса някое тактическо решение.

Самият нападател призна, че конфликтите са се случвали често. "Помня, че още като хлапе се карах с него всеки път на полувремето. Постоянно", разказа той пред Guardian тази година. "Мислех си "Защо постоянно атакува мен? Някои други играчи са много по-зле". Но като узрееш разбираш защо го прави. Например ме нападаше, защото дриблирам, което правех много рядко".

В своята автобиография Фъргюсън също се спира на неразбирателствата с една от най-големите звезди, които е тренирал на "Олд Трафорд".

"Признавам, че няколко пъти съм го навиквал. Той се гневеше в съблекалнята, когато критикувах конкретно него. Очите му пламтяха така, все едно искаше да ми удари един и да ме нокаутира. Но на следващия ден вече се извиняваше. Когато гневът утихнеше, той осъзнаваше, че съм бил прав - защото винаги бях прав, както му казвах, за да го дразня".

Тези "навиквания" на мениджъра срещу Рууни също не бяха персонална атака, поне не с негативна цел. Шотландецът знаеше какъв потенциал притежава неговият играч и правеше всичко възможно Уейн да го оползотвори напълно.

Въпреки дразненето и постоянните критики зад кулисите, пред медиите Фъргюсън винаги беше готов да защити златното си момче при някой скандал. Сред примерите е известната му тирада, "украсена" с ругатни, в защита на Рууни, когато играчът беше застрашен от три мача наказание за избухване срещу Тал Бен Хаим от Болтън.

Но това не заглади отношенията им в съблекалнята, където нападателят се чувстваше длъжен да взима отношение и относно трансферната политика.

През лятото на 2009 г. Манчестър Юнайтед продаде Кристиано Роналдо за рекордните 80 млн. паунда, а другата звезда в нападението Карлос Тевес смени Юнайтед с Манчестър Сити. 

Клубът замени двамата с младоците Габриел Обертан и Маме Бирам Диуф и макар че Антонио Валенсия и Майкъл Оуен пристигнаха вече с изградена репутация, Рууни не беше убеден в амбицията на "червените дяволи".

През следващата година Юнайтед привлече Хавиер Ернандес, португалския новак Бебе и Крис Смолинг, докато Дани Уелбек получи шанс в първия тим, но Рууни отново не беше впечатлен.

"Бях съсипан, когато Роналдо си тръгна. Отидох да се видя с Алекс Фъргюсън и го питах "Какво става? Продадохме Тевес, продадохме Роналдо, кой ще дойде?" Без да звучи неуважително, бяхме купили Смолинг без да знаем дали е достатъчно добър. Ако трябваше да се посветя на клуба за още пет години, не исках да чакам и да участвам в това Алекс Фъргюсън тепърва да гради отбор за пет години напред", разказа Уейн пред Sky Sports.

Отговорът на Фърги? 

"Казах му, че не е негова работа. Обясних му, че неговата работа е да играе, моята е да подбера точния отбор. И до момента аз си я вършех както трябва".

Недоволството на Рууни стигна връхна точка през 2010 г., когато той поиска да бъде продаден и го обясни с липса на амбиция от страна на клуба. Това се случи само няколко седмици след затварянето на летния трансферен прозорец и беше един от двата случая, в които звездата отправи към мениджъра директна заявка за напускане.

Тогава Фъргюсън успя да убеди Рууни да остане и отново беше прав.

Юнайтед взе титлата в края на сезона и достигна финала в Шампионската лига, но пукнатините в отношенията между двамата вече проличаваха и извън клуба.

Напрежението помежду им продължи до самото пенсиониране на Фърги.

Шотландецът остави Рууни извън състава в последния домакински шампионатен мач в своята кариера и след срещата хвърли бомбата: английският голаджия отново беше поискал да напусне.

Самият Уейн потвърди, че първата му заявка за трансфер е била резултат от разочарованието от слабата му форма и провала на Световното първенство с Англия. Но втората, според The Athletic, е дошла заради възхода на Робин ван Перси като новото златно момче за сметка на оставащия в сянка Рууни.

Наследникът на Фърги Дейвид Мойс направи необходимото, за да задържи Уейн.

Мойс намекна, че недоволството на играча е било причинено от начина, по който Фъргюсън го е третирал, а не от нещо друго в Юнайтед.

Пенсионирането на ненадминатия мениджър сложи край на професионалните отношения с Рууни, но няма вид връзката им да се е подобрила.

И двамата вече не са в съблекалнята на Манчестър Юнайтед, но не са забравили миналото.

В последните дни Рууни се върна към двата финала в Шампионската лига срещу Барселона през 2009 и 2011 г. и разкритикува тактиката на треньора.

"Червените дяволи" бяха повалени и двата пъти от най-силната Барса в историята, като не успяха да се противопоставят на Меси, Шави, Иниеста и компания. Дали това са били изключенията, в които Рууни е имал право, а мениджърът е грешал?

Рио Фърдинанд също се изказа против "арогантния" подход на боса срещу суперотбора, който имаше за съперник на европейските финали.

Но в коментарите на Рууни няма как да не видим същата непримиримост към решенията на Фърги, която той проявяваше още като неопитен талант.

Явно някои неща наистина не се променят. 

Най-четените