Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Поне купих мечтания дом на мама и татко": Първо беше приказката, а после алкохолът и скандалите

"Поне купих мечтания дом на мама и татко": Първо беше приказката, а после алкохолът и скандалите

Дани Дринкуотър беше смятан за един от най-добрите полузащитници в Англия допреди 7-8 години. Именно той и Н'Голо Канте блестяха ярко в полузащитата на Лестър при сензационната титла на "лисиците" под ръководството на Клаудио Раниери през 2016-а.

След невероятния успех на "Кинг Пауър" халфът премина в Челси за сериозни пари, но изведнъж изчезна от радара. Всъщност - появяваше се, но не с постиженията си на терена, а покрай скандалите, в които се забъркваше.

Преди няколко дни Дринкуотър обяви, че приключва професионалната си кариера:

"Бих искал да обявя, че се оттеглям от професионалния футбол. Този момент назряваше от известно време - още от миналия сезон - и мисля, че сега е моментът да го обявя официално. Мисля, че бях в периферията твърде дълго. Исках да играя, но не получих възможността да се представя на ниво."

В тези думи на футболиста прозира явно негодувание към Челси, където изобщо не му се получи.

Но нека върнем времето назад и припомним колко важна фигура беше Дринкуотър за Лестър на Раниери и как кариерата му тръгна надолу, след като се премести в лондонския клуб.

Дани беше с типичния профил на цялата банда, която събра италианеца при "лисиците". Пари за сериозни трансфери нямаше, а през 2012-а Лестър взе 22-годишния полузащитник от резервния отбор на Манчестър Юнайтед за около 800 хиляди паунда.

Не се очакваха чудеса от този отбор, а в първия си сезон във Висшата лига Дринкуотър не играеше, тъй като преди него в йерархията бяха Матю Джеймс и Естебан Камбиасо.

Преди кампанията 2015/16 обаче настъпиха промени - първият се премести в Олимпиакос, а вторият се контузи тежко.

Така Раниери нямаше друг избор, освен да сформира тандем Дринкуотър-Канте. И това се оказа едно от съдбоносните решения, довели до една невероятна приказка.

Н'Голо мигновено стана фаворит на феновете, но Дринкуотър беше този, който му помагаше да се откроява на терена.

Дани не притежаваше някакви невероятни качества, но беше всеотдаен и подсигуряваше съотборниците си с вещина на голям играч. Действията му не бяха зрелищни, но за сметка на това невероятно ефективни - с перфектен тайминг и с мисъл в главата.

"Дринки е отворен да получава топката и да създава триъгълници по терена - обясни Раниери полезността на полузащитника си. - С Канте имат много добра връзка - сменят си местата, разбират се, това е надежден тандем. Харесвам начина, по който се бори и печели топки и единоборства, това е важен момент във футбола. Освен това той поддържа отличен баланс между защитата и атаката. Той е много внимателен относно случващото се на терена."

Съдбовният трансфер в Челси

Канте премина в Челси през лятото на 2016 г., веднага след титлата, а Антонио Конте вярваше, че полузащитникът ще помогне на лондонския клуб да върне златото на "Стамфорд Бридж". И беше прав.

Лестър пък очаквано се провали в сезона след приказката и Дринкуотър осъзна, че е време да потърси нещо по-добро. По това време той вече беше на 26 и в разцвета на силите си. Така през следващия трансферен прозорец Дани се събра с бившия си съотборник, а Челси плати 35 млн. лири на "лисиците".

Изглеждаше сякаш италианският спец си е осигурил готов и надежден дует в центъра на терена, но Дринкуотър първо получи сериозна контузия, а след това още няколко по-леки, които превърнаха първата му година в Лондон в кошмар.

През сезон 2017/18 Челси се бореше за топ 4, а Конте влезе в конфликт с ръководството на клуба. Дани беше със статут на резерва и влезе само в 22 мача във всички състезания, най-често в последните минути.

Халфът се надяваше нещата да се променят през следващия сезон, но "сините" бяха в криза и ситуацията им продължи да се влошава. Конте беше заменен от Маурицио Сари, който като че ли изобщо не оценяваше таланта на Дринкуотър. Наставникът открито заяви, че не се нуждае от услугите му, но полузащитникът остана в отбора, а кариерата му тръгна стремглаво надолу.

"Той не играе, защото не отговаря на моята система и моя стил на игра. Казах му го още през август. Той ме разбра чудесно, но реши да остане в клуба", призна Сари.

Психологическият срив

През пролетта на 2019 г. Дринкуотър седна зад волана пиян след парти в нощен клуб. В резултат на това катастрофира в друга кола. Никой от участниците в инцидента не пострада, но футболистът бе осъден на 70 часа общественополезен труд и освен това бе лишен от право да шофира за 20 месеца.

През сезон 2019/20 Челси изпрати Дринкуотър под наем в Бърнли, за който успя да изиграе един-единствен мач във Висшата лига. А този период от кариерата му беше запомнен с още един скандал.

Докато празнуваше рожден ден на приятел в бар в Манчестър, Дани предизвика огромно меле. Твърдеше се, че е ударил приятелката на друг футболист, след което беше причакан на излизане от заведението и пребит от шестима мъже, в резултат на което получи натъртвания по ръцете и краката, хематом под окото и прорезна рана на бузата. Но най-важното - бяха увредени връзките на единия му глезен.

По-късно Дани призна, че не си спомня какво се е случило онази вечер, защото е бил много пиян. Той никога повече не игра за Бърнли, а договорът му за преотстъпване беше прекратен предсрочно.

След това дойде още един инцидент с шофиране в нетрезво състояние, когато Дринкуотър с двойно превишение на ограничението на скоростта  блъсна своя Range Rover в стена в предградие на Манчестър. Оказа се, че алкохолът в кръвта му е 2.5 пъти над нормата и отново беше осъден на 70 часа поправителен труд.

Последваха наеми в Астън Вила и турския Касъмпаша, където футболистът очаквано не показа нищо впечатляващо. Последният клуб на Дринкуотър беше Рединг от Чемпиъншип.

През цялото това време халфът беше собственост на Челси, а договорът му приключи едва през лятото на 2022-ра.

След това Дани се гмурна в ресторантьорството и изтри една година от футболната си кариера от живота си, а сега официално се оттегли от големия спорт.

"Футболът ми даде няколко прекрасни години. Да, преминах и през скапани моменти, но добрите спомени надделяват над лошите. Успях да купя на мама и татко мечтания дом и успях да се грижа добре за семейството си, така че няма да кажа лоша дума за играта. Футболът беше детската ми мечта."

 

Най-четените