"Няма как да искаш повече - 11 титуляри, дошли от младежката формация. Всички други големи отбори трябва да се стремят към това. Защо не? Не е нужно да правиш големи трансфери, за да си велик клуб".
Думите принадлежат на вратаря на Барселона Виктор Валдес и са изречени през декември 2012 г.
Месец по-рано каталунският клуб е играл с 11 титуляри от своята прочута школа Ла Масия в мач от първенството, спечелен с 4:0.
Тогава срещу Леванте единствено Дани Алвеш от титулярите не е юноша на Барселона, но той напуска принудително още в началото и е заменен от Мартин Монтоя. Останалите 10 за Барса са Валдес, Жерар Пике, Карлес Пуйол, Жорди Алба, Серхио Бускетс, Шави, Сеск Фабрегас, Педро, Андрес Иниеста и Лео Меси.
"Това е резултат от работа, свършена 15-20 години по-рано, не е нещо, случило се изведнъж. Но хората, на които това се дължи, сега не са в клуба", отбелязва още Валдес.
В онзи период старши треньор е Тито Виланова - още един възпитаник на Ла Масия и по-късно помощник на Пеп Гуардиола. Днес тренировъчният комплекс на каталунците е кръстен на Виланова, който почина от рак преди 6 години.
Комплексът се намира на по-малко от 10 км от "Камп Ноу" и е по-добре оборудван от истинската Масия: бивша ферма (това е значението на думата "масия" на каталунски), която все още стои до прочутия стадион на Барселона.
В един момент тя се оказа тясна и Барса стана от клубовете, изградили по-модерни и широки юношески бази. Новият комплекс не е толкова голям като този на Реал Мадрид, но подслонява 84 млади таланти в сграда, която прилича на луксозен хотел. Вместо картини на гъсти зелени гори по стените обаче, вътре е пълно със снимки на прочути юноши на Барселона, стигнали до първия отбор.
Рецепцията е украсена с огромна обща снимка на Меси, Иниеста и Шави, триото, което превзе челната тройка на "Златната топка" през 2010-а.
Когато излязат от стаите си, юношите виждат надписа "Заедно сме силни" и кадри на идеолога Йохан Кройф, както и на Лауреано Руис: изключително влиятелна фигура в академията на Барселона през 70-те и 80-те и голямо вдъхновение за Кройф.
Клубът все още цели да формира не само големи футболисти, но и големи личности. Образованието е важно, ценностната система също: всички се учат на уважение, опонентите никога не са наричани врагове. Говори се за изграждане, не за рушене на играта, за възвръщане на топката, не за открадването ѝ. През нощта интернетът в сградата е изключен.
Цитати от Кройф са изписани навсякъде наоколо, за да напомнят на младите какви са ценностите на Барселона: "Предпочитам да победя с 5:4, отколкото с 1:0" и "Футболът е игра, която се играе с ум и мозък".
Такъв дом е подобаващо място за репутацията на Ла Масия като най-добрата футболна академия в света. Но всъщност тази репутация вече е под огромна въпросителна и има защо.
Мачът срещу Леванте през 2012-а беше връхната точка и оттогава посоката е единствено надолу.
Отборът, който беше спечелил само една титла между 1974 и 1991 г. се превърна в доминираща сила на континента и през новия век стана редовен победител не само в Примера, но и в Шампионската лига. Основата, поставена от местни играчи, беше допълнена от световни звезди, сформиращи суперотбор.
Но в момента Барса се намира в най-голямата си криза от доста години насам, олицетворена от нулевия сезон 2019/20 и гръмкото 2:8 срещу Байерн Мюнхен в Шампионската лига. В дъното на проблемите е именно упадъкът на Ла Масия, която вече не захранва по същия начин първия отбор.
Защо се стигна дотам и къде сбъркаха ръководителите на клуба?
"Барселона просто загуби първоначалния смисъл на Ла Масия", казва пред сп. FourFourTwo един каталунски юношески треньор, пожелал анонимност. "Преди се взимаха най-добрите играчи от Каталуния, Испания, а по-късно и такива като Меси от Аржентина. Излизаше евтино и имаше смисъл, защото футболистите бяха подготвени да играят по същия начин като първия отбор и получаваха своя шанс".
Днес "блаугранас" са по-фокусирани върху гръмки трансфери и плащат огромни заплати на футболисти, които в повечето случаи не оправдават очакванията. Барселона е клуб №1 в света по разходи за заплати и те формират цели 70% от оборота. Попълнения като Антоан Гризман, Филипе Коутиньо и Усман Дембеле (четвъртият, петият и шестият най-скъп футболист в историята) имат скромен или тотално нулев принос за отбора, докато заплатата на Меси е толкова колосална, че допълнително нарушава баланса.
Аржентинецът е може би най-великият в цялата история на футбола и е горд продукт на школата на Барселона, но дори самият той признава, че Ла Масия е загубила блясъка си. "Грижата ни за академията не е като преди. Важни млади играчи напуснаха, а такова нещо рядко се случва в най-добрия клуб в света", каза той преди две години.
Днес всички големи играчи в състава на Барса, дошли от Ла Масия, са преминали 30-те: Меси, Жерар Пике, Жорди Алба и Серхио Бускетс.
В отбора продължава да бъде универсалният Сержи Роберто, който обаче не притежава тяхната класа.
Сред младите блестят Рики Пуч и Ансу Фати - двама суперталанти, които са способни да се превърнат в бъдещи звезди. Но достатъчни ли са те?
Показателно е, че вторият отбор на каталунците играе в трета дивизия през последните две години, след като прекара повечето от миналото десетилетие във втора дивизия. В клуба няма как да отрекат, че е настъпил спад в нивото на талантите.
Жауме Лопис, бивш футболист, приятел на Кройф и изтъкнат икономист, смята, че вината е в управлението на юношеския футбол при миналия президент на Барса Сандро Росел и при настоящия Джосеп Мария Бартомеу. "Те заличиха идеалите на Ла Масия. Привлякоха 47 играчи в Барса Б и нито един от тях не стигна до първия отбор. Те раниха смъртоносно Ла Масия".
Оказа се, че между 2009 и 2013-а клубът е нарушавал правилата при привличането на 10 чуждестранни играчи под 18-годишна възраст. Получената санкция беше 14-месечно трансферно ембарго. "Това нанесе големи вреди, нови футболисти не дойдоха, а част от най-обещаващите напуснаха", отбелязва Лопис.
Истината е, че някои продукти на школата получиха своя шанс да се развият в първия тим и по-късно бяха продадени за сериозни суми - Педро за 30 млн. евро, Тиаго Алкантара за 25 млн. и Жерар Деулофеу за 13 млн.
Въпросът е доколко днес, през 2020-а, младоците получават подобен шанс.
Карлес Гуардия, друг кройфист и приятел на нидерландската легенда, смята, че целите на академията вече са съвсем други.
"Ла Масия вече е просто бизнес. Ако научихме нещо от пандемията, то е, че Ла Масия е необходима, защото не можеш да купуваш играчи на сегашните цени. Но това ръководство не вярва в школата. Твърде много футболисти бяха продадени и прекалено малко търпение беше проявено към някои от останалите. Барселона просто се възползва ог школата си, за да припечели".
По сходен начин оперира и академията на Манчестър Сити.
Гигантът от Висшата лига привидно привлича таланти с надеждата да стигнат до първия отбор, но шансовете им са пренебрежителни. На какво да се надява един младок от школата на Сити, когато дори Джейдън Санчо напуска, за да получи реален шанс за игра другаде? "Гражданите" също предпочитат да печелят и продават таланти като Ману Гарсия, Дъглас Луис и Аарън Моой за милиони.
Когато един юноша е част от Ла Масия, това автоматично генерира някакъв интерес от други отбори и обикновено не е трудно да се намерят кандидат-купувачи.
Но Барса беше ужилена, когато Сеск Фабрегас и Жерар Пике си тръгнаха още като деца и после трябваше да бъдат връщани, а досега тази тенденция не е спряла.
"Има агенти, които са големи хищници и вредят много, обвързват децата с договори чрез родителите им с обещанието за големи пари", отбелязва също Лопис.
Вече е далеч по-трудно един клуб да задържи юношите си, защото конкурентите много по-активно търсят таланти на ранна възраст. И им предлагат огромни заплати. Много по-добре е да си вземеш някой като Меси на 14, отколкото да го купиш на 24, а в последните години Барса по-често опитва да прави второто.
Инвестициите в Ла Масия остават сериозни, но клубът не иска да плаща големи трансферни суми и заплати за деца и юноши.
Затова напоследък доста таланти, мнозина от тях местни момчета, избягаха от школата на Барса и потърсиха бъдещето си другаде.
Най-болезнено беше бягството на бранителя Ерик Гарсия в Манчестър Сити преди три години. Негов агент беше не друг, а легендата на каталунците Карлес Пуйол.
Сега Гарсия стигна до титулярния състав при Гуардиола, а едва ли щеше да играе редовно на "Камп Ноу".
Финансовите параметри също са от значение: 16-годишните в Барса получават заплати от около 15 000 евро годишно. А в Сити например могат да предложат и 250 000.
Разбира се, разликата е, че Сити е собственост на цяла държава, докато каталунският клуб се управлява от своите членове.
"Не знам какво се случи с мен в Барселона. Не ми дадоха добро обяснение и 10 дни преди затварянето на трансферния прозорец ми казаха, че напускам. Вече нямат търпение към младите и това боли. Мечтата ми беше да играя, но ми я отнеха. Много говорят за Ла Масия, но на действия правят обратното".
Разказът е на Карлес Перес, 22-годишния флангови нападател, изпратен в Рома в началото на 2020-а, след като тъкмо беше започнал да получава игрови минути при Ернесто Валверде.
Най-вероятно продажбата му е по чисто финансови причини. Още преди коронавирусът да удари футбола, Барса се движеше на ръба заради големите си разходи по скъпоплатените звезди от първия отбор. Когато трябва да се балансира бюджетът, става трудно да откажеш примамливи суми, предлагани за юношите ти.
Но надеждата не е угаснала.
Барселона вече има нов треньор, след изборите през следващата година ще има и нов президент, а основната задача пред тях ще бъде да вдъхнат нов живот на Ла Масия. Това ще е основната стъпка към възстановяване на ценностите и идентичността на Барса.
Защото, по думите на Йохан Кройф, "Няма по-голям медал от това да бъдеш всепризнат и почитан за своя собствен стил". А стилът на този отбор започва именно там, където са неговите таланти.
