Той казва, че в онзи ден нещо се е променило и сякаш зла сила е поела контрол над кариерата му.
Става въпрос за един ден през май 2016 г., когато Аякс завърши 1:1 с Де Граафсхап.
Амстердамският гранд не успя да победи изпадащия си съперник в последния ден от сезона и загуби титлата за сметка на ПСВ Айндховен. Така завърши последният сезон на Франк де Бур начело на клуба, с който той постигна толкова успехи като играч и треньор.
За Де Бур това се оказа и началото на един кошмар през следващите 4 години. Три назначения в чуждестранни отбори, три уволнения. Само 84 дни като наставник на Интер, само 77 в Кристъл Палас.
Статутът му се промени и бившият бранител си намери нов тим чак в Америка, след като в началото на десетилетието беше спряган за клубове като Ливърпул и Тотнъм.
В МЛС водеше Атланта Юнайтед в продължение на година и половина, а там отношенията му с играчите бяха такива, че те са се радвали, когато Тотнъм отстрани Аякс от Шампионската лига - само защото са знаели, че той ще бъде бесен от резултата...
Сега Франк де Бур ще изведе Нидерландия на Европейското първенство, но в дните преди началото на големия форум треньорът се сблъсква с постоянни критики за играта на отбора, схемата, избора на футболисти, дори за изказванията си на пресконференции.
Де Бур беше избран за селекционер просто защото беше най-удобната опция след изненадващото напускане на Роналд Куман, който не успя да устои на офертата на Барселона миналото лято. Двамата бивши защитници, специалисти в преките свободни удари и славни играчи на "лалетата" в миналото всъщност са доста различни като характер.
Де Бур е прям човек, който казва каквото мисли, търси практични решения, а критиците му твърдят, че не е добър в комуникацията. Поддръжниците му пък казват, че просто иска да побеждава и очаква същото от футболистите си, независимо от обстоятелствата.
След като завърши футболната си кариера в Катар заедно с брат си Роналд, Франк прекара 4 години като треньор в школата на Аякс, преди да бъде назначен начело на първия отбор през 2010 г.
През 2 от тези 4 години той беше и асистент на Берт ван Марвайк в Нидерландия и достигна до финала на Световното първенство, загубен от Испания.
После дойде голямото предизвикателство в Аякс и Де Бур изкара 6 години там, през които спечели 4 титли на страната (колкото и легендарният Ринус Михелс и повече от тези на друга легенда - Луис ван Гаал).
Шампионските му отбори бяха сглобени със скромен бюджет и не играеха знаменит футбол, но случващото се на терена е само половината от историята.
"Той стъпи безстрашно в една горяща сграда, макар че излизащият от нея пушек невинаги се виждаше", пише журналистът Уилям Висерс от вестник "Де Фолкскрант". "Де Бур беше позитивен фактор в един вихрушка от негативизъм".
Това беше период на задкулисна революция, водена от великия Йохан Кройф, който след една загуба от Реал Мадрид през 2010-а отправи тежки думи към клуба: че това вече не е истинският Аякс, че мениджърът Мартин Йол не играе традиционния за клуба футбол, че има твърде много чужденци сред играчите, че клубът е управляван от бизнесмени, а не от футболни хора.
След няколко месеца Йол беше уволнен и заменен от Де Бур, а през следващата година Кройф стана част от борда на директорите, привлечен от същите шефове, които беше разкритикувал.
Същите хора назначиха Ван Гаал за генерален директор без да се допитат до Кройф, който пък вече опитваше да дърпа конците в клуба, все още живеейки в Барселона.
Кройф запълни останалите ръководни и треньорски позиции с бивши играчи на клуба като Денис Бергкамп, Марк Овермарс и Едвин ван дер Сар.
Де Бур оцеля по време на сложната обстановка в Аякс и държеше политическите въпроси далеч от футболния терен, не се оплакваше от трансферната политика и с прагматичен футбол постигаше добри резултати.
Аякс доминираше на местна почва, но не успяваше да пренесе успехите в Европа, което лесно може да се обясни с ограничения бюджет. Тогава дойде и огромното разочарование срещу Де Граафсхап и загубената титла, а кариерата на треньора тръгна в съвсем различна посока.
В Интер той беше назначен за наследник на Роберто Манчини и макар че първоначалните резултати не бяха добри, "нерадзурите" победиха Ювентус у дома за пръв път от 6 г.
Нидерландецът обаче се оказа обречен в Милано, тъй като не успя да разреши проблемите в съблекалнята и да се отърве от нежеланите играчи.
Поражения в 7 от 14-те му мача, включително срещу Апоел Беер Шева в Лига Европа, причиниха уволнението му. Де Бур се оправда, че е Интер е "гнездо на стършели" и че не му е било дадено достатъчно време, за да наложи промени.
Няколко месеца по-късно, през юни 2017 г., Франк беше представен като мениджър на Кристъл Палас.
Босът Стив Париш беше видял в него прогресивен треньор, който ще наложи по-нападателен стил от предшествениците Тони Пюлис, Нийл Уорнък и Сам Алърдайс и ще превърне Палас в претендент за евротурнирите.
Де Бур беше обяснил, че философията му е различна от тази на миналите мениджъри, че иска по-интензивни тренировки, че ще отнеме известно време преди нещата да се получат.
Назначението му обаче се беше забавило, не му остави възможност за дълга подготовка преди началото на сезона и той много бързо загуби доверието на клуба.
Този път действаше по-решително в опита да се отърве от футболистите, които смяташе за ненужни, и набеляза популярния защитник Деймиън Дилейни, натрупал близо 200 мача за Кристъл Палас.
36-годишният ветеран (приближен до президента Париш) беше пратен от Де Бур да тренира с младежите, докато си намери нов отбор, и сметна това за голямо унижение. Нидерландецът влоши отношенията си с още няколко фигури от състава, описваха го като студен и арогантен.
Първият му мач беше катастрофа, 0:3 от новака в елита Хъдърсфийлд. Ключовият играч на Кристъл Палас Уилфред Заха беше контузен за няколко седмици, а загубите започнаха да се трупат.
Очевидно и назначението на Дъги Фрийдман (бивш мениджър на клуба) за спортен директор не предвещаваше нищо добро за бъдещето на Де Бур на "Селхърст Парк".
Решението да бъде уволнен наставникът беше взето на връщане от Лондон след поражението от Бърнли. 4 кръга от Висшата лига, 4 загуби, нито един вкаран гол. "Най-слабият мениджър в историята на Премиър лийг", както го определи Жозе Моуриньо.
Отново оправданието на Де Бур беше, че не е получил възможността да промени обстановката според своите представи.
Последваха 19-те месеца в Атланта, амбициозен клуб, който беше в МЛС едва от два сезона и през втория от тях беше спечелил титлата.
Франк де Бур пое отбор от победители, но и там загуби съблекалнята и няколко месеца по-късно конфликтите му с играчите вече не можеха да останат скрити.
Южноамериканците в състава демонстрираха буйния си нрав и бяха недоволни от промените в тактиката, които нидерландецът им налага - той пък ги смяташе за тактически незрели и неспособни да следват указанията му.
Звездното попълнение на Атланта, Пити Мартинес от Ривър Плейт, получи публична критика от треньора, че не се е вложил достатъчно в един мач, и отвърна като разкритикува тактиката. Скоро играчът пожела да се завърне в Аржентина.
Де Бур никак не си помагаше при публичните изяви и на една пресконференция определи феновете на Атланта като "малко разглезени".
С тима успя да спечели два турнира за купи, но резултатите се влошиха и шефовете не се забавиха с решението - за трети път в последните четири години Франк де Бур загуби работата си.
И макар че някога беше възприеман за най-обещаващия нидерландски треньор от своето поколение, провалите нямаше как да не се отразят на репутацията му.
Той вече е на 51 г. и Евро 2020 е големият му шанс да възвърне треньорския си авторитет, като постигне нещо голямо с това пълно с потенциал поколение на "лалетата".
Отборът се провали в квалификациите за Евро 2016 и Мондиал 2018 и сега ще участва в първия си голям турнир от Световното в Бразилия през 2014-та.
Лидерът на защитата Върджил ван Дайк обаче няма да може да помогне, след като пропусна почти целия сезон на Ливърпул заради тежка травма, а играта на Нидерландия не вдъхва особено доверие.
Де Бур заложи на схема 5-3-2 в първата от двете си проверки преди Евро 2020, завършила с невпечатляващото 2:2 срещу Шотландия с два гола на Мемфис Депай. Нападателят спаси своите от загуба с изравнителен гол минута преди края на двубоя, а схемата на игра беше разкритикувана както от анализатори, така и от футболисти.
Братът на Франк Роналд де Бур, както и Луис ван Гаал, опитаха да защитят системата и да намерят позитиви в нея, а селекционерът я приложи и в следващата проверка (3:0 срещу Грузия).
Очаква се Нидерландия да спечели своята група на първенството, не само защото ще се изправи срещу Украйна, Австрия и Северна Македония, но и защото има предимството да играе двубоите у дома.
Но във фазата на елиминациите ще е необходимо нещо повече от това, което "лалетата" показват до момента. И ако те се провалят, отсега е ясно кой ще бъде посочен за главен виновник.
