Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Треньорската Суперлига вече съществува. И тя е на Острова

Суперлигата вече съществува и тя е на Острова. Там искат да работят най-актуалните съвременни треньори, както и техните идоли и вдъхновители Снимка: Getty Images
Суперлигата вече съществува и тя е на Острова. Там искат да работят най-актуалните съвременни треньори, както и техните идоли и вдъхновители

Когато Ралф Рангник се е явил на интервю за работа в Манчестър Юнайтед, той е впечатлил спортното ръководство с идеите си за състава.

Визията му била толкова отличителна, че убедила директора Джон Мъртоу и останалия екип, че не могат да си позволят да изпуснат Рангник. 

Германецът и преди е бил близо до назначение в клубове от Острова, но този път се е постарал да бъде 100% убедителен - защото вече е на 63 и не е искал кариерата му да премине без да поработи поне малко във Висшата лига.

Тази нагласа е често срещана сред мениджърите на континента. Просто елитният футбол в Англия притежава неустоима притегателна сила.

"Само примамливостта на Висшата лига беше в състояние да ме убеди да се завърна на работа толкова бързо", призна наскоро Антонио Конте, след като се съгласи да поеме Тотнъм.

Това е мястото, където всеки треньор иска да бъде. И където се подвизават най-голям брой топ мениджъри.

Тенденцията се забелязва някъде поне от 2016 г. насам, но днес изглежда е достигнала върха си. Наблюдаваме една своеобразна треньорска Суперлига, образувала се на английска земя. 

Част от причините Ливърпул, Манчестър Сити и Челси да са толкова пред останалите е, че притежават тримата може би най-големи треньори във футбола в момента.

Със сигурност Юрген Клоп, Пеп Гуардиола и Томас Тухел са част от елитното ниво наставници, към което причисляваме и Конте.

Сред треньорите от този калибър само Юлиан Нагелсман и Диего Симеоне са изключенията, които в момента не работят в Англия. 

С някои уговорки там попадат също Маурисио Почетино и Ерик тен Хаг, но първият вече направи име във Висшата лига през петте си години в Тотнъм. А тъкмо те двамата са водещи кандидати за позицията в Манчестър Юнайтед от лятото. И най-вероятно един от тях ще пристигне на "Олд Трафорд".

Снимка: Getty Images

Треньорското супершоу обаче е осигурено не само от актуалните елитни имена.

Във Висшата лига са и техните ментори и основни вдъхновители.

Марсело Биелса е идол на Гуардиола и Конте, а сега е противник на двамата начело на Лийдс. Рангник пък има сходно влияние върху Клоп и Тухел като идеолог на контрапресата.

От Рангник несъмнено са повлияни и Ралф Хазенхютъл (Саутхемптън) и Томас Франк (Брентфорд). 

Макар че Гуардиола неведнъж е говорил за влиянията си от Биелса, самият Пеп вече е идол и треньорска легенда, а назначението му в Барселона е исторически момент за тактическото развитие на играта.

Не друг, а великият Ариго Саки е споменавал, че футболът се дели на преди и след ерата "Пеп" в Барса. Каталунецът е вдъхновител на Тухел, Брендън Роджърс, Греъм Потър, Еди Хау - повечето от тях са го признавали в един или друг момент.

Разбира се, това е неизбежно, защото всички те са се развивали във време, когато треньорската философия на Гуардиола вече диктуваше модата. Днес всеки се опитва да изнася топката през защитата и това е само най-простичкият пример - а преди десетина години подходът изобщо не беше широко разпространен.

Гуардиола въведе още доста свои идеи, които превзеха световния футбол, подобно на начина, по който Рангник и Клоп развиха контрапресата.

Клоп от своя страна усвои част от испанските тити-така идеи в Ливърпул, докато Пеп поработи в Германия и се адаптира към някои основни гегенпресинг правила.

Сега идейните битки са се прехвърлили във Висшата лига, където се наблюдава вълнуващото смесване и съревнование на всички тенденции.

Новоназначен треньор като Стивън Джерард се е учил от представител на едно предишно поколение в лицето на Рафа Бенитес, преди да бъде въведен в модерните принципи на Клоп и Брендън Роджърс.

Подобно е положението и при Патрик Виера, който налага смел и модерен стил в Кристъл Палас.

Такава е модата не само в Премиър лийг, но даже и в Чемпиъншип.

Присъствието на мениджъри с все по-задълбочени познания принуждава всички клубове да търсят още и още като тях. Ако не си достатъчно изкусен в тактически план, просто не можеш да отговориш на нивото на Висшата лига.

Старото поколение на английския футбол с представители като Сам Алърдайс и Тони Пюлис вече не може да се добере до пост в елита.

Като изключения изпъкват Дейвид Мойс, Клаудио Раниери, Бенитес и Дийн Смит - те са във Висшата лига без да се вписват напълно в споменатите идеологически групи, но също черпят познания от тях, за да се развиват. Това личи най-вече при Мойс в Уест Хем.

Треньорската еволюция осигурява изключително високо ниво на футбола и превръща Сити, Ливърпул и Челси в най-впечатляващите отбори в Европа в момента заедно с Байерн Мюнхен.

В исторически план е голям рядкост да се съберат толкова много елитни мениджъри в една дивизия в един и същ времеви период. И това няма как да не предизвика ефект върху целия спорт.

Съществува теория, че огромното научно и философско развитие в Западна Европа - чиито кулминации са епохите на Ренесанса и Просвещението - става възможно заради малката територия на континента.

На тясно пространство по естествен начин се създават мрежи и се обменят мисли, които произвеждат още повече идеи и иновации.

Случва ли се нещо такова и във Висшата лига? Развиват ли се още повече Ливърпул и Манчестър Сити благодарение на факта, че Клоп и Гуардиола постоянно мерят сили, усвояват идеите на другия и търсят противодействие за тях?

Големи тактически иновации ще продължат да се случват в Италия, Германия и на други места, но ключовото е къде ще достигнат своя пик. Повечето треньори се целят в Премиър лийг и именно там искат да реализират концепциите си.

Това едва ли е добра новина за футбола в европейски и световен мащаб - концентрирането на твърде много ресурси и качество само в един регион води до засилване на неравенството.

Смисълът на спорта е в широката конкуренция, но финансовата мощ на Висшата лига превръща английското първенство в своеобразна Суперлига. Там са парите, там отиват и талантите.

Там най-големите треньори умуват как да се надхитрят един друг. Вероятно това ще доведе до появата на по-добри английски мениджъри, както и до още по-качествен футбол в страната.

Но в какво ще се превърне европейският футбол, когато всички най-добри се насочват към Острова? Предстои да разберем.

Ситуацията е безпрецедентна за футбола, точно каквито са и идеите и тактиките на мнозина от тези големи наставници.

Най-четените