Добре дошли във френската лаборатория в областта на технологиите за лицево разпознаване!
Със своите плажове и знаменитата "Английска алея", Ница е град, познат най-вече като дестинация за ваканции, предпочитана от туристите и заможните френски пенсионери.
Но градът в момента дълбае в друга ниша под ръководството на крайнодесния кмет Кристиан Естрози. Тя се е превърнала в място, където да бъдат тествани високотехнологични инструменти за наблюдение.
Това обаче притеснява активистите, бранещи дигиталните права на гражданите, но освен това изпитва границите на общите европейски закони за данните, както и вбесява местни родители.
Поставянето на над 2600 камери из града беше само първата стъпка. През февруари Ница се превърна в първия френски град, по чиито улици тестово се прилагат инструменти за лицево разпознаване. Това стана чрез камери, които сканираха лицата на хиляди възрастни, решили да посетят карнавал, след което събраните данни бяха сравнени с база данни от лица като част от един по-голям експеримент.
Сега местните служба, която отговаря за училищата в Ница, изчаква мнението на регулаторите за друга първа стъпка: използването на технология за лицево разпознаване на входовете на две местни гимназии. Експериментът обаче предизвика протести на родители, учителски профсъюзи и активисти за защита на личните данни. И докато френския регулатор CNIL премисля въпроса, камерите са паузирани в очакване на решение.
Същевременно засиленото наблюдение в Ница под управлението на Естрози води до по-широк дебат относно нарастващата употреба на технологии за лицево разпознаване на публични места и отражението й върху гражданските свободи.
Специалистите по сигурността възхвалят технологията като инструмент за борба с престъпността, но в същото време тя беше забранена в технологичната мека на САЩ Сан Франциско. Калифорнийският сенат по-рано този месец забрани употребата на биометрични технологии от правоприлагащите органи заради страховете, че ще бъдат засегнати човешки права, както и около грешки при идентифицирането на жени и представители на малцинствата.
В другата крайност е Китай, където прилагането на лицево разпознаване създава възможност за един свят на безгранично наблюдение. При протестите в Хонконг по-рано тази година демонстранти свалиха кули с камери за лицево разпознаване, за да не бъдат засичани от властите. В същото време мюсюлманското малцинство уйгури в Китай са обект на постоянно биометрично наблюдение, а New York Times нарече регионът, в който живеят, "технологичен затвор".
Европа, както показва примера с Ница, все още не е решила какво ще прави с тази технология.
Миналата година Европейскияъ съюз прие най-строгите закони за личните данни, познати като GDPR. Въпреки това силите за сигурност имат широко пространство за лавиране що се отнася до използването на лицево разпознаване. "Експерименти" с такива инструменти се правят във Франция, Дания, Германия и Великобритания, където през август съд отхвърли първият по-сериозен иск срещу използването на лицево разпознаване от страна на полицията.
Наблюдаващите органи внимателно следят случващото се. По-рано тази година европейските власти за защита на данните предупредиха, че лицевото разпознаване крие "повишен риск" за фундаментални права и свободи. Но при липсата на по-затегнати правила за властите, лидери като кмета на Ница Естрози могат спокойно да продължат напред с експериментите.
Лорен Мушели е социолог и изследователски директор на Френския национален център за научни изследвания (CNRS), чиято работа се фокусира върху престъпността и градската сигурност. Той коментира, че Ница е един от онези градове, в които политическите лидери са изградили кариерите си,като са се "превърнали във въплъщение на сигурността, като са развили градските полицейски органи и видео наблюдението".
"Най-наблюдаваният град във Франция"
Любовната връзка на Ница с технологиите за наблюдение се простира десетилетие назад – много преди терористичното нападение от 2016 г., при което загинаха 87 души, включително и нападателят.
През 2010 г. Естрози стана първият кмет, който създаде сложна система за видео наблюдение във френски град. Той от дълго време е защитник на лицевото разпознаване. През 2016 г. поиска от правителството да му разреши да приложи подобни инструменти из града преди началото на Европейското първенство по футбол, но молбата му беше отхвърлена.
Днес петият по население град във Франция де факто е и най-наблюдаваният град в страната с повече от 2600 камери по улиците – една на всеки 128 жители, което е повишение с 1111% в сравнение с 2007 г.
От градската управа коментират, че технологията е изключително полезна за защита на ежедневния живот на гражданите на града. Представител на кметството коментира, че сигурността не се ограничава до защита на имуществото на хората, а се разпростира върху "цял панел от опасности". По думите му камерите могат да помогнат на полицията да открие "изгубило се дете, човек, болен от Алцхаймер, или издирвано лице".
По време на карнавала през февруари властите в Ница си партнираха с базираната в Монако компания за киберсигурност Confidentia, която предостави безплатно софтуера си "Any Vision", за да се провери ефективността на алгоритмите.
Според GDPR Ница не се нуждаеше от първоначално одобрение от френския регулатор CNIL, въпреки че от там поискаха оценка на теста след като е завършен.
По време на опита един от входовете на карнавала е екипиран с камери за лицево рапознаване, които сканират лицата на доброволците в реално време и ги сравняват с база данни. Над 5000 души се съгласяват да участват, като непълнолетни не са допускани.
Според оценката на града, която е публикувана от френския вестник Le Monde, са тествани два сценария: проверка човек по човек, за да се определи дали дадена личност има правото да присъства на карнавала, както и по-общо сканиране, чиято цел е да засече присъствието на конкретни доброволци в тълпата. Градските власти считат опита за успешен, но от CNIL искат повече информация – като колко са били грешните разпознавания, както и неуспешните такива.
Властите в Ница отказват коментар за експеримента с обяснението, че кметът Естрози скоро ще предостави подробности около него. Градоначалникът има за цел да бъде преизбран на изборите през 2020 г.
Кметът на Ница Кристиан Естрози. Снимка: Getty
Според неправителствената организация за защита на дигиталните права La Quadratura du Net желанието на Естрози за засилено наблюдение е като да предадеш контрола над града на технологичните компании в нарушение на основни права на гражданите.
Недоволство в гимназиите
Тестването на лицево разпознаване в гимназии обаче се оказа по-трудна хапка за преглъщане от страна на жителите на Ница.
През декември 2018 г. службата, която отговаря за гимназиите, реши да разреши тестове на лицево разпознаване в две гимназии – една в Ница и една в Марсилия. Начело на службата е бивш евродепутат от Les Republicains, същата партия, от която е и кметът на Ница Естрози.
Проектът има за цел да се инсталират биометрични портали на входа на двете гимназии. Учениците, които се съгласят да участват в експеримента, ще попълнят формуляри за съгласие и ще преминават през биометричния портал на влизане в училището.
Но неправителствени организации, учителски профсъюзи и родители започнаха кампания срещу поставянето на порталите.
Няколко организации през февруари заведоха дело в Марсилия с искане да се анулира решението на службата. Делото продължава.
Една от майките – Летисиа Сикарди, коментира, че според нея и други родители целта не е сигурността на техните деца, като вместо това налице са "комерсиални и политически интереси".
Експериментът трябваше да започне през септември, но това все още не се е случило и няма да се случи, докато не стане ясна позицията на регулатора CNIL. Тя се очаква в средата на октомври.
Регионалните власти оправдават решението си с това, че се опитват да улеснят идентификацията на ученици, да се борят с кражбата на самоличност и да засичат нарушители. Технологията за експеримента е предоставена безплатно от американската компания Cisco, а по думите на неин представител планираната система ще защити биометричните данни на учениците, които ще се пазят в база данни в гимназията и няма да се качват в интернет.
Ако експериментът получи зелена светлина, ще е първият такъв във Франция. В Швеция обаче местният регулатор вече глоби училище на база GDPR, защото е използвало лицево разпознаване. Аргументът – че няма как учениците свободно да дадат съгласие, когато училищната администрация има морална власт над тях.
Остаряло законодателство
В Брюксел Европейската комисия (ЕК) през лятото предложи създаването на бъдещ правен инструмент за целия евросъюз що се отнася до стоки и услуги, захранвани от изкуствен интелект. В това число и лицевото разпознаване.
На национално ниво обаче от La Quadrature du Net коментират, че във Франция обществен дебат по темата липсва и не се обсъжда как тези технологии могат да се отразят на правата и свободите на гражданите.
Очевидна обаче е нуждата от нова законова рамка, която да отговори на бързо развиващата се технология. За разлика от Калифорния, във френския парламент към момента няма голям интерес към забраната на инструментите за лицево разпознаване. Вместо това депутати настояват по-скоро за закони що се отнася до експериментите с такава технология.
