Falcon Heavy и новата ера на космонавтиката

Нова ера за космонавтиката и силен тласък за бъдещото развитие на междупланетарния транспорт: няма начин да преувеличите значението на постижението на SpaceX с изстрелването на мощната ракета Falcon Heavy.

Успешният тест означава, че се открива възможност за много по-мащабни мисии - както с човешки екипажи, така и с роботизирани системи до обекти в далечното космическо пространство. Всичко това може да се случи на цена, която е три пъти по-ниска от тази на сравнимата и съществуваща в момента технология.

Falcon Heavy е способна да изведе над 70 тона товар до ниската околоземна орбита (която попада между атмосферата и радиационните пояси). Товароподемността й до геостационарната трансферна орбита е близо 29,5 тона (орбитата между ниската околоземна и геосинхронната).

Ракетата на SpaceX е най-мощната американска ракета след прочутия Сатурн V, който изпращаше астронавти до повърхността на Луната по време на мисиите "Аполо".

Eдинствената ракета, която е извеждала хора отвъд ниската околоземна орбита, направи последния си полет през май 1973 г.

Огромната мощ на Falcon Heavy е само част от причините за вълнението около първия й успешен опит. Вторият фактор е относително ниската цена на ракетата - 90 милиона долара. Две от трите й първи степени, които осигуряват 2500 тона сила на изтласкване, се върнаха обратно на Земята, като се приземиха в синхрон на предварително създадените площадки. Те ще могат да се ремонтират и използват повторно.

За сравнение най-мощната действаща в момента ракета е Delta IV Heavy на United Launch Alliance (съвместен проект на Boeing и Lockhead Martin Space Systems) може да носи около 32 тона до ниската околоземна орбита и струва между 300 и 500 милиона долара.

От ляво на дясно:

1) Falcon Heavy на Space X (първи полет, осъществен на 6 февруари 2018 г.)
2) Ares V на НАСА (нереализиран проект, прекратен предсрочно през 2011 г.)
3) Saturn V на НАСА (1967 - 1973 г.)
4) New Glenn на Blue Origin (планиран първи полет след 2020 г.)
5) Delta IV Heavy на United Launch Alliance (първи полет, осъществен през 2004 г.)
6) Vulcan на United Launch Alliance (планиран първи полет след 2025 г.)
7) Space Shuttle на НАСА (1981-2011 г.)

SpaceX разработи Falcon Heavy по такъв начин, че на теория тя е съвместима с мисии с човешки екипаж. Още през миналата година компанията на Илон Мъск обяви, че е подписала договор за извеждане на двама анонимни клиенти на "разходка" около Луната. Очаква се пътуването да се случи до края на 2018 г. За целта би трябвало да се използват Falcon Heavy като носител и капсулата Dragon.

Сравнение между способностите на базовата Falcon 9 на SpaceX и Falcon Heavy по стандартна цена, товароподемна сила до ниската околоземна и до геосинхронната орбита, както и способност за носене на товар при евентуална мисия до Марс.

Впрочем - Tesla Roadster е първият автомобил, създаден за движение на Земята, който напуска планетата. На практика луноходите, които НАСА изпращаше при последните три мисии до Луната, могат да се приемат като първите "електрически" превозни средства в Космоса (задвижвани от две батерии за еднократна употреба).

SpaceX има договор с НАСА за превоз на астронавти от и до Международната космическа станция, но с по-малката Falcon 9.

Falcon Heavy скоро ще има активна конкуренция - космическата компания Blue Origin, ръководена от основателя на Amazon Джеф Безос вече разработва собствена тежка ракета за многократна употреба, която ще бъде наречена New Glenn (в чест на покойния Джон Глен, първият американски астронавт, излязъл в орбита около Земята). Гигантът трябва да започне да лети до няколко години.

НАСА също строи собствена мегаракета, наречена Space Launch System. С помощта на капсулата Орион тя би трябвало да даде възможност на астронавтите да достигат до дестинации в далечното космическо пространство - например, до Марс. Първият тестов полет на SLS се очаква да се случи през 2020 г.

Ако двата конкурентни проекта се окажат сполучливи като Falcon Heavy на SpaceX, това ще представлява огромна крачка напред за изследването на Космоса.

Извеждането на Tesla Roadster "по погрешка" в астероидния пояс между Марс и Юпитер само по себе си също е пробив за космическия транспорт. Вече съществуват компании, които разработват експериментални технологии за изпращане на минни мисии до астероидите, под чиято повърхност се крият огромни залежи от полезни изкопаеми.

С помощта на инвестиции от Люксембург, компанията Deep Space Industries се опитваше да създаде собствен двигател, проектиран за задвижване с вода, който да може да изведе малък космически кораб до ниската околоземна орбита. Придвижването му до астероидния пояс би трябвало да се осъществи с вградената система за позициониране.

Вторият основен играч в тази област е Planetary Resources, зад която стоят основателят на Google Лари Пейдж, председателят на борда на директорите на Alphabet Ерик Шмид и британският предприемач сър Ричард Брансън.

Космическите изследователи смятат, че небесните тела могат да се превърнат в богат източник на индустриални суровини и вода.

Астероидът 2011 UW158, чийто най-близък подход до земната орбита беше засечен през 2015 г. (на около 2,4 млн. км от повърхността на планетата), съдържа платина и други ценни изкопаеми на стойност между 300 млрд. и 5,4 трилиона долара.

Цялата бъдеща индустрия на космическия ресурсен добив обаче зависи изцяло от това дали ще може да се създаде устойчив и рентабилен модел за достъп до астероидите.

Затова успехът на Falcon Heavy е добра новина не само за космическите ентусиасти, но и за развитието на цяла нова система от изследвания и индустрии в Космоса.

Новините

Най-четените