От няколко години насам става все по-актуална темата за водорода като супергориво, което може да задвижи както индустриите, така и автомобилния сектор.
Екологично чиста алтернатива на традиционните горива, чието единственото отпадъчно вещество е вода. При това толкова чиста, че става за пиене.
Доскоро в България тази технология бе ограничена предимно в научните заведения, но вече може да се каже, че е достъпна и за широката публика, тъй като в периода 16-26 юни по улиците на София, Пазарджик и Стара Загора ще се появяви първият задвижван с водород автобус и първата водородна електрическа кола.
Проектът е част от инициативата "Дни на водородната електромобилност в България", чийто организатор е Българска асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия (BGH2A).
Ние в Webcafe.bg отдавна следим темата за водородните горива и нямаше как да пропуснем възможността да се повозим на автобуса Toyota Caetano и да направим няколко кръгчета с бегачката Hyundai NEXO.
Дори пробвахме и от водата, която наистина става за пиене, че даже може и да има по-добри качества от чешмяната вода в някои български градове.
Не водата обаче е важната в случая. Тя е само доказателство за това колко чисто работи подобна система.
Водородният автомобил се задвижва от електричество, което обаче се произвежда от горивна клетка. Там водородът се окислява, създавайки енергия и вода. Затова се казва и че подобни автомобили не отделят вредни емисии.
Електричеството, което горивната клетка генерира, се изпраща към електродвигател или батерия, в зависимост от нуждите, а накрая отпадъчният продукт от реакцията излиза под формата на чиста вода през така наречения ауспух.
Размерите на батерията и теглото на батерията са значително по-малки, отколкото при типичните електромобили.
Организаторите на събитието пък подчертаха, че зареждането на автобуса отнема 9 минути, като максималният пробег достига 400 км. Превозното средство използва 60-киловатова (кВт) горивна клетка, 180 кВт двигател и батерия с мощност 44 кВтч.
Почти всичко останало е както при един обикновен пътнически автобус за градски транспорт и всеки в София ще може да го усети до 21 юни в периода между 12 до 20 часа по маршрута на тролейбусна линия 9.
"Пробвайте го и ще видите, че всъщност не се различава по никакъв начин от останалите автобуси като комфорт и издръжливост", заяви заместник-кметът по транспорт в Столична община Илиян Павлов и посочи, че единствената разлика е, че излиза само вода от ауспуха, както и че вози безплатно.
От своя страна водородното NEXO предлага 600 км пробег при 6 минути зареждане.
Има 95 кВт горивна клетка, 120 кВт двигател, 1,56 кВтч литиево-йонен акумулатор и във всяко едно отношение се усеща като висок клас автомобил.
По думите на ръководителя на представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова това е първата водородна кола у нас, закупена по проект на Центъра за компетентност "Хитмобил". В рамките на същия проект миналия месец бе открита и първата за България и региона водородна зарядна станция.
И все пак, какви преимущества носи водородното гориво?
На този въпроси ни отговори един от организаторите на инициативата - доцент Благой Бурдин от Института по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС) към Българската академия на науките (БАН).
Според него в обозримо бъдеще, поне по отношение на автомобилите, ще имаме на разположение всички възможни технологии, включително двигателите с вътрешно горене. Идеята е различните технологии да се допълват и конкурират, защото всяка една има своите достойнства.
В случая двигателите с водородно задвижване имат няколко преимущества пред електрическите.
Едно от тях е ресурсната устойчивост, тъй като при водородните системи почти всички елементи се рециклират почти напълно. От своя страна ценните метали в батериите на електромобилите или изобщо не могат да се рециклират, или могат, но на висока цена.
Други две предимства са значително по-бързото зареждане, както и възможността за по-дълъг преход.
"Пробегът е 500-600 километра, след което зареждате 3-4 минути и пак имате толкова пробег", отбелязва Бургин. "Няма смисъл да притежавате един автомобил за града, един за пътуване и така нататък. Можете да пътувате до Западна Европа и да се върнете, стига да има налична зарядна инфраструктура."
Тук някъде обаче се появяват и предизвикателствата. Технологията все още е сравнително нова и скъпа, а цената на литър водород може да варира и да стигне до 100 евро. Все още няма зарядна инфраструктура, няма и превозни средства, които да се произвеждат в комерсиални количества.
"В технологично отношение няма предизвикателства", смята доцент Бургин.
"Предизвикателството е изграждането на критичната маса - тоест да има достатъчно на брой зарядни станции с достатъчно на брой автомобили, които да консумират. Няма как да построите скъпи съоръжения като водородните станции и да чакате да се появят автомобили. Няма как и да си купите такъв автомобил и да чакате 10 години, защото в момента няма къде да го зареждате."
В процеса трябва едновременно и координирано да участват всички заинтересовани страни от бизнес, наука и политика, което е наистина трудната част.
Все пак Бургин е изключително позитивно настроен към водородните автомобили.
Посочва, че във връзка със зарядните станции миналата есен на ниво Европейски съюз е приет регламента за инфраструктура за алтернативни горива, според който до 2030 година ще трябва да има зарядна станция за водородни горива във всеки голям град и на всеки 200 километра от пътната мрежа.
В София вече имаме една такова съоръжение, докато дългогодишната дейност на БАН, ИЕЕС и "Хитмобил" ни поставя на водеща позиция в региона в областта на тези изследвания.
В Западна Европа вече има около 300 автобуса за градски транспорт, които оперират в 15 града. Това обаче са само първите стъпки в рамките на демонстрационни проекти. Има и няколкостотин станции, които също за момента са само пилотни проекти и тепърва ще търпят развитие.
Производителите също проявяват интерес - всички големи марки имат прототипи, а Toyota, Nissan, Honda, Hyundai и BMW вече имат готовност да произвеждат повече бройки.
"Когато съберем всичко казано дотук, смятам, че в бъдеще един голям дял от транспорта ще представляват превозните средства на водород", завършва Бургин.
