Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Може ли "зеленият водород" да замени традиционните източници на енергия

С потенциал да захрани бизнесът, индустрията и транспортът Снимка: iStock
С потенциал да захрани бизнесът, индустрията и транспортът

Рано или късно светът ще трябва да се подготви за бъдеще без енергия от изкопаеми горива и невъзобновяеми източници. Неизбежно е. И докато това е ясно от десетилетия насам за наука и бизнес, то драстичните климатични промени, резултат от човешката дейност, вече ни принуждават да търсим решения за бъдещето много по-рано, отколкото сме предполагали.

За щастие обаче има немалко алтернативни източници на енергия, които биха могли да заменят изкопаемите горива и да намалят отделянето в атмосферата на вредни въглеродни емисии.

В този смисъл водородът, и по-точно така нареченият "зелен" водород, се явява като един от най-ефективните енергийни източници с потенциал да захрани индустрията и транспорта, без да оказва негативно влияние върху околната среда.

Различни съоръжения за неговото производство вече се появяват из целия свят - в САЩ, Европа, Русия, Китай и Австралия. От своя страна "Голдман Сакс" предвижда, че в следващите три десетилетия енергийният пазар на зелен водород ще достигне 11 трилиона долара в глобален мащаб.

Така в края на миналата година по инициатива на ООН се създаде Green Hydrogen Catapult Initiative, която обедини седем водещи енергийни компании от цял свят с идеята да се увеличи световното производство на зелен водород и да се намали неговата стойност.

Целта е до 2026 г. тя да достигне 2 долара за килограм, което се смята за цена с потенциал да превърне зеления водород и неговите производни в достатъчно конкурентни заместители на въглищата. А ако иска да замести природния газ като най-евтин алтернативен енергоизточник, ще се наложи да поевтинее до 60 цента.

Какво обаче представлява водородът и защо точно "зелен"?

По принцип изгарянето му е пълно и чисто - за разлика от изкопаемите горива, той оставя след себе си единствено водна пара и има нулев въглероден отпечатък, а от своя страна качествата му като заместител на горивата са доказани. Например водород се използва за задвижването на двигателите на космическите ракети, които трябва да горят в среда без кислород.

Той е навсякъде в атмосферата около нас, но никога не се намира в чиста форма. По тази причина добиването му за индустриални цели е сложен процес, свързан с научния метод електролиза - или изпращане на електрически импулс, който да раздели атомите на водорода от други.

За целта обаче също е необходима енергия, която, от своя страна, може да генерира парникови газове. По тази логика има три вида водород: сив, който е най-евтин и се добива от природен газ; син, който се получава също от природен газ, но част от вредните емисии се "улавят"; зелен, който се извлича от водата.

Енергията за производството на последния се получава от вятър, слънце или вода и затова се смята, че е напълно екологично чист.

През миналата година около 95% от произведените водородни горива са били сини и за момента се смятат като подходящ преход в посока преминаване към напълно чиста енергия. Те обаче се оказват и доста противоречиви. Въпреки че синият водород отделя повече от 10% по-малко въглероден диоксид от сивия, някои проучвания показват, че може да е причинител на замърсяване с метан.

Проучване, публикувано през август в научния журнал Energy and Science Engineering, показва, че всъщност синият водород би могъл да бъде причина за отделянето на 20% повече вредни емисии от природния газ и 60% повече от дизелово гориво.

Проблемът обаче е, че поне за момента производството на зелен водород е твърде скъпо, защото изисква сериозно количество ток за процеса на електролиза. Оттам добивът може да натовари прекомерно електропреносните мрежи, които така или иначе се готвят да посрещнат нарастващото потребление на електромобилите.

Затова и според някои експерти единственият възможен път е в посока преминаване към зелен въглерод.

"Електричеството от източници като слънце, вятър, вода и ядрена енергия е от съществено значение за прочистването от въглеродния диоксид. Но това няма как да стане без помощта на транспорта и тежката индустрия", обяснява Уве Рем, енергиен анализатор от Международната енергийна агенция. "Зеленият водород е достатъчно гъвкав, за да бъде полезен в това отношение - като източник на енергия за някой стоманодобивен завод или пък като основна съставка в горивото на самолет."

За да се стигне дотам обаче ще мине още доста време.

Най-вероятно екологично чистият водород ще започне да се използва по-масово едва през следващото десетилетие. Дотогава се очакват две неща: първо, че би могла да спадне производствената цена, и второ, да бъде усъвършенстван самият процес на електролиза, който в момента изисква скъпо оборудване и технологии.

Прогнозите са, че през 2050 г. делът на синия водород ще е спаднал до 35%, докато този на зеления ще нарасне до поне 60%.

Единственото условие обаче е да получи достатъчно подкрепа от правителствата и бизнеса.

Най-четените