Научаването на нов език си е плашеща идея. Хиляди непознати думи, напълно различна граматическа структура и високият потенциал за изпадане в неудобна ситуаця са достатъчни, за да уплашат мнозина. При ангажиран професионален живот, намирането на време за занимания с нов език може да се окаже сериозно предизвикателство.
Експертите обаче са единодушни, че дори да отделяме само по час на ден, пак може да постигнем видим напредък. Не само това, уменията, придобити от изучаването на нов език, могат да изглеждат като свръх-способности на работното място и другаде.
Изследвания показват, че има пряка корелация между владеенето на два и повече език и интелигентността, уменията за запомняне и по-високите академични постижения. Тъй като мозъкът по-ефективно преработва информация, той дори е в състояние да отложи свързания с възрастта упадък на когнитивните способности.
В зависимост от родния ви език и това кой нов език изучавате, можете да развиете разнообразен инструментариум от краткосрочни и доживотни когнитивни ползи. Естествено, колкото по-далечен е езикът, толкова по-тежко е предизвикателството (примерно хинду или виетнамски), но фокусирането върху конкретно приложение може драстично да намали времето за изучаването му.
Независимо дали е за нова работа, езикова компетентност или за водене на неангажиращи разговори, можете да изградите езикови умения независимо от възрастта си или наличието или липсата на предишни контакти с езика.
Най-трудните езици
Американският институт Foreign Service Institute (FSI) разделя езиците на четири нива на трудност (за англоговорящи). Група 1, най-лесната , включва езиците от германската и романската езикови групи като датски, френски, италиански, румънски, испански, шведски и т.н. Според изследвания на FSI, са нужни около 600-750 часа практика, за да се достигне базово владеене на всеки от езиците от група 1.
Трудността започва да достига пикове, когато слизаме надолу по списъка. Нужни са 900 часа за същото ниво на владеене на езиците от група 2, сред които са немски (който очевидно за англоговорящите е значително по-труден от други езици от германската езикова група), малайски, суахили, хаитянски креолски и индонезийски.
Още по-трудни са много езици като бенгалски, чешки, иврит, полски и тагалог, което им отрежда място в група 3. Група 4 е съставена от някои от най-трудните за овладяване от англоезични хора: арабски, китайски, японски и корейски.
Въпреки сериозните необходими срокове, експертите твърдят, че си струва да се научи втори език дори и само заради когнитивните преимущества. Според професор Джули Физ от департамента по невропсихология на Питсбъргския университет това по естествен път развива нашите управленски функции, "способността на високо ниво за гъвкаво манипулиране и употреба на информация, и задържане на информация в паметта и потискане на ирелевантната информация".
"Това са т.нар. управленски функции, защото се смята, че такива са уменията на изпълнителните директори: управление на групи хора, жонглиране с много информация, многозадачност, приоритизиране", коментира тя.
Според изследване на университета "Нортуестърн" мозъкът на човек, който владее два и повече езика, разчита на управленските функции - неща като задържащ контрол, работна памет и когнитивна гъвкавост - за да запазва баланса между двата езика. Тъй като и двете езикови системи винаги са активни и се конкурират, механизмите за контрол на мозъка постоянно се засилват.
Лиза Менегети, анализатор на данни от Тревизо, Италия, е хиперполиглот, което означава, че владее добре шест или повече езици - в нейния случай английски, френски, шведски, испански, руски и италиански. Когато започва нов език, особено такъв с по-малка трудност, който изисква по-малко когнитивна издръжливост, тя казва, че най-голямото предизвикателство е да не смесва думите.
"Нормално е за мозъка да превключва и да използва най-кратки пътища. Това се случва по-често и по-лесно с езиците, които принадлежат към едно и също семейство… защото сходствата са нещо чудесно, но са и вредни!", коментира тя.
Въпреки че може да изглежда нелогично, борбата с тази психична пречка е просто в това да си изберете език с по-малко сходства с този, който вече знаете, твърди Бевърли Бейкър, професор по лингвистика и билингвалност в университета в Отава.
"Ако изберете два, които имат различни азбуки и много различни области - японски и испански, например - по едно и също време, няма да имате този дразнещ проблем със смесването на думите", обяснява тя.
Един час стига, за да се постигне разлика
Научаването на основите на който и да е език е бързо. Програми като Duolingo или Rosetta Stone могат да ви преведат през няколко поздрава и прости фрази с мълниеносна скорост. За по-лично изживяване, полиглотът Тимъти Донър препоръчва четене и гледане на материали, към които вече имате интерес.
"Ако обичате готвенето, купете си готварска книга на чужд език; ако харесвате футбола, опитайте да гледате футболен мач с коментар на съответния език. Дори и само да улавяте по шепа думи на ден - и огромното мнозинство от останалите да продължават да ви звучат като безсмислици - ще ви е по-лесно да ги запомните по-нататък", обяснява той.
Преди да отидете твърде далеч обаче, важно е да обмислите какъв точно е планът ви да използвате езика в бъдеще.
Така например за бизнесмените мандаринския китайски може да е важен като средство за поддържане на бизнес контакти. За друг обаче това може да е езикът, който любим човек говори. Иначе казано - човек трябва да намери личната си мотивация, преди да се опитва да проговори даден език.
След като намеренията ви за новия език са определени, можете да започнете да планирате продуктивен часови график за ежедневно практикуване, което включва многобройни методи за изучаване.
Съветите как най-добре да употребите това време варират в зависимост от полиглотите или експертите по лингвистика, с които разговаряте. Има обаче един съвет, зад който изглежда застават всички: посветете поне половината от часа на оставяне на книгите и видеата настрана, за да практикувате езика очи в очи с човек, роден в страната, където той се говори.
"Задавайте и отговаряйте на въпроси, правете занимания, разговаряйте заедно на езика, обсъждайте културата. Не бива да пропускате тази част, защото научаването на повече за хората и културата ви мотивира да продължавате усърдно с останалите неща, които изучавате," казва Бейкър.
"Възрстните в повечето случаи учат език като се опитват да запомнят думи и да практикуват произношение, в пълно мълчание и сами, без други хора. Те не предприемат стъпката да се опитат да водят реален разговор, като използват езика. Реално обаче не учите друг език, просто заучавате асоциации между картинки и звуци", казва Физ.
Точно както и при спортните тренировки или свиренето на музикален инструмент, специалистите препоръчват по-кратко време за практика, но редовно, вместо по-големи времеви епизоди, но на по-несистематичен принцип. Това е така, защото без постоянен график човешкият мозък не успява да задейства дълбоки когнитивни процеси, от рода на изграждане на връзки между новите познания и наученото до момента. Поради това час на ден, пет пъти в седмицата, е по-резултатен график от петчасова серия веднъж седмично.
Според индекса на FSI, са нужни 150 седмици с тези темпове, за да постигнете базово владеене на език от група 1, тоест малко под 3 години. Но като следвате съветите на експертите, и сведете изучаваното до конкретни приложения, вместо до общо владеене на езика, ще можете да спестите доста време за постигането на желаното ниво.
Коефициенти на интелигентност (IQ) и емоционална интелигентност (EQ)
Според Менегети научаването на втори език може да удовлетвори непосредствена потребност, но също така да ви помогне да станете по-разбиращи и емпатични, като отвори вратата за различен начин на мислене и чувстване. "Това опира до комбинация от коефициенти на интелигентност и емоционална интелигентност", обяснява тя.
Комуникирането и емпатията през езикови бариери може да доведе до много търсено умение, наречено "междукултурна компетенция" - способността да се изграждат успешни връзки с най-различни хора от чужди култури.
Посвещаването на по час от вашия ден за изучаване на нов език може да се приема като практика за преодоляване на комуникационните бездни между хората. Резултатът е по-подлежащ на оформяне набор от умения за комуникация, който ви сближава с колегите на работното място, с хората у дома или в чужбина.
"Изправени сте пред различни гледни точки за света, когато общувате с представител на различна култура. Не бързате да го съдите и сте по-ефективни в преодоляването на сблъсъците и конфликтите в живота, които ще изникнат", коментира Бейкър. "Научаването на дори само един език, който и да е език в която и да е култура, ви помага да развиете тази адаптивност и гъвкавост, когато сте изправени пред други култури."
До голяма степен трябва да ти идва отвътре и чуждия език да ти идва присърце. С гледане, четене и боравене със софтуерни продукти на съответния език(с това се занимавам) се справям доста добре с английския. Мога да навържа 15 кратки изречения на испански и италиански, но немски(и до ден днешен постоянно имам досег с него) и френски така си и останаха на Здравей, Как си и Довиждане. Не ми допадат и това си е. А познавам хора, които по подобна методика вече владеят много-добре 4-5 езика.
Според мен, език се учи с постоянство на първо място. Т.е. може по малко да е, но трябва да е редовно. Второто нещо да се занимаваш с език, да се гледа ТВ или да слуша радио на езика, да се четат книги, без четенето другите неща могат да се правят между другото, което много помага. Другото трябват си около 3 години за основите. Т.е четене, писане, слушане и малко говорене. И още 3 за достигане на добро владеене. След още 3 години постоянно говорене, човек може да казва че владее един език отлично. Общо 9 години. В България сертификати Б2 или С1 се смятат за отлично владеене, то не е така. Това е просто справяне.
Първо, смятам за важно да се уточни, че среден ежедневен речник, използван в реалната комуникация, е от порядъка на 3-5 хил. думи. За един час на ден я научите 50 думи (доста смело предположение), я не. Второ, зависи от работното ви натоварване - ако се занимавате с умствена или организаторска работа, където е наложително да се вкарва всичко от себе си и по повече от 12 часа, реално е почти невъзможно да попиете почти нищо от подобен урок. Трето, важно е дали имате връзка с наученото или се занимавате с близки до това неща, което може да подпомогне процеса и да напредвате по-бързо. Четвърто, изключително основно положение е вече да сте притежател на висока интелигентност и образование, защото това ви издига мирогледа и нивото на владеене на съответния език. Хората с по-ниско образователно ниво обикновено твърдят, че и така ще ги разберат, което технически е вярно, но си представете как специалист с образование говори с голям брой грешки на сутрешната оперативка. Никой няма да го погледне сериозно. Познавам немалко български граждани, които и след 10 години престой в съответната страна още лошо говорят езика (за писане не става дума). Пето, необходимо е задълбочено да се навлезе в материята с филми, статии, книги, мобилни приложения, онлайн преводачи, пътувания в страната с този език, песни, контакти. Шесто, ако се върнем при първото уточнение, то 5 хил. разделено на 50 е 100! Т.е. 100 дни ще трябва да учим сериозно по 50 думи на ден, да ги запомняме и повтаряме, за да затвърдим наученото, но има още граматика, спрежения на глаголи и съществителни, окончания, падежи... Това май разтяга процеса на научаване над 1 година, защото всеки ден е почти невъзможно да се отдели време при високо натоварен човек. Може би ще е по-изгодно да се вземе едногодишен интензивен курс, на който действително да се упражни всичко от-до (за натоварените пак е непрактично)... На мен ми звучи обаче изучаването на чужд език по един час дневно ми звучи като виц...