Китайските закони са известни не само със строгост, но и със странност. Последното нововъведение, което се предлага в многолюдната страна, е доста необичайно - младите хора да са задължени да се обаждат редовно на пенсионираните си родители, да ги посещават поне два пъти годишно и да се грижат финансово за тях.
За някои китайци отскачането до бащината къща е равносилно на стотици километри, уморително пътуване и губене на време. Новите правила въвеждат такова задължение за синовете и дъщерите на китайци, преминали границата от 60 години.
Става дума за около 185 милиона души, които попадат в тази категория. Прогнозите са, че броят им ще нарасне до 221 милиона към 2015 година. Съществуването на голяма част от тях, особено за живеещите в слабо развитите селски региони, пряко зависи от поминъка на децата им. 1/5 от старците са под прага на бедността.
Със скоростта, с която се развива китайската икономика, отмира вековната традиция младите да оставят в дома на родителите си и да се грижат за тях до последните им дни. Така хиляди възрастни хора в Китай живеят без пряка връзка с потомците си.
Семейният модел с едно дете, въведен от комунистическата партия, имаше за цел да ограничи бума на населението, но вече се проявява най-сериозният му дефект - застаряване на населението.
Старческите домове в Пекин, например - са препълнени в пъти над нормалната бройка. Не си мислете обаче, че управляващата върхушка мисли толкова много за старините на китайците. Наскоро в челните редици на властта в Пекин бяха извършени важни промени, така че новите китайски лидери определено търсят как да се харесат на солидния дял на китайските пенсионери.
Този закон със сигурност трябва да се въведе в САЩ, където изоставят родителите си и изобщо не се виждат с тях с години. Мисля, че имаме нужда от повече такива закони, които поне малко да върнат човечността, щом сме я загубили по пътя.