„Ти си спряла! Ти си много спряла, бе!" - каза веднъж през смях приятелка на дъщеря ми.
Двете се кикотеха пред компютъра, докато аз се изнасях от детската стая с празни чинии по посока на кухнята, тихо и по възможност - незабележимо, както се полага на един пълен задръстеняк.
Досетих се, но впоследствие ми беше и обяснено, че „спрял" е човек, който не се развива и хал хабер си няма от музика, кино и мода. Дъщеря му го е задминала с висока скорост, а мамето боязливо чука на вратата с надежда да ѝ отговорят „Влез!".
Всъщност тинейджърството е влязло през вратата и ако искаш да загубиш всякакъв авторитет, можеш да се опитваш да говориш с гласа на плюшения Мечо или да скимтиш като Тигърчо, но презрителният поглед от леглото ще те отрезви, че там не заспива онова дете, което преди няколко години се радваше на твоите сполучливи имитации.
Опитите да получиш целувка са игнорирани, а ритуалът за „лека нощ" е заменен с проверка на зарядните устройства.
Ако не си забелязала, че дъщеря ти се придвижва из къщата със слушалки в ушите, телефон и таблет, които включва към различни контакти, значи наистина си много „спряла"!
Да избягаш от ролята на задръстеняк е трудна задача. Не бива да се хвърляш в опити да докажеш колко си отворена и колко ги разбираш нещата, защото веднага ще те изловят. Джъстин Бийбър отдавна не е актуален. Майли Сайърс също. Споделената новина, че родителите на гаджето на Майли са заплашили да го лишат от наследство, ако не се раздели с нея, може да те изкачи едно стъпало по стълбата на същество, което знае какво говори.
Ако улучиш, можеш дори да да подхванеш и други теми, като тази за четенето. В никакъв случай обаче не го превръщай в конско. Не взимай повод от филми или предавания, за да изнесеш лекция за съотношението на силите през Втората световна война или Чехословакия през 1968-ма, докато разговорът се превърне в спор или надвикване между родителите, а обектът на просвещение кротко започва да цъка на телефона си.
Познанията по история и литература несъмнено са ценна придобивка, но как очакваме да сме чути, след като се държим като фосили?
Фосилът живее с убедеността, че всяка негова дума разпръсква мъдрост, но при случай споделя с приятели какви глупости е извършил по време на пубертета, чука на дърво и се моли децата му да бъдат по-милостиви. Току-що влезли в тийнейджърството, те все още са склонни да те изслушат, стига и ти да правиш същото, а не проформа да кимаш с глава и когато те изпитат, да се окаже, че нищо не помниш.
Какво е казала едната Елена на другата Елена в класа? Кой следеше момчето в мола, когото хареса Милена? Утре от колко съм на училище? Казано ти е поне два пъти, но ти си забравила.
Защо очакваш важната информация, която стоварваш, да бъде уважена, след като забравяш елементарни неща, повторени ти по два пъти?
Спряла съм. Елена и Елена изобщо не ме интересуват, а трябва. Интересът е необходимо да бъде взаимен и когато някой попита :"Как ти мина денят?" и ти да го изслушаш, а не само да го пращаш да си измие зъбите, да си пие сиропа за кашлица и да смяташ, че твоите разправии с колеги са по-важни от тези между съучениците в 8 - ми „а" клас.
Даже са толкова досадни и скучни, че и на теб ти става „спряло".
Преимуществото да общуваш с един непознат човек от детската стая са много.
Научаваш за съществуването на готини британски групи, които никога сам не би потърсил в интернет.
Установяваш, че задникът на Ники Минаж не у всички предизвиква възторг и има тийнейджъри, които я презират и я смятат за тресяща се бухтичка. Установяваш, че Мара Отварачката е звезда, но само в определени издания. Има тийнейджъри, които никога не са чували за нея, нямат и желание.
Разбираш, че благодарение на интернет, детето ти знае английски. Е, малко притеснително звучи :"О, аз ще уча в Англия", но го броиш като временна хрумка, не като реално изискване. Имаш всички основания да се пораздвижиш и да не се застопоряваш.
Дошло ти е времето.
Можете да гледате филми вече заедно и да не превключвате канала. Не е нужно след вечеря да сте на „Дисни ченъл" или „Картуун нетуорк", докато детето си легне. Можете дори да отиде заедно на кино, в случай че дъщеря ти приеме твоята компания. За да се държиш достойно, придвижвай се на метър и половина зад нея към киносалона, за да не я види някой и да не я поставиш в неудобно положение, че се влачи с родителите си.
Има една категория, по отношения на която обаче не може да постигнете съгласие.
Кецовете през зимата.
Тийнейджърите смятат, че е много яко да ходиш с летни кецове през зимата. Тук не можеш да замъчиш. Току-що си купила поредните сиропи и капки. „Всички така ходят" не ти се струва достатъчно силен аргумент. Права си! Съветите на твоите родители, които си запомнила, са задължителни топли крака, шапки и шалове.
Фосилите тук сме прави, но нямаме много средства за влияние, освен крещене и заплахи. Обикновено те са свързани с финансови ограничения, спиране на „интернета" или отнемане на телефона, на което „неспрелите" понякога се връзват. Как да завърши това описание на отношенията между майки и деца в началото на пубертета?
„Какво? Пишеш текст какво е да си майка на тийнейджърка? Искам право на отговор!" - възкликна дъщеря ми. Прочете материала, разсмя се и попита:"Добре, защо след като осъзнаваш грешките си, ги повтаряш отново?!"
Оставам с надеждата, че може би не съм „спряла" съвсем.
