В семейството на Джордан Бейкър винаги се е знаело, че един ден той ще поеме семейния бизнес с логистика. Реално той започва работа в семейната компания21st Century Transport в Есекс, още когато е на 12 години, като тогава само чистел пода и вдигал телефона.
"Винаги съм възнамерявал да работя във фирмата, и на мен се падаше след това да я поема, след като баща ми Тони се пенсионира", казва той. Но през 2008 г., когато е вече на 20 години, той решава да напусне компанията.
"Трудно е, когато баща ти е не само твой баща, но и твой шеф. Може да разочароваш баща си на лично ниво, но после да има последици и в професионалната среда. Динамиката на такива отношения е некомфортна", обяснява Бейкър.
Семействата могат да бъдат нещо доста сложно, а когато работиш със семейството си, това важи с още по-голяма сила. Възходите и паденията на семейните бизнеси са били описвани в множество сериали - от "Наследници" до "Семейство Сопрано".
В най-добрия случай семейните компании могат да постигнат гладък преход, разширение и запазване на идеалите зад бизнеса и семейните спорове, ако възникват, рядко стигат до медиите. Пример за това е "Хоши Рьокан" странноприемница в Япония, държана от едно и също семейство от 46 поколения насам. Или търговският гигант Walmart, който макар да има своите проблеми, все още около 50% от компанията е в ръцете на потомци на основателя Сам Уолтън.
И все пак има и многобройни нашумели примери, когато разривът в семейните отношения довежда до разпад и на бизнеса. Най-яркият подобен пример е семейната схизма между братята Даслер, довела до създаването на два от най-емблематичните брандове в спортното облекло - Puma и Adidas.
Други семейни вражди нямат такъв съзидателен потенциал в себе си и водят до сериозни проблеми. Като проблемите във фамилията зад гиганта Samsung и проблемите с наследяването на шефския пост там, или правната битка, изправила австралийския минен милиардер Джина Райнхарт срещу останалите членове на семейството.
Наскоро решението на принц Хари и Меган Маркъл да се оттеглят от британското кралско семейство (понякога наричано "Фирмата") се превърна в стана световна новина.
Но въпреки че подробностите и динамиката на тяхното напускане може би са по-атрактивни от обичайното, да оставиш семейния бизнес в търсенето на свой път в живота не е нещо ново.
Напускането на фамилната компания обаче може да бъде и доста трудно, заради структурни проблеми и емоционална динамика, уникална за такава среда. Какво кара хората да напускат, и има ли въобще "добър" начин да си тръгнеш?
"Напрежение и съперничество"
Фамилните фирми представляват около две трети от общия брой на компаниите в глобален мащаб. Въпреки че може да има безброй предимства да работиш с хора, които познаваш най-добре, Дженифър Пендъргаст, професор по иновации и предприемачество в университета “Нортуестърн” в Чикаго, казва, че фамилните компании трябва да преодоляват уникални стресови фактори.
"Има тенденция всички да познават бизнеса. Ако възникне спор, вероятно останалата част от семейството знае за него и може да избере да заеме страна. Представете си да се прибирате вкъщи и да откриете шефа си седнал на масата за вечеря", обяснява той.
Работата с роднини може да доведе до много по-високи нива на доверие и ангажираност, пише счетоводната фирма PricewaterhouseCoopers в проучване на семейните компании от 2014 г. Но тя "може също да доведе до напрежение, непреодоляно недоволство и открити конфликти, тъй като ангажираните с нея хора имат трудности да разграничават "разума" от "сърцето" си и да поддържат успешен професионален и семеен живот".
В Австралия, където 70% от компаниите са фамилни, счетоводната фирма KPMG установява в проучване, че най-честите източници на конфликти са: стил на комуникация, визия и стратегия за бъдещето, и балансиране на нуждите на семейството с потребностите на бизнеса. Възприятията за проблемните области се различават между поколенията. Така например 21,8% он бъдещите лидери на фамилни компании казват, че стилът на комуникация е водещ източник на конфликти, сравнени със само 13,3% от настоящите лидери.
Проблемите и конфликтите между поколенията могат да имат и друг ефект, като поддържане на фамилни стереотипи.
"Трудно е да накараш хората да забравят какъв си бил като дете, и е трудно да надраснеш минали грешки, които хората винаги ще помнят... Братята и сестрите често биват сравнявани помежду си, докато братовчедите и по-далечните роднини не са обект на такива сравнения: "Той е умният брат", "Тя е сестрата с предприемачески дух" и т.н.", обяснява Пендъргаст.
Джеръми Уод е прекарал 20 години в работа за английския гигант за управление на комунални услуги OCS Group, който е основан от прадядо му Фредерик Гудлиф, преди да реши да напусне и да създаде своя конкурентна компания.
"Дойде ми до гуша. Бях управляващ директор на частта от бизнеса, занимаваща се с управление на комуналните услуги, и предстоеше преструктуриране. Не изглеждаше частите от бизнеса, за които отговарях аз, да се вписват във визията за бъдещето, така че реших, че е време да се махна", казва той.
58-годишният Уод заявява, че огромният брой намесени в бизнеса членове на семейството е означавал, че напрежението често се е трупало под повърхността.
"В един момент имаше 15 членове на фамилията, работещи в компанията - чичовци, братовчеди, братя... има голямо семейно напрежение и голямо съперничество между различните групи от фамилията. Отделно като въпрос стои акционерната политика, и в чии ръце се намира властта", обяснява той.
Когато е напуснал през 2000 г., за да основе собствен бизнес - компания за управление на комунални услуги, наречена Incentive FM, недоволните членове на семейството са завели дело срещу него, опасявайки се, че ще им отмъкне клиентите. Създаването на собствена компания е включвало няколко години много усърдна работа.
"В началото си мислех, че да започна наново ще е лесно, но после после осъзнах, че кредиторите не са толкова заинтересувани, когато нямаш активи зад гърба си. Можахме да вземем малък заем от банка, и бизнесът започна да се търгува на борсата през 2002. Трябваше да започнем от нулата и бавно да го надграждаме", разказва той.
Според Пендъргаст изживяванията на Уод не са изненадващи - когато член на фамилията напусне бизнеса, емоциите може да се разпалят особено много.
"Членовете на семейството могат да приемат нещата по-лично, ако роднина напусне, защото може да възприемат това като вид оценка на фамилния бизнес", заявява тя.
Защо прозрачността е важна
За 35-годишния Мауро Бруни напускането на фамилната компания е отнело няколко години. Планът винаги е бил той да поеме бизнеса на баща си за отоплителни и водопроводни услуги - Bruni & Campisi в Бедфорд, Ню Йорк. Той е работил по маркетинга и графичния дизайн на компанията в продължение на 12 години. Но е имал и друга страст - фигурното пързаляне. В продължение на много години той е съчетавал двете роли, като е комбинирал работа от разстояние с участия по света като част от танцовото шоу на лед Holiday on Ice.
Бруни най-накрая е "прерязал пъпната връв" през 2019, когато е основал компания за професионално фигурно пързаляне и събития, наречена House of Mauro.
"Баща ми винаги е знаел, че първата ми любов е фигурното пързаляне, и когато спрях да работя за него, ме подкрепи много и ми помогна да създам новата ми компания", обяснява той. За щастие брат му е проявил желание да поеме фамилния бизнес.
"В последните години той се включваше повече, като поемаше повече отговорности до степен да бъде готов да поеме работата на баща ми", обяснява Бруни.
Така напускането на Мауро е минало относително гладко.
Някои фамилни компании откриват обаче, че нямат готов план за справяне с оттеглянето на ключов член на семейството, коментира Кейт Купър, ръководител по изследванията, политиките и стандартите в британския Институт по лидерство и мениджмънт - професионална асоциация, представляваща около 30 000 бизнес лидери.
"Компаниите трябва да бъдат добри в управлението на риска; те трябва да планират за неочаквани или непредвидени ситуации, за да бъдат сигурни, че има резервни варианти", заявява тя.
Юридически проблеми могат също да препънат хората, възнамеряващи да си тръгнат от бизнеса. Карън Холдън, изпълнителен директор на лондонската A City Law Firm, казва, че основни правила може да бъдат пренебрегнати във фамилните компании, защото се приема, че е налице взаимно доверие, което прави по-неловко юридическото официализиране на отношенията.
"Малцина хора мислят за документацията и юридическите неща, когато са щастливи. Те правят всичко с устни договорки, ръкостискане и обещания. После, когато нещата се объркат, няма юридическа документация, която да докаже какво са се договорили те помежду си", допълва още той.
Дженифър Пендъргаст казва, че внимателното договаряне на оттеглянето е най-добрият начин да се избегнат търкания и конфликти.
"Най-добрият начин да напуснете е да бъдете прозрачни за причините за оттеглянето си, но това трябва да се направи по внимателен и професионален начин, например: "Избирам да поема по различен път, който по-добре отговаря на моите интереси". Също така е полезно да се признае и оцени предоставената възможност да бъдете част от фамилния бизнес", обяснява тя.
Пендъргаст допълва, че извън емоциите, добре е в практически план да извършите оттеглянето по възпитан и цивилизован начин. "Винаги е добър кариерен избор да избягвате да си горите мостовете, но във фамилния бизнес това е още по-резонно, защото ще контактувате с представителите на този бизнес до края на живота си."
"Крал в собствената си крепост"
Естествено, не всяко решение за напускане на семейната фирма е необратимо. Вземете например продължаваща сага на фамилия Мърдок. Синът на Рупърт Мърдок - Лаклан, напусна, за да създаде собствен бизнес през 2006 г., но беше приветстван обратно във фамилната компания десетилетие по-късно.
В Глазгоу, Шотландия, Дебора Екинс донякъде се е завърнала в семейния бизнес с проектиране на плувни басейни.
"Най-добрият начин, по който мога да опиша напускането на фамилен бизнес, е като да късаш с някой. Знаеш, че нещо не е съвсем наред, но все пак го обичаш и му желаеш най-доброто. Напуснах след 5 години, защото не смятах, че ще мога да управлявам бизнеса по начина, по който желаех, и да го превърна в нещо лично мое," казва 29-годишната Екинс.
Тя описва решението да напусне като емоционално, но коментира, че не е прекратила напълно бизнес връзките си с фирмата.
"Сега съм фрийлансър и създавам онлайн контент - и фамилният ни бизнес е сред клиентите ми. Те обаче не получават преференциално отношение, и винаги първо на тях пращам фактурата за услугите си", казва тя и допълва: "Обичах да работя със семейството си, но съм много по-щастлива да следвам свой собствен път."
Що се отнася до Уод, трудните години на изграждане на собствен бизнес са си заслужавали - компанията му вече има многомилионен годишен оборот, и той изобщо не съжалява за решението си. "Трудностите си заслужаваха, и неприятните емоции отминават", коментира той.
Джордан Бейкър казва, че неговият баща първоначално е бил изключително разочарован от решението му да напусне фамилната фирма, но в крайна сметка е застанал зад него и го е подкрепил. Сега той държи собствена маркетингова агенция в Лондон и цени високо независимостта си.
"Семейният бизнес може да бъде нещо самостоятелно, като отделен член на семейството. Аз просто исках да бъда крал в собствената си крепост", обяснява той.
