Добрия стар подход на "отбиване на номера" в работата вече има ново лице, благодарение на генеративния изкуствен интелект (ИИ), и той тепърва ще коства много на компаниите, които смело са се хвърлили във внедряване на подобни технологии в работните си процеси.
Става дума за явлението, при което служители използват инструменти с ИИ за нискоефективна, изглеждаща "приемливо" работа.
Такава, която в крайна сметка товари собствените им колеги (или бизнес партньори) с допълнителни задачи и им губи времето.
Harvard Business Review дават на това явление името "workslop" - или "работна помия". Идеята идва от термина "AI slop", използван за обозначаване на всички генерирани с ИИ нискокачествени глупости в социалните мрежи.
От HBR определят "worklsop" като създадено с ИИ съдържание, което се представя на отсрещната страна като добра работа, но всъщност няма достатъчно смисъл, за да придвижи напред дадена задача.
Мнозина от нас вече са се сблъсквали с такова - дали уж добре изглеждаща презентация, която се оказва лишена от смисъл; дали код, който на теория работи, но на практика създава само повече главоболия; доклад, който изглежда подробен и с вложени в него усилия, но пълен с кухи фрази и понякога безумни противоречия и безсмислици.
Веднага изскача съмнението "Този дали не ми е пратил нещо, което е генерирал с ChatGPT/Gemini?".
Workslop е естествено следствие от комбинацията на човешкия мързел с възможностите на технологиите с изкуствен интелект.
Стремежът на много бизнеси да внедрят бързо и масово подобни технологии, води до риска някои служители да започнат да разчитат прекомерно на тях. Има го отговорното ползване - когато служителят е свършил качествена работа и ползва ИИ, за да я доизпипа.
Но ги има и онези, които генерират непълно, лишено от контекст или напълно безполезно съдържание.
Това не е само в техен ущърб - "свършеното" от тези хора се прехвърля върху онези, с които те работят. На получателя на една некадърно сглобена с ИИ презентация се налага да я дешифрира, редактира или дори преработи почти от самото начало.
И така усилието за дадена задача се мести върху втория по веригата, което губи време и в крайна сметка пари на дадената организация.
Екипи на BetterUp Labs и Stanford Social Media Lab са направили проучване, според което от 1150 служители на пълен работен ден в САЩ, 40% твърдят, че са получавали workslop през последния месец. Нещо повече, вярват, че 15,4% от цялото работно съдържание, което получават, е такова.
Най-често "workslop" се изпраща към колега на равна позиция (40%). Подчинени обаче са изпращали "работна помия" на мениджърите си (18%), а в 16% от случаите става дума за изпращане от ръководител към екипа му.
Краткосрочните проблеми са ясни - неразбирателства между служители, губене на време за преработване, както и риск от грешка, когато получателят не може да дешифрира "какво е искал да каже авторът".
Но дългосрочните са още по-важни. На първо време, ако служител свикне да бълва "workslop", а друг да оправя работата му след това, едва ли не мързеливостта се насърчава.
На второ, компаниите губят реални пари.
Според изследването служителите губят по 1 час и 56 минути, за да се справят с нечий "workslop". Това, изчисляват изследователите, означава скрит "данък" от 186 долара за компанията месечно, а при голяма компания с 10 хиляди служители може да доведе до 9 милиона загуба.
Трето, леките дразнения от това да получиш некачествена работа, свършена отгоре-отгоре с ИИ, се превръщат в истинско недоволство и променят възприятията за колегите, които са изпратили подобен боклук. Снежинките се трупат, за да създадат лавина на недоверие.
От HBR дават няколко съвета към компаниите, за да се предпазят от появата и натрупването на "workslop":
- трябва ясно да се разясни къде е полезен ИИ, и къде не, вместо да се насърчава ползването на подобни технологии навсякъде и винаги;
- служителите с висока инициативност (т.нар. "пилоти") използват ИИ, за да повишават креативността си, докато тези с ниска инициатива ("пасажери") разчитат на него, за да избягват работните си задължения. Ако знаете кой в коя категория попада, лесно може да се ориентирате за риска от "работна помия".
- насърчаване на даването на обратна връзка в организацията.
Сега е моментът да се замислите - в работата ви получавали ли сте документ, презентация и мейл, които крещят в лицето ви "правено с ИИ и през пръсти"? Как реагирахте? Сами ли редактирахте или върнахте на изпращащия?
И вторият въпрос, който да си зададете - изпращали ли сте нещо, скалъпено с ИИ, защото не ви се занимава? И как според вас е реагирала отсрещната страна?
---
"Твоето БЪДЕЩЕ" се реализира в партньорство с Cetin, iBank, Coca-Cola HBC Bulgaria, Kaufland, Силвър Стар, DENSHI.