Детство мое, за мен така е... важно?

Детство мое, за мен така е… важно?

Седим с племенника ми Тони един срещу друг на масата и се гледаме втренчено. Не, това не е покер, нито играта "Който мигне пръв изгаря". Това е изпитание на волята. Неговата.

Хванали сме се на бас, че ако успее да издържи половин час, без да си погледне таблета, ще трябва да му купя нещо над 50 лева за първи юни. Ако не издържи, ще му купя нещо под 50 лева. Вглеждам се в присвитите на цепки очи на Тони и си мисля хем колко го обичам, хем как искам да му обърша един шамар, защото ме е яд на него. А ме е яд, защото, въпреки че е едва 11-годишен, вече е по-възрастен от мен и понякога се държи така, все едно е дядо ми.

- Още шест минути! - съобщава той с равния тон на квестор на изпит.

- Знаеш ли какво, - казвам аз и се размърдвам. - Предавам се. Няма смисъл да се играе с теб. Тъпо е. Ще ти купя каквото искаш.

- Йес! - тържествува Тонката и се навежда през масата, за да обвие ръце около шията ми. - Нали знаеш, че ти си ми любимата леля?

Малък подмазвач! Все едно пък има друга леля…

Казвам му, че само с краката напред ще ме вкара в магазин за играчки, затова, ако ще иска някаква нова конструкторска тъпотия, ще му я поръчам по интернет. Докато браузваме в сайта на "Лего" в търсене на нови артикули,  с леко озадачение забелязвам как Тони пропуска Ninjago Буреносния и Killow срещу Samurai X. Вместо това си харесва розово-лилаво комплектче под името "Арт кафенето на Ема".

На мен лично ми изнася, понеже кафенето е с около 30 евро по-евтино от нинджагото, а пък майка му да му мисли, ако детето е тръгнало да става джендър.

Цъквам на "Buy now" и вкарвам данните от кредитната си карта.

- Мерси, лелче, много си яка! - възкликва племенникът и удовлетворен и окрилен от новата придобивка, отива да си играе с таблета, да си пъха царевичен снакс в носа, да гледа клипове с ММА бойци или каквото там прави, докато расте и се трансформира в познатото от плакатите преди 30-40 години години "бъдеще на България".

Въпреки привидната фриволност и лекота, с която децата ни минават през годините на своето израстване, няма как да не се замисля колко всъщност е отговорно в днешно време да си дете, натоварено със задачата да стане "бъдещето на България". И как не! Ето на, и един Делян Пеевски някога като дете е бил нарочен за "бъдеще" и сигурно даже е участвал в асамблеята "Знаме на мира" с музикално изпълнение на ксилофон или рисунка с тебешир на паважа.  Ама вижте какво стана впоследствие…

Въпреки това, което всички твърдят, а именно, че напредъкът в технологиите е улеснил многократно живота на подрастващите и вече не им се налага да четат книги и енциклопедии, за да им се отварят врати и прозорци към света, животът на детето днес не е това, което беше, а е в пъти по-труден!

Детството вече съвсем не е на ръст еднооетажно, както се пееше в популярната детска песен от 80-те, а е по-скоро с размерите на сграда в Дубай. Да си дете сега е ужасно изтощително и трудоемко.

Преценете сами.

Минус 3 месеца. Още даже преди да се родят, децата правят дебюта си в ковачницата на характери и мили муцунки, известна като Инстаграм. Напредничави мами с напращели коремчета в седмия, осмия и деветия месец пускат клипчета, в които, посредством забавни игри с пукане на розови и сини балони, гадаят пола на бебето (понеже е по-хипстърско така, а не със скучния видеозон).

Ембрионите, неудобно свити в йогистка поза под обтегнати трикотажни рокли с логото на Ралф Лорен и Бершка, се наливат през пъпната връв със зелени смутита и гледат да не ритат много, докато майките-инфлуенсърки обясняват на широката си аудитория от други настоящи и бивши бременни, че не е препоръчително да боядисват стени, да седят дълго на слънце и да пият вино, понеже детето им може да се роди с дефекти.

0-2 години. Следва радостта от раждането на детето, което, ако бащата не е свръх гнуслив, е документирано прилежно от самия него.  Новороденото, разбира се, веднага се сдобива със собствен профил в социалните медии, който оттук нататък го задължава да изглежда добре 24-7 (дори без фондьотен и фото-филтри!) и, ако е възможно, да не ака извън предвидените за тази дейност часове, защото с безразборно акане не се става Джиджи Хадид, Роджър Федерер и още по-малко член на Европейския парламент.

В следващите 24 месеца последователите на профила на бебето имат възможността да станат свидетели на много първи неща в живота му, сред които първия поникнал зъб, градински хепънинг с езотерични елементи, известен още като "прощъпулник", първата произнесена дума (ако е на английски, още по-добре) и други.

2-5 години. На детето се възлага нелеката задача да изобличи гадната лелка в детската градина, чиято ранна менопауза се проявява в гневни емоционални изблици и малтретиране на малките възпитаници, които не искат да спят следобеден сън. За целта раничката на детето се натъпква с подслушвателни устройства, а родителите се явяват по всички телевизии, за да заявят негодуванието си и да искат уволнение не само на виновната лелка, но и на директорката на детската градина, кметът на общината, който е уредил директорката на тази длъжност, както и на министъра на труда и социалната политика.

Междувременно хлапето почти е забравило рожденото си име, защото не само приятелките на майка му, но и самата тя отдавна вече не го употребява. Вместо това на всички снимки го тагва като "малката принцеса" или "страхотния сладур". Верно, баба му веднъж се провикна "Серена/Мария-София/Александра, не го яж това, че е мръсно!", обаче просто няма такава принцеса на света, която би устояла на свеж червей пред перспективата да бъде шамаросана и извлечена от пясъчника!

5-10 години. Очакванията на родителите и обществото са, че още в първи клас детето вече ще бъде един завършен Чък Норис, на когото никой и нищо не може да се опре в тоя живот. "България над всичко", "Който ни мрази под нас да лази" и "Бог бди над смелите" са статуси и татуси, които се вклиняват в неукрепналата детска психика и помагат на детето да си изгради стабилна морална концепция за света, който го заобикаля.

През този период то вече може да изяде три парчета торта и шест мъфина за осем минути, без да повърне, да изпее песен на Криско и Слави Трифонов отзад-напред и така да си спечели място на детската Евровизия, да подаде сервис на Григор Димитров, както и да нарисува с флумастери такава рисунка на къща с пушек, дърво и облак, че ако Георги Божилов-Слона беше жив и я видеше, щеше да се засрами пред този талант и да се преименува на някое друго животно с по-малки размери.

11-13 години. Детето вече е научило народната мъдрост, че всичко, което блести, е злато. Ежедневието му е особено натоварено, но не толкова заради многото домашни и извънкласни дейности, а понеже постоянно му се налага да измисля все нови и по-ефективни манипулативни стратегии, чрез които да накара родителите си да му купуват разни неща.

Тъй като вече е голямо и не върви да реве посред площада за още половин час скачане в надуваемия замък, то заплашва родителите си, че ще алармира норвежките служби за закрила на детето, задето го карат да си оправя леглото и да си мие чиниите след вечеря. Прекалено наплашени от изписаните страхотии в различни сайтове, родителите няма как да са сигурни, че социалните насилствено изземат деца само на територията на Норвегия или и във всяка друга европейска страна. Затова предпочитат да заложат на сигурното и преди детето да е дадено за отглеждане в приемно семейство, в което и двамата родители се казват Рудолф, да му вдигнат джобните с 10 лева. Или да му купят дрон. От друга страна, ховърбордът е по-евтин, макар че вече веднъж си счупи ръката от един такъв… Изборът е труден, но не и невъзможен.

14-17 години. След като вече е преодоляло страховитото изпитание "Влизане в елитна гимназия", детето вече официално е натоварено с ангажимента да промени бъдещето на родината. По пътя към сбъдването на тази почти баба-ванговска предопределеност обаче ще му се наложи да свърши следните неща:

- да научи поне два езика (единият от които като по чудо никога не е български!) и то не само, за да превежда от немски инструкциите, които дава грешно нагласената джипиес навигация в семейния автомобил;

- да иде в парламента в Деня на отворените врати и да удари парламентарния звънец, за да "почувства атмосферата" на евентуалното си бъдещо работно място;

- да вземе участие в "грийн" проект (почистване на коритото на Струма около Кресненското дефиле от боклуци, подписка в защита на застрашения от изчезване ливаден дърдавец и пр.) и да го отрази обширно във Фейсбука си;

- да пропуши, за да може да престане да пуши и да обясни след това в собствения си YouTube канал какви са вредите за подрастващите от тютюнопушенето;

- да започне да прави секс, за да покаже съпричастност към националната кампания против късното решение за създаване на дете "Направи го сега".

18 години. И сякаш изведнъж племенникът ми Тони - хоп! - станал пълнолетен. Вместо подарък за първи юни този път съм му купила билет за чужбина. Приели са го да учи нещо сериозно, което евентуално ще го направи българския Илон Мъск. Преди да мине през секюрити чека на летището, Тонката се обръща и ми махва с ръка за последно. Ей, хлапе, казват безмълвно устните ми, не ми пука, че си стар, колкото дядо ми, върни се по някое време, защото имаме да си доиграем много игри, които така и не успяхме, докато беше малък.

А да, и защото си нашето бъдеще...