За първи път от 17 години главният герой във филм на Pixar e жена.
"Храбро сърце" е тринадесетият филм на Pixar. В него се разказва за принцеса с огненочервени коси, която се казва Мерида и не желае да се омъжва. Вместо кротък брачен живот, тя предпочита да язди коня си, да пие вода от чистите водопади и да стреля с лъка си, почти като една средновековна Катнис Евърдийн.
Анимационният гигант редовно включва женски образи във филмите си, сред които са очарователната Бу от "Таласъми ООД", шантавата Дори от "Търсенето на Немо", енергичната готвачка Колет от "Рататуй", умният супер робот Eва в "Уоли" и принцеса Ата в "Животът на буболечките". Ала до този момент Pixar никога не са избирали женски образ за главен герой, точно както и не са оставяли жена да режисира някой от филмите им досега.
Дали всъщност са... но не съвсем
Бренда Чапман (известна с работата си по "Принцът на Египет") в крайна сметка бе заместена в последните 18 месеца на продукцията от Марк Андрюс. Половинчатият триумф на Чапман е точна метафора за половинчатото възприемане на женската независимост от страна на Pixar в новия им филм.
Мерида е силна, способна и смела - ала тъжното в случая е, че тя е принцеса: най-традиционната роля за женските персонажи в детските приказки. Тя е непослушна мъжкарана, ала нейните проблеми все пак са ограничени до типичните за една принцеса, най-големият от които, както винаги, си остава бракът.
Pixar е пълен с блестящи и талантливи хора, които успяха да превърнат в правдоподобни герои плюшен шериф от Дивия Запад, екип от дружни работни пчелички и плъх, който мечтае да се изяви като гурме готвач. Минаха 17 години, откакто студиото пусна първия си филм "Играта на играчките" - ужасно много време, за да еволюират до главна женска роля. Добре е все пак, че въобще стигнаха дотук, макар че би било добре ако този фундаментален момент за студиото наистина постигаше нещо фундаментално.
Героинята, макар и бунтарка, не излиза твърде от статуквото
"Провал на въображението," коментира писателката Пеги Оренщайн, авторка на бестселъра "Пепеляшка изяде дъщеря ми". Тя визира природата на анимационната героиня, но това до голяма степен важи и за самия филм, макар и той да не е близо до дъното, достигнато от Cars 2 миналото лято. Анимацията е красива, ала самата история остава банална.
Сюжетът се развива в средновековна Шотландия, където Мерида тъкмо е навършила пълнолетие и майка й, кралица Елинор, се готви да я омъжи за един от тримата кандидати от други кланове. Това е традиция, чиято цел е да запази мира между клановете в история, обагрена от битки, следователно дълг за Мерида.
Макар и кралица Елинор да има бял кичур в стил Сюзън Зонтаг в косата си, тя е "Мис Обноски" с корона. Според нея, една принцеса не бива да повишава тон, тя е длъжна да е "внимателна", "чистоплътна", и "преди всичко да се стреми към съвършенството".
Елинор не смята брака за края на света; тя обича своя простоват съпруг Фъргъс. Ала за Мерида женитбата означава само едно - край на свободата. Изпълнена с негодувание, тя отива при вещицата, за да я помоли за заклинание, което да промени решението на майка й, ала не се спира, за да прочете дребния шрифт в споразумението с магьосницата.
Никакво развитие - само следване на утвърдени архетипи
Най-добрите моменти от "Храбро сърце" са сцените, в които участва преобразената в гигантска мечка кралица Елинор. Ала въпреки повърхностните заучени фрази за съдбата ("Съдбата ни е в нас самите. Просто трябва да сме достатъчно храбри, за да я забележим"), нейната физическа метаморфоза представя основната трансформация. Като изключим факта, че Мерида решава, че майка й не е чак толкова зла, тя не изживява никакво развитие. Тя просто удължава времето си като мъжкарана, което е само още един архетип, който я стереотипизира като определен вид момиче.
Това не би било толкова разочароващо, ако "Храбро сърце" беше само един от многото филми на Pixar, в които главният герой е от женски пол. Именно липсата на други такива продукции насочва вниманието изцяло към историята за Мерида. Не че е нещо лошо главната героиня да бъде принцеса, просто това е толкова шаблонно и идва не от друг, а от Pixar, които обикновено блестят с нестандартното си мислене и идеи.
В историята на анимациите има доста дами, постигнали повече от Мерида
Любопитно е дали Pixar са избрали концепцията за принцесата в "Храбро сърце" с намигване към потъващите все по-надолу Disney и остарелия им стил, атакувайки го така целеустремено със идеята за съвършено различна принцеса, пред която другите просто бледнеят. Ако това е била идеята, студиото определено се е провалило.
Мерида може и да има червена коса и да стреля като Ястребовото око от "Отмъстителите", ала Мулан успява да постигне много повече от нея. Сюзън от "Чудовища срещу извънземни" израства в по-голяма степен (буквално и преносно), макар че "няколко допълнителни пиксела в талията" не биха й навредили, коментират феминистките. Тиана от "Принцесата и жабокът" - първата афроамериканска героиня за Disney, си има професия и амбиции. В този ред на мисли би било по-удачно, ако първата женска главна роля за Pixar принадлежеше на дъщерята на Реми от втората част на "Рататуй".
Момичетата от всички възрасти имат нужда да виждат повече жени-главни герои - независимо от това дали могат да стрелят с лък и стрела като Катнис от "Игрите на глада" или пък са способни да обичат съвършено несъвършените си тела като Лена Дънам в "Момичета". Културната равнопоставеност е съществена част от цялостната равнопоставеност между половете.
Не е задължително героините, които виждаме, да са идеализирани ролеви модели. Те нямат нужда от корони. Представянето и включването на нормални момичета като водещи герои в съвременното изкуство може и ще окуражи бъдещите феминистки. За останалите, които не се наричат с това определение, е също толкова важно на големите екрани да виждат жени като себе си, защото всяка една от тях има нужда да открие своето място в света.
