Чудесният разрез на Facebook поколението

Доста полуофициални ревюта на "Социалната мрежа" попаднаха под ембарго преди официалния дебют на филма. Междувременно в Twitter и самата социална мрежа Facebook, се появиха предварителни реакции, които нямаше как да бъдат спрени с каквото и да е ембарго.

Такъв е животът днес - емоциите са разпръснати по незабавни цифрови магистрали, затвърждавани някъде по средата между системите за публикуване и прозореца на браузъра.

"Социалната мрежа" е филм за Facebook със сценарист Арън Соркин (създател на голямата либерална мечешка прегръдка "Западното крило"), който си сътрудничи с Дейвид Финчър (да си спомним „Боен клуб") - най-сдържаният режисьор сред привлечените от Холивуд визионери-автори на клипове.

В проектите си като "Зодиак" (разточително криминале с дълъг сюжет и липса на заключение) и "Странният случай на Бенджамин Бътън" (обърнатата версия на "Форест Гъмп", заместваща носталгията на бейби-бума с изобилни американски реалии), Финчър набляга изцяло на сценария, мястото и героите, използвайки усета си за изглаждане на визията, така че филмът да се издигне над директния кинематографски контекст.

Той е един от малкото режисьори в наши дни, който създава проекти, обхващащи широки хоризонти - от класическото минало до стилистичното бъдеще.

Но "Социалната мрежа", макар в него да личи намесата на виртуозен режисьор, без съмнение е филм за света, в който живеем сега.

Сложно преплетен сюжет и драма

Марк Зукърбърг (Джеси Айзенбърг), студент в Харвард, мечтае да се отличи както в университета, така и в живота.

Тази ситуация, както и водещият герой, сладкодумно са представени в течение на няколко ранни кадъра.

Откриващата сцена е типична за Соркин, като диалогът се движи с бясна скорост, прескачайки между героите като изключително ускорена люлка на Нютон. (Сценарият му определено е най-забавният за тази година.)

В рамките на този разговор в шумен бар в Бостън, Зукърбърг изнася нещо като реч пред своята (доста кратко останала около него, поне във филма) приятелка (убедителна, но като цяло отсъстваща Руни Мара).

Той кипи от гняв, типичен за средната класа, заради тези негови състуденти, които почти имат гарантирано успешно бъдеще, благодарение на членството им в "клубовете на успеха". Но той е твърдо решен да пробие.

В главната роля Джеси Айзенбърг е великолепен

Като неловък в социален план, леко социопатичен техничар, ролята на Зукърбърг не е далеч от подобните изпълнения на Айзенбърг в "Китът и сепията", "Зомбиленд" или "Адвенчърленд", но изпълнението му е забележително.

Това е отслабена, укротена преработка на познатото му "аз", заместваща топлотата и чара с нещо по-мрачно. Всичко е в лаконични му поглед и бързия му маниер на говорене.

Не го мразиш, но ти е трудно да го харесаш. И докато препуска из студентското градче в монтаж от снимки от кран в началните надписи, Финчър (и операторът - Джеф Кроненует) разработват без думи неговата странна, почти маниакална фигура.

Той не е човек, който се гневи, или избухва. Канализира своята агресия онлайн, изразявайки емоциите си чрез публикации в LiveJournal и хаквайки колежански бази данни, за да създаде Facemash - сайт, където потребителите дават рейтинг на снимки на студентки, надпреварващи се помежду си.

В крайно насечена поредица от кадри, образите от това бясно писане на сайта са примесени с гледките на шумна, изобилстваща от алкохол оргия, на която се отдават по-възмъжалите студенти - и не сме напълно сигурни дали тази картина е реална, или е родено от ожесточеното му въображение.

Разрез на Facebook поколението

Зукърбърг е трагичният герой в онази традиця, в която амбициите и успехът се препъват в личните недостатъци.

Но основното за неговия персонаж - и централното във внимателния разрез, който Соркин прави на поколението на Facebook (което, ако бъдем честни, включва всички - дори родителите ни), е начинът, по който той отразява най-мрачните насоки на нашия подход към Интернет.

Включително до разрушителния финален образ на емоционалната лична обсесия на човек, напълно оплетен в действията си онлайн.

Сривът на личното, повърхностността на връзките, миграцията на личността в онлайн профили, възстановяването на статуса и популяизирането на перченето със социални кръгове и начин на живот - всичко това е налице, внимателно изнесено от покоряващата драма на героите, която се развива на най-буквално ниво във филма.

Връзката на "Социалната мрежа" с фактите не е важна

По-важни са общите, мащабни визии. Филмът напредва по ключовите стъпки в създаването на Facebook, съдебните дела, целеустременото писане и появата на всеки член от изключителния актьорски състав.

От Ендрю Гарфилд в ролята на чувствителния, изглеждащ като малко момче съосновател Едуардо Саверин и подобния на Локи рискаджия Шон Паркър, изигран от Джъстин Тимбърлейк, до особено впечатляващата поява на Арми Хамър като двамата близнаци със синя кръв Уинкълвос.

Но филмът не демонкстрира амбиции да документира самата абсолютна истина.

"Социалната мрежа" има потенциала да стане класика - шедьовър на нашите времена, който отразява живота в началото на XXI век.

Като същевременно предлага зряло, пълноценно удоволствие за зрителя. Филмът едва ли ще има затруднения да се окаже сред най-добрите за тази година.

И ако има едно нещо, което последният проект на Финчър ни показва, то е, че процесът на писане - без значение дали е код, блогове, статуси или сценарии, създава чудеса в реалността.

Дори само заради това "Социалната мрежа" заслужава абсолютно признание.

Новините

Най-четените