Щяхте ли да наемете Стийв Джобс на работа?

Щяхте ли да наемете Стийв Джобс на работа?

Лесно е със задна дата да отговорите с "Да". Разбира се, че бихте се вкопчили с две ръце в лидера, който доведе до създаването на iPhone, iPad и още много други продукти, превърнали Apple в най-скъпата компания на света.

Но дали наистина щяхте да вземете на работа онова развлечено момче без диплома, което проявява интерес към технологиите, но прилича на хипи и мирише толкова зле, че в Atari се принуждават да го прехвърлят на нощна смяна заради оплакванията на колегите му?

Негативите не се изчерпват само с липсата на видима квалификация, дрескода или телесните аромати. Стийв Джобс понякога може да бъде манипулативен и арогантен, проявява се като "отвратителен мениджър" (по думите на биографа му Уолтър Айзъксън), не е особено умел инженер и не знае кой знае колко много за технологиите.

Малцина биха си направили труда да погледнат отвъд тези отблъскващи слабости, за да видят страстта на Джобс към перфектния продукт и безкомпромисния стандарт, рядко срещатана способност да разбереш нуждите и желанията на потребителите. Питър Дракър обаче има един принцип, чийто идеален пример е самият Стийв Джобс:

Наемайте хората заради силните им страни, а не заради липсата на слабости.

Дракър обяснява в класическата си книга "Ефективният ръководител", че отбягването на слабостите би довело до посредственост в най-добрия случай.

Уолтър Айзъксън представя Джобс като личност с множество слабости, но и с множество силни качества. Той е харизматичен лидер, който вдъхновява (или тормози) хората да стигат по-напред, отколкото самите те са си представяли за възможно.

Друг човек, който сякаш не разполага с видими предимства, е Дейвид Огилви - най-известният рекламист в света. През 1949 г. той е на 38-годишна възраст и няма никакъв опит в рекламата извън кратък стаж в агенцията на брат си в Лондон. Напуснал е Оксфорд, работил е като готвач в Париж, като търговец на фурни в Шотландия, като изследовател в Холивуд, като шпионин за Британския координационен съвет по сигурност и като фермер в Пенсилвания.

Много години по-късно Огилви изпраща бележка до висшите мендижъри в компанията си, в която описва всички празноти в квалификацията си по онова време и пита: Коя агенция би наела такъв човек?

И все пак го наемат. Три години по-късно той се превръща в най-известният копирайтър в света, а скоро след това изгражда една от най-големите глобални агенции.

Понякога нестандартните решения на работодателите се отплащат солидно. Друг лидер, който предприема нестандартен подход при наемането на таланти, е Алън Грийнберг. Започва работа в "Беър Стърнс" като редови служител, като постепенно израства до председател на борда на директорите и преобразува компанията в една от най-печелившите инвестиционни банки в света (преди да се срине в ръцете на един от наследниците му). В една бележка до партньорите си, Грийнберг демонстрира непоносимостта си към традиционните препоръки за нови служители.

"Напоследък има много кампании на фирми, които наемат студенти с дипломи по бизнес администрация. Нашето първостепенно желание е да повишаваме хората от самата вътрешност на компанията. Ако някой с MBA-диплома кандидатства за работа, разбира се, няма да го смятаме за недосатък.

Но това, от което имаме нужда, са хора с диплома по PSD (Poor, smart and a deep desire to be rich - "Бедни, умни и с дълбоко желание да станат богати").

Това бяха хората, които изградиха тази фирма, много от тях все още са при нас, защото конкуренцията се ограничава само до онези с диплома по бизнес администрация"

Да разпознаеш голия талант без помощта на обективни критерии - като образователна степен, например - не е лесна задача. Най-добрите специалисти понякога не идват от "най-добрите" училища.

Преди години Price Waterhouse направи анализ на университетите, в които са завършили топ-партньорите в управлението на компанията. Оказва се, че повечето не идват от училища от "А"-категория, а от "B" и "C".

Ти Джей Роджърс, основател на технологичната компания Cypress Semiconductor, казва, че не търси най-добрите инженери по дипломите им.

Роджърс очаква, че най-добрите му мениджъри просто няма как да не познават най-добрите хора в съответната област и да могат да ги наемат за компанията.

Това не означава, че трябва да се пренебрегват всички доказани принципи на наемането на хора, но подчертава колко важно е този процес да надскача простото попълване на "квадратчета" с изисквания, да се проявява гъвкавост и да се поемат рискове.

Джордж Лоис - лидер в креативната революция на "Медисън Авеню" - посещава Музея Metropolitan в Ню Йорк всяка неделя, в продължение на десетилетия. Приема този ритуал като "ден за преклонение пред духа". Оттам търси идеите за иконичните си рекламни кампании и корици на "Esquire". Когато води лекциите си в Школата по визуални изкуства, пита студентите си: "Кой от вас е посещавал Metropolitan през тази година?". Онези, които вдигнат ръка, дори не подозират, че са минали първото изпитание от кастинга на Лоис за креативни таланти.

Кенет Роман, бивш директор на Ogilvy & Mather, разказва за собствения си стил на работа при търсенето на нови служители.

"Вместо да разпитвам кандидата за миналия му опит, питам: Коя е последната книга, която прочетохте? Кой е последният концерт или музей, който посетихте? Последният филм или ТВ-сериал, който гледахте? За кои списания сте абонирани?

Днес вероятно щях да питам - кои блогове четете? Интересувах се от широтата на интересите им, от усещането им за креативен продукт и от евентуалната им способност да работят с копирайтъри, художествени директори и продуценти".

Няма перфектна формула за намиране на персонал. Когато Стийв Джобс описва посланието, което да обясни какво прави Apple различен от всички останали, то не е насочено само към потенциалните му клиенти, но и към качествата, които търси в собствените си работници:

"За лудите. За различните. За бунтарите. За размирниците. За кръглите гвоздеи в квадратните дупки. За онези, които виждат нещата по различен начин. Те не се придържат към правилата. Не уважават статуквото. Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш. Но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш, защото те променят нещата. Те тласкат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении. Защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят".