Случвало ли ви се е да оправдаете лошата си оценка по даден предмет с аргумента, че дори и велик ум като Айнщайн е бил двойкаджия?
Или искрено вярвате, че Наполеон е бил много дребен и по тази причина и до ден-днешен смятате по-ниските мъже за традиционно злобни и сприхави?
Спрете да преповтаряте тези митове, защото нищо чудно някой да ви се изсмее.
А ако е услужлив, след това ще развенчае "фактите", които сте запомнили, но така и не сте разбрали, че са грешни. Не му се сърдете, не се сърдете и на себе си за незнанието - някои от тези митове дори се преподават в училище и фигурират в детски енциклопедии.
Последното е гаранция стотици малки умове да запомнят грешната данни, без да ги подлагат на съмнение. Така можете да чуете от иначе начетени и интелигентни люде, че Великата китайска стена се вижда от Космоса, а прилепите са слепи.
Понякога зад митовете все пак се крие зрънце истина. Понякога има логика в зараждането им - все пак невинаги човек е имал подръка надеждни източници на информация и е разчитал предимно на собствените си сетива и интуиция.
Друг път интернет и модерните технологии вместо приятел се оказват враг и разпространяват с мълниеносна скорост непроверени и неверни градски легенди, които след това специалистите се налага да оспорват.
В галерията ще видите 11 устойчиви мита, които са супер популярни, но и напълно неверни.
Това с езика не знам кой и как го е развенчал, но опитът още от гимназията (преди около 30 години) беше на върха на езика да близнеш сол и да го държиш извън устата. Усещането е на прах, полепнал по езика. Соленият вкус идва след прибиране на езика в устата и разтваряне на солта в слюнката.