Марк Цукърбърг е българин!

Във Фейсбук се разпространява около двеминутeн клип, показващ наш сънародник по маратонки, къси оранжеви панталонки, бяла тениска, черна чанта препасваща корема му и бяла шапчица. Бабанка. Човекът е застанал под някакъв купол, неизвестно къде в чужбина, зад него в ниша има класическа статуя, и изведнъж запява с прекрасен, силен глас "Руфинка".

Изпълнението е блестящо, може би е певец, може би не е, но определено има талант. Постнато е на страница, наречена "България", и има хиляди лайка и шервания, и стотици възторжени коментари, че трябва да сме горди, че сме българи.

Човекът определено заслужава адмирации за гласа и изпълнението си. И е хубаво, че е дал свобода на импулса си да изпее любимата си песен на място с прекрасна акустика. Опитах се да си представя някой американски турист как застава в някой български мол, или пък на същото място, на което се намира нашият човек, и запява гръмогласно кахърно кънтри парче.

Може и да е пеещ французин, или испанец, всякакъв може да бъде. Нещо не можах да си го представя, сигурно, защото те нямат песен като "Руфинка". Само ние имаме, така че ще търпят и ще слушат. А ние ще се гордеем, че сме българи.

Има нещо изключително безумно в периодичните появи на новини от сорта на "Марк Цукърбърг е българин!", които вирусно се разпространяват във фейсбук, поети от безброй хора с наивната радост на член на новооткрито племе от Амазония, който вижда блестящо стъкълце.

"Умберто Еко дава интервю, в което оплюва българите!" - преди време това беше постнато от толкова много интелигентни хора, че леко се засрамих заради тях. Аз самата имам напълно измислен текст за мое измислено интервю със Силвестър Сталоун, с когото ме е запознал лично Умберто Еко - текст, който не спестява никому нищо.

Разбира се, никога не съм ги срещала, нито разговаряла нито с единия, нито с другия. Подиграх се с глупостта и наивността. Подобни "новини" често са създадени от сайта nenovinite.com, място с брилянтен хумор, осмиващо всичко, с което би трябвало да се гордеем. Мисля, че трябва да обясня, че осмиването не винаги е злонамерено и хейт, и може да се нарича сатира.

Не съм сигурна, че младите хора могат да правят разлика между сатира и хейт. Те знаят, че когато публично се надсмиваш над нещо, това е хейт. Не, не е. Има една тънка разлика, която се научава с четене и мислене, и за да бъдем по-точни, критично мислене. Също така чувството за хумор доста помага за критичното мислене. Сайтът "Nenovinite" e блестящ сатиричен сайт. Хейт е, когато се обсъжда негативно и без чувство за хумор не мнението на даден човек с който не сме съгласни, а неговата личност.

В случая аз не обсъждам този симпатичен българин, на който му е дощло да изпее "Руфинка", дори е чудесно, че е така спонтанен и необременен от спирачките на цивилизацията, които биха го спрели с идеята, че ако се разпееш на висок глас, ще нарушиш спокойствието на околните. Кое е по-добре, не знам. Може би да си изпееш песента, където ти дойде, без да ти дреме от никой. Според мен така не се хваща рак.

Така или иначе има нещо смущаващо в отчаяното желание на много българи Марк Цукърбърг да е българин. Не е. Евреин е. Хем американец, хем евреин, който ни е дал възможност да споделяме с целия свят всяка глупост, която ни фрасне по главата.

На мачове срещу чуждестранни отбори на които побеждаваме, коментаторите крещят: "Господ е българин!". Не е, бе! Играчите са си свършили работата, тренирали са усилено, играли са с огромна амбиция и мисъл само за победа, и са били. Господ няма нищо общо с победата, нито с България.

По тази логика Господ категорично е американец, защото Америка има най-много медали от Олимпиади за всички времена, но не съм чула, видяла или прочела някъде американец да се изцепи, че Господ е американец. Съвсем отделен въпрос е, че когато хората истински вярват в Бог, а не по български само на църковни празници, намирайки повод да разтоварят хранителния си режим с постно, те не използват думата "Господ" за подобни глупости.

Тя има друг, много по-голям и скрит ежедневен смисъл, за който не се говори ей така, нито се крещи, че Господ е футболен запалянко, влюбен в случайно добре представил се български футболен отбор.

Другият признак на ужасно национално самочувствие е убеждението, че българите сме известни само с чадъра, убил Георги Марков, атентата срещу папата и кражбата на трупа на Чарли Чаплин. Трябва да си признаем, че тази троица „добри дела" наистина е внушителна, но вече е поколенчески непозната. Колко български тийнейджъри знаят кой е Георги Марков, какво е ДС, защо са се опитвали да убият папата, и че атентатът не е извършен от българин. Вероятността да не знаят кой е Чарли Чаплин също е голяма.

Възможностите за национален срам или гордост нямат нищо общо с отделни "геройства" извършени от наши сънародници. Слава богу, вече има българи навсякъде по света, които създават позитивен имидж на страната ни. От България нещо по-трудно ни се получава. Самочувствието ни е нула. Реалното самочувствие не изпада в екстаз от тъпа партенка, че Цукърбърг е българин.

Имаше коментари, че филмът "12 години робство" бил само за някакви си 12 години, а ние, ехаааа, какво робство си имаме, но филм няма. Има един правен през соца, за който писах в предишен текст, и името му не бива да бъде споменавано (това се нарича ирония, не хейт).

Твърде неясната политическа коректност в момента не позволява да направим филм за Баташкото клане примерно. "12 години робство" разказва за един афро-американец, освободен от господаря си в Севера, отвличат го, закарват го в Юга и той отново е по-ниско от животно.

Конфликтът на тема човешки права между Юга и Севера е довел до ужасяваща война, в която са загинали 1 030 000 американци, или 3% от американското население. Обаче и в момента расизмът е жив. Опасявам се, че винаги ще е жив, но това е друга тема.

Познавам американци, които не смятат, че афро-американците са третирани по начина, по който е показано във филми от типа на "12 години робство", а в Юга със сигурност са много. Между другото, този филм ще бъде преподаван във всички американски училища. За да не се възгордяват много, че са американци.

В България турци и българи живеем в мир и разбирателство, което не означава, че темата за Баташкото клане не е тема за страхотен игрален филм. Не спекулативен филм, а филм, базиран на най-точните възможни исторически източници. Филм, който разказва, че не са били заклани 5000 души, а доста по-малко, и не са били клани от турци, а от помаци. Вероятно новоприелите исляма българи е трябвало да се докажат като добри мюсюлмани пред новите си покровители.

Американците никак не се гордеят с историята си около робството, но правят силни, хуманни филми на тази тема. И ние няма да имаме за какво реално да се гордеем, ако не създадем художествени произведения, които да разказват максимално точната историческа истина, а тя е, че Господ не е българин. Нито американец.

"Руфинка" е страхотна песен, даже извънземните я знаят, но май е време за някаква по-нова гордост, примерно като победите на Григор Димитров, младите ни аниматори спечелили екипен "Оскар", както и несъздадените филми, които разказват историята ни по съвременен начин, без отричане на всичко случило се, с интелигентен и модерен поглед върху това, което сме сега.

Сред постингите под клипа с певеца на "Руфинка" имаше едно изречение, с което ще завърша този текст:

"Bravo azsim turcenka jiveya v turciq ama sircetomi tupti za Bulgariya dano dase upravim skoro dase virnat vsicki nasi bratya ot 4ujbina"

Гордостта от националната ни принадлежност е ежедневно опровергана от хората, които правят така, че да напускаме България. И тяхното име не бива да се споменава, като на Оня филм, но ще го кажа: политиците, тези бивши българи.