С моята приятелка седяхме от двете страни на една маса в малко градче вечерта преди сватбата й. Бяхме в един от онези вериги-ресторанти, преговаряйки последните планове за деня на венчавката. Бях й шаферка, а другата шаферка не можа да направи вечерята.
Приятелки сме с Джес още от гимназията. Още преди да се запознаем, тя имаше непостоянна връзка с едно момче, което беше година по-голямо от нас. Бяха се срещнали в първата си година в гимназията и въпреки проблемите й с неговото недотам читаво семейство, двамата винаги успяваха да се намерят един друг и да започнат оттам, откъдето са спряли. До времето, по което се сгодиха, те вече бяха направили 10 години заедно (ако не броим разделите).
Годината преди годежа беше трудна
Джес бе разбрала, че отчужденият й баща е болен от рак и в същото време успя да се окаже в губеща позиция както в професионален, така и в чисто житейски план. Почти веднага след като завършиха университета с гаджето си, се преместиха на Западното крайбрежие. За един много дълъг период от време тя ми звънеше всяка вечер, съжалявайки, че е избрала да изостави любимото си Източно крайбрежие. И аз самата не можех да я разбера.
Едва след диагнозата на баща й Джес започна наистина да мисли за бъдещето си. С гаджето й бяха обсъждали брака и преди, но тъй като и двамата не се интересуваха особено от идеята, темата винаги оставаше на заден план. Чак след като тя научи за баща си, изведнъж почувства нуждата да се омъжи и да го направи преди той да си е отишъл. Приятелят й предложи, Джес прие и беше щастлива... поне в следващите 24 часа.
Когато ми се обади, за да съобщи новините, изръсих задължителното "Честито!", макар че знаех позицията й по отношение на брачната институция
Джес не искаше традиционен живот, който се изчерпваше с това да бъде нечия съпруга, нито пък искаше деца. Тя искаше да има възможност да пътува и да се мести, когато й скимне, да работи само през лятото, за да ходи на ски цяла зима, и да може веднага щом поиска, да се върне на Източното крайбрежие, за да може да види семейството си.
Според нея бракът не беше просто обвързващ договор, а поставяше и физически граници - капан, който не искаше да бъде част от живота й. Но в един момент тя започна да се чувства задължена не само към приятеля си, но и към баща си да извърви съдбовния път до олтара.
Да й бъда шаферка беше най-лесното нещо на целия свят. Не искаше моминско парти в някой скъп курорт, и тъй като шаферките бяхме само две, не й пукаше какво ще облечем. Когато разговаряхме за сватбата, тя говореше така, сякаш става въпрос за поредния й работен ден: монотонно, безразлично, сякаш брои дните до пенсия; в нейния случай "пенсията" бе сватбения ден, който просто трябваше да дойде, за да отмине.
Докато си седяхме онази вечер, споделяйки едно предястие и отпивайки от розовите си коктейли, тя ми каза много спокойно и непоколебимо: "Не искам да го правя. Не искам да се омъжвам".
Баща й беше починал наскоро и на нея вече й изглеждаше безсмислено да го прави
Казах й това, което мислех, че всеки нормален човек би казал при подобна ситуация и това, на което ме бяха научили романтичните комедии: "Просто те е хванало шубето, излишно се паникьосваш. Всичко ще бъде наред! Ще бъде забавно! Нямам търпение!"
Всъщност нямаше значение какво казвам, защото тя вече бе решила да не се омъжва, ала и решението да не се отмята от цялата ситуация в последния момент също беше очевидно. Тя щеше да го направи и щеше да съжалява за това.
"Поне винаги мога да се разведа," каза тя, опитвайки се да се пошегува. "Всички се развеждат рано или късно, не е краят на света".
За пореден път се опитах да отговоря адекватно, но бях на чужда територия. Исках тя да знае, че ако реши да се откаже, аз щях да я подкрепя и майната им на всички останали. И докато изричах тези думи, вярвайки в тях, тя просто ми отвърна: "Обаче кетърингът е толкова скъп - никога няма да ни върнат парите."
Дори не ме погледна в очите, когато изричаше тези думи, а вместо това се беше вторачила в прозореца на ресторанта. След това незабавно смени темата на това как ще си направи косата за сватбата на следващия ден.
Сватбата беше красива, тя изглеждаше зашеметяващо, а кетърингът наистина беше твърде скъп, но за сметка на това превъзходен
Джес не престана да се усмихва, обиколи всички маси, за да благодари на хората и наистина изглеждаше като най-щастливата булка на света. Нямах представа, че е такава добра актриса.
Не мина и година от сватбата и тя и съпругът й започнаха да обсъждат пробна раздяла. След две години започна бракоразводната процедура.
Когато си спомням онази вечер, винаги се чудя какво съм могла да кажа, за да я спася от брака, който очевидно не желаеше. Знам, че изборът си е неин, но в качеството си на единствения човек, който знаеше тайната й, не беше ли моя отговорност да се изправя и възразя срещу този брак? Или пък така щях да предам доверието й към мен?
Всичко, което мога да кажа, без да бъда твърде клиширана, е, че ако някога отново попадна в същата ситуация, ще се отнеса към нея по различен начин. На кой му пука за кетъринга, тортата, мечтаната рокля, за която е спестявала с месеци?
Ако дълбоко в себе си чувствате, че нещата няма да се получат и ако изречете тези думи на глас, тогава трябва да последвате това усещане. Трябва да си тръгнете. В края на краищата всички ще ви простят, защото и те като вас ще осъзнаят, че това е бил правилният избор за вас през цялото това време.
Пфф, много ме кефят статии, дето търсят под вола теле. Щото я е било шубе, ама тя предварително си знаела и т.н. Тва жените (щото автора е жена) няма да се откажете да нагаждате фактите според последствията. То най лесно е да предричаш само лошото и ако не дай боже се случи - "Ама аз нали ви казах? Аз си знаех!" Сега, аз какво виждам в текста: жена дето си няма и най-малката идея, какво да прави с живота си. Тук и се живеело или там, ама не точно там, ами около "там", лятото само да бачкала, ама не съвсем лятото, амо някъде около-покрай лятото. Ама да се женела или не, пък кой к'во щял да каже, па тати дали ще се зарадва... Баси неориентирания индивид, па се захванала да се обвързва с друг такъв (индивид де, щото пича явно си има ориентация и цели). Резултата: на всичко което направи другия във връзката, тая ще намери кусур. Не от страх, а щото не знае, какво иска. Съответно тя нищо не предлага и оставя другия да прави това. И ако нещо, което другия е предложил, после не е съвсем таман, той е виновен, разбира се. Брака бил я ограничавал... дръжки, в кое точно смислено нещо, което тя иска да направи, въпросния брак я ограничава? В нищо, следователно, не брака и е проблем на тази, а нещо в главата. Вервайте ми, ако той не и беше предложил брак, на тая щеше да и е проблем, че се чувства несигурна с него. Сещате ли се за женската капризност и мрънкането? Те такива безидейно-неориентирани кифли го правят. Щото е по-лесно да мрънкаш и да се оплакваш, отколкото да правиш нещо. На такава няма угодия, нито от мъж, нито от приятелка. Проста логика: няма как да угодиш на човек, дето не знае какво иска. Добри хора, аре първо решете, какво искате от живота, па тогава занимавайте други личности с вашата пресона.
Сещате ли се за женската капризност и мрънкането? Те такива безидейно-неориентирани кифли го правят. Щото е по-лесно да мрънкаш и да се оплакваш, отколкото да правиш нещо. На такава няма угодия, нито от мъж, нито от приятелка. Проста логика: няма как да угодиш на човек, дето не знае какво иска. ------------------------------------ Пък след това се чудят защо живота им не струвал, а мъжа почнал да им изневерява...
Ах, каква драма. Покъртително. Какви вълнуващи проблеми и как хубаво са поднесени на читателите. Просълзих се. Ето сълзичката ми милата как се спусна и капна върху клавиатурата. Сърцерадирателно
Ехееее, Роуане айде по-спокойно! Не сме длъжни да слушаме нараненото его на един мъж (от ... жена, естествено, иначе нямаше да има таква жлъч към ЖЕНИТЕ въобще...). Не си ти да казваш на кого какво му е ограничаването, кой бил неориентиран и прочие! Живей си живота (като се освободиш от жлъчта си към жените няма да е зле) и остави другите да си живеят техния!! А да коментираш техния е- ами bad taste! Да не говорим, че не си СХВАНАЛ идеята, ама ВЪОБЩЕ (Е, и не само ти, ами всички коментирали, понякога се чудя изобщо умеете ли да разбирате писмен текст??)!!! Тя НЕ Е за мнението на една жена за брака, а за ОТГОВОРНОСТТА между приятели и кога да не се бъркаш на някой и това да му дадеш съвет във важен момент може да е нещо с по-сериозни последици... А за статията мога да кажа само - постарайте се с превода "а другата шаферка не можа да направи вечерята." това не е правилен български. Couldn't make it не се превежда в "не мога да направи", а "не можа да дойде"!!
Тъпо е да си купуваш булчинска рокля! После я си я сложиш 4-5 пъти, я не...
"Бях й шаферка, а другата шаферка не можа да направи вечерята." "She couldn't make it for dinner" се превежда не можа да дойде за вечеря.
леле мале: аз затова си купих костюм. носих го два пъти, но все още ми става
Ооо Минке, мно'о се кефя, като някоя се разпознае в коментара ми, да се пробва с лични нападки. Слабост издава това Минкеее
Минке, аз статията не мога да я изчета, сили нямам, и знам, че значи няма как да съм и "СХВАНАЛ идеята, ама ВЪОБЩЕ", ама твоето изказване прочетох /щото е по-късичко от статията и е между другите изказвания/ и ето какво ще ти кажа: Ти за приятелство говориш, но от приятелство нищо не разбираш /а значи от "ОТГОВОРНОСТТА между приятели" пък съвсем няма как да разбираш, нито пък авторката/. И то е щото като повечето жени няма как да разбираш. Истинското приятелство между мъже се калява най-силно в съвместното правене на глупости, пакости, бели и войни /и дружното оцеляване в тях и измъкване от тях/. Вие жените не правите пакости, бели и войни, а глупостите най-често ги правите с мъже. Всъщност вие и глупости не правите, на вас тези неща само "ви се случват", те никога не са ваша грешка и значи няма и как да се научите на нещо от това. Peace.
аФторите като превеждат да не забравят да изтъкват причините за подобни действия> "време успя да се окаже в губеща позиция както в професионален, така и в чисто житейски план." Преведено- няма кинти да се усмихне. "Тя искаше да има възможност да пътува и да се мести, когато й скимне, да работи само през лятото, за да ходи на ски цяла зима, и да може веднага щом поиска, да се върне на Източното крайбрежие, за да може да види семейството си." Преведено- не желае да поема отговорност интересуваща се само от себе си. Аз бих добавил също> "След развода според американските справедливи закони на нея не й се наложи да работи повече понеже бившия й съпруг плащаше солидна издръжка с която тя цяла зима ходеше на ски, западното, източното и северното и южното крайбрежие едновременно.етк..." Това ,че 90% от мъжете в западна Европа и УСА са тъпанари го доказва статистиката- повече от 50% от браковете им свършват с развод, и е разбираемо от гледна точка на жените- кинти от небето докато някой идиот бачка, а дори и не трябва да го търпиш,рай... А на нас за кво ни е тая тъпа статия не е ясно.
Язе, щото требе да си уплътня времето за сутрешното кафе, да си подъвча Минка още малко, щото си нямам бисквитки. К'во приятелство бе моме? Как може някоя си, да има наглостта да дава акъл на друг човек, за толкова важно решение? Деа, тя ли ще го живее тоя живот или другата? Коя познава по-добре себе си и другия във връзаката? Дааа, ама е лесно, като се обърне колата, после да кажеш: "Аз казвах ли ти/ Ех, що не ти казах тогава". И да се почустваш велика, мно'о умна и предвидлива. Нали се сещаш, к'во ще стане, ако не се обърне колата? Никой няма дарбата, да предвижда бъдещето, демек да знае, какво ще стане. Т.е. да дава съвети. Постфактум, всички са много умни и предвидливи. По интересното за което пак си троша пръстите, освен кафето ми и острата липса на бисквити: Тва жените и в частност Минка, просто ме изумяват с повърхностност и първосигналност. Емоцията ли ви пречи, ама ми мязате на хора, дето гледат повърхността на водата и виждат в нея отраженията на облаците, и ги оприличават на образи, които искат да видят. Някои минават и на следващо ниво, ако водата е достатъчно бистра, виждат и под повърхността й. Ама изкривено, щото нали сте учили по физика, там за пречупването на светлината при прехода между две среди? И пак си нямат на идея, за това какво има отдолу наистина. Ако ти Минке, можеше да си натопиш русата главица на трето ниво, под повърхността на водата, можеше и да видиш това, дето го хортувах в коментар 1. Щото в целия текст, авторката описва тъп безмозъчен, безидеен, безсмислен и т.н. индивид от женски пол. И проблема не е, дали или авторката ще или няма да деде "приятелския" си съвет, а е в главата, на героинята. Тя и с брак и без него, пак ще е нещастна.
Благодаря на кафето за порцията смях! Няма такъв превод! По темата- хроника на един предизвестен развод... Роуан пак е наточил бръснача! Сопри се малко! Де що има жени всичките ги изпохапа! Как не го нахрани това его толкова време
Уфффффффф, "? Как може някоя си, да има наглостта да дава акъл на друг човек, за толкова важно решение?" Както виждаш, пардон, четеш, НЯМАЛА е "наглостта" и не й е дала акъл!!! Но се е зачудила дали не би трябвало да й даде... Ужас, елементарни познания по разбор на текст да липсват на възрастен... УЖАСТТТТТ!!!!
""Минке, аз статията не мога да я изчета, сили нямам, и знам, че значи няма как да съм и "СХВАНАЛ идеята, ама ВЪОБЩЕ", ама твоето изказване ..." Щом не си я чел, ако обичаш да не се обаждаш!
"" 11Rowan | 12.10.201220:02 Ооо Минке, мно'о се кефя, като някоя се разпознае в коментара ми, да се пробва с лични нападки. Слабост издава това Минкеее Иска ти се... Аз разпознах НЕГРАМОТЕН, прецакан и огорчен мъж! Това разпознах аз! Най-вече някой дето на 30/40+ не може да анализира прост текст!!!