Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо гледаме толкова филми за серийни убийци?

Предаванията за убийства вече са навсякъде около нас Снимка: Getty Images
Предаванията за убийства вече са навсякъде около нас

Филмите, сериали и предавания „по истински случай" за убийства и убийци, са популярни не само по света, но и в България. Всеки е попадал на поне един такъв епизод, докато сменя каналите. Нещо повече - за мнозина те са се превърнали в страст.

За голяма част от зрителите този тип предавания са лесен начин да "изключат" малко от ежедневните си проблеми.

Разбира се, ако някой, незапознат с вълната от интерес към темата, хвърли поглед към подобен списък с предпочитани поредици, едва ли ще изрази положителна оценка. Нарастващото търсене на жанра обаче е неизбежно.

В ефира и на стрийминг платформите почти всеки месец се появяват нови предавания, филми и сериали за убийци. Въпросът е, че заедно с високите си рейтинги, те водят след себе си и куп противоречия. Един от проблемите е показването на насилие без почти никаква цензура. Друг е свързан с твърде малкото внимание, което се обръща на жертвите.

Имаме ли проблем със предаванията „по истински случай"?

Гледната точка на оцелелите

Кати Клайнер е само на 20 години, когато е нападната от легендарния убиец Тед Бънди. През 1978 г. тя е в леглото си в общежитието към Държавния университет на Флорида, когато той нахлува и я пребива с парче дърво. Преди да влезе в стаята й, Бънди убива две от състудентките й в съседното помещение, докато Клайнер още спи.

След нападението Кати е с размазана челюст и множество черепни травми. Челюстта й е закрепена на мястото си с метални шини, което я принуждава да прекрати следването си в университета.

Сега Клайнер е на 61 години и доскоро не говори открито за преживяното. После я открива екип от американски журналисти. Причината е, че тази година се навършват 30 години от екзекуцията на Бънди и вниманието към личността на серийния убиец и детайлите около него е по-голямо от всякога.

През февруари стана ясно, че Netflix са платили милиони, за да си гарантират авторските права за нов филм за Тед Бънди с разбивача на тийнейджърски сърца Зак Ефрон в главната роля. Още трейлърът предизвика вълна от протести в социалните мрежи като потребителите обвиняваха стрийминг платформата, че сексуализира доказан изверг.

Основният въпрос към Клайнер е какво е непрекъснато да ти напомнят за нещо толкова ужасяващо, колкото е за нея Бънди. Кати обаче е на мнение, че знанието означава сила. Тя например чете всяка книга и гледа всеки филм, който намери, за престъпника. Тя казва и че Холивуд прави филми, за да печели пари от тях, а Зак Ефрон е просто актьор, който си върши работата.

Въпреки това признава, че други оцелели в подобни случаи предпочитат да се справят с травмите си по друг начин и допълва, че не може да си представи как семействата на някоя от 30-те жертви на Бънди биха изгледали продукцията на Netflix.

И се надява във филма да бъде обърнато повече внимание на убитите жени, защото ако не е така, самата тя би била "бясна на продуцентите".

Как живеят съгражданите на убийците? С три думи - понякога доста трудно.

Щатът Уисконсин е известен като мястото, където са се разиграли част от най-известните престъпления в историята на САЩ.

Една от най-популярните истории в Уисконсин е Стивън Айвъри. Поредица (отново на Netflix) проследява несправедливите обвинения в изнасилване, заради които Айвъри попада в затвора, както и повторното му връщане зад решетките по обвинения за убийство.

Сериалът излиза през декемри 2015 г. и веднага се превръща в сензация, а вече има и втора поредица по случая. Айвъри е от малкото градче Манитоуок, където местните полицаи са наистина недоволни от медийното внимание и не са въодушевени да разговарят с поредните журналисти, пристигнали на място.

Междувременно любопитството към Манитоуок кара жителите му да се чувстват изключително неудобно - сякаш те самите са извършили някакво престъпление. Напливът на туристи, които се снимат с табелата към имота на Айвъри като с Айфеловата кула, ги притеснява и безпокои.

Повечето предпочитат да не говорят въобще по темата, но бизнесменът Джейсън Придж отказва да мълчи. Той обяснява, че капката на търпението му прелива, когато негов клиент го пита съвсем невинно: "Е, какво смяташ, наистина ли го е извършил?".

Придж нарича Айвъри "аномалия" и държи да подчертае, че собствеността на Стивън всъщност е на няколко километра от Манитоуок. Последното никак не пречи на репортери и холивудски продуценти да прииждат в търсене на сензация. А на жителите на градчето не им остава нищо друго, освен да се примирят с журналистите, които дебнат пред вратите им и само чакат да видят отворена порта, за да започнат да разпитват.

Някои обаче успяват да припечелят от убийците...

Само на около 80 километра на юг от Манитоуок е Милуоки - град, известен с бирата си и с бейзбола.

Той е и сред задължителните спирки за най-яростните фенове на поредиците "по истински случай". В Милуоки се провежда туристическа обиколка, която развежда туристите из местата, на които Джефри Дамър е убивал жертвите си - всички до един са били посетители на гей барове. Дамър убива общо 17 мъже, а жестокостта му го прави един от най-кръвожадните убийци в историята.

Турът е описан като толкова ужасяващ, че ваучерите за него са забранени за продажба в сайтовете за групово пазаруване. Когато разбират, че има такива обиколки, семействата на загиналите са възмутени, а противниците на туровете смятат, че спомените за убитите са твърде живи, за да се прави подобно нещо. В крайна сметка нито едните, нито другите успяват да спрат начинанието.

Туристическата обиколка започва от "Шейкърс" - бар в стария гей квартал на Милуоки, а гидът е именно собственикът на бара - Робърт Вайс. Идеята му хрумва, защото редица посетители на заведението го разпитват за убиеца и историята му. Сега дори и в най-мразовитото време има поне десетина гости, повечето от които - фанатици на тема документални риалитита.

Вайс не се притеснява да разказва за страстта на убиеца към алкохола, за престъпленията му и за непреодолимото му влечение към насилие. Робърт описва до най-дребния детайл престъпленията и канибализма му - информация, която може да бъде открита и в телевизионните предавания.

Вайс смята, че организираната от него обиколка е образователна. След тура желаещите могат да си закупят тениски с лика на Дамър, които барманът оправдава с голямо потребителско търсене.

Гостите на обиколката също не смятат, че подобно нещо е проява на лош вкус. Някои са слушали историята на Дамър още в училище, а според други именно това е начинът жертвите му да не потънат в забрава.

Мнението на специалистите...

Дженифър Алън признава, че има огромен скок в интереса към документални предавания за престъпници и убийци. Тя е вицепрезидент на Jupiter Entertainment - една от продуцентските компании, които снимат такива филми. Компанията започва да прави подобни шоута още през 1998 г., въпреки че тогава повечето телевизии се колебаят дали да ги излъчват.

В последните 10 години обаче канали, които денонощно излъчват само документални поредици за убийци, стават все по-популярни в САЩ и Европа. Jupiter прави повече от 200 часа материали на година, а останалата част от времето отива за издирване на истории за заснемане по целия свят.

Алън обаче казва, че филмират само случаи, които вече са решени в съда, защото според нея повечето зрители изпитват успокоение, когато накрая на епизода чуят съдебното решение. Освен това Дженифър допълва, че продуцентите внимателно изслушват семействата на жертвите и се вслушват в насоките им. Ако близките на убитите откажат историята да бъде отразена - тя не се филмира.

Популярността на документалните филми за убийци поражда редица бизнеси - нови лъскави списания, тематични конференции, туристически обиколки. Защо обаче всичко това ни е толкова интересно - дали е само от нездраво любопитство?

Психолозите го отдават на природната тенденция у човека да бъде воайор и да го привлича мрачното. Тази тенденция може да бъде проследена в цялата човешка история.

Престъпленията заемат огромно място в изкуството - и в литературата, и в живописта.
С други думи, интересът към жанра на телевизионните "истински престъпления" не е нещо лошо сам по себе си, но специалистите предупреждават, че не трябва да се прекалява. В истинския живот обикновено има достатъчно ужас, че да се прекалява с него и в развлекателната индустрия.

Най-четените