Дръжте се здраво за седалката, Библията и ръката на вашия приятел. Ларс фон Триер и новият му филм „Нимфоманката" насилват тялото и размекват душата - едновременно озадачаващо, нелепо и очарователно. Този сексуален епос е като 4-часов студен душ от две части, който обаче ще ви накара да искате още.
Режисьорът Ларс фон Триер се завръща под светлините на прожекторите, след като през 2011 г. бе изгонен от фестивала в Кан заради „неуместна нацистка шега" - каза, че разбира Хитлер. „Нимфоманката" сякаш излиза от вакуум, от частно шоу на сенките с театрални диалози и неподправен монтаж.
И дори датчанинът да не говори с медиите, той спокойно може да остави това да прави филмът му. Без прекъсвания. Без въпроси. Обявен за скандален филм още преди да е плъзнал по големия екран, „Нимфоманката" е наситено произведение, създадено да шокира, да провокира и да вдъхнови публиката, която Триер смята за прекалено скромна.
Лентата показва и смешната, и сериозната страна на пътя към сексуалното самоосвобождаване, правейки препратки към изкуство и музика, засягайки проблеми като раса и религия - и на моменти изпадайки в режим на откровена порнография. Натуралните сцени не обезсмислят дълбочината на филма, напротив - изострят я.
Главната роля отново е поверена на Шарлот Генсбур - Ларс фон Триер заложи на актрисата за „Антихрист" и „Меланхолия". Този път тя влиза в образа на Джо - крехка и самотна жена, пристрастена към секса. Лентата показва нейната история от 0 до 50-годишна възраст, чието извикване наяве е провокирано от разговор със Селигман (Стелан Скарсгард), нейният личен вагинален изповедник.
Първо секса, после удоволствието
Филмът започва с мрачно-дъждовна сцена, в която застаряващият ерген Селигман намира окървавената и пребита Джо на улицата. Той я кани в стилния си дом, за да й предложи утеха и чаша топъл чай. „Открих вагината си на 2-годишна възраст", започва своята история нимфоманката. Така зрителите веднага опознават директната и пряма главна героиня, която никак не си пада по евфемизмите.
Събеседникът й сравнява нейната одисея с тази на проститутките от Вавилон, съпругата на римския император Клавдий, композициите на Бах и с риболов. Последният пример изниква в ума му, когато Джо му разказва как тя и нейна приятелка се състезавали с колко мъже могат да правят секс във влак.
„Това е очевиден паралел с риболова в бърза вода", възкликва домакинът. Джо кима - няма причина да оспорва думите му. Двамата водят изключително ерудиран разговор за такъв наситен със секс филм - не само за първоизточника на желанието, но и за култура, политика и за вечната тема в творчеството на Ларс фон Триер - слабост ли е да се родиш жена.
Лентата е разделена на хронологични части, подобно на глави в роман. В първата Джо е тинейджърка-бунтар, която се опитва да съблазни толкова мъже, колкото е възможно. Тя изповядва свободния секс без любов. Първото й завоевание е Джером (Шая Лебьоф), пожелан заради мотора и ръцете му, когото Джо ще срещне по-късно отново.
Ще се сблъска и с яростната Ума Търман, която играе ролята на съпруга на един от многобройните сексуалните партньори на Джо. Крисчън Слейтър пък влиза в ролята на бащата на Джо.
Не казвайте нищо, ако не се го гледали
Както се изрази един зрител: „Този филм е съкратена и цензурирана версия на най-дългия и неотрязан запис на Ларс фон Триер, за който се говори, че е 5 часа и половина". Продуцентът Луис Вест изтъкна, че от лентата са изрязани сцените с изключително сексуално съдържание, тоест - близките планове на полови органи. (Вероятно такива кадри не биха стигнали, за да се запълни 90-минутен запис, но кой ли знае?).
Американската версия е по-съкратена до няколко дузини мъжки полови органи - колкото да послужат отчет за завоеванията на главната героиня. Оказва се, че в различните държави ще падат различни кадри заради съответните стандарти за почтеност в седмото изкуство.
Ханс Брук го каза в прав текст в Guardian: „Нимфоманката ме дразни, отвращава ме и мисля, че бих могъл да харесвам този филм. Това е отношение на злоупотреба. Трябва да го гледам отново".
„Хареса ли ти?" и „Хареса ли ми?" са въпроси без значение. На нимфоманката не й пука. Световната премиера на филма ще бъде на 25 декември в Копенхаген. За феновете на Ларс фон Триер това ще е страхотен подарък.
