"Хари Потър", "Здрач", "Игрите на глада", "Отмъстителите", "Черният рицар", "Железният човек", "Човекът-паяк", "Внедрени в час", "Бързи и яростни"... Кой не знае кои са тези филми и кой не е бил облъчван с месеци от мащабните им маркетингови кампании.
Изброените заглавия и техните задължителни продължения са гордостта на студийната система в Холивуд. Те са лицето на индустрията и общо са продали билети за над 15 милиарда долара. Освен това се отличават - почти без изключения - с извънредно невдъхновени, но играещи на сигурно сценарии, болезнено познати драматургични структури, пешеходна режисура, банални диалози, плоски персонажи и липса на каквато и да е било острота, провокация или нюансираност.
Това е така защото тези и много други корпоративни мастодонти са проектирани спрямо посредствените предпочитания на една основна таргет аудитория - тинейджърите
Младежите са най-актуалната и гореща мишена на развлекателния бизнес и почти всичко вече трябва да е съобразено с техните критично ниски критерии. Поставянето на меко казано съмнителния вкус на съвременните юноши бледни на пиедестал превръща мейнстрийм културата в океан от посредственост и предвидимост.
Най-зле към момента е музикалния бизнес с инфантилната инвазия на джъстинбийбърските абоминации и мерзкия модерен хип-хоп, който служи единствено за неграмотна инвентаризация на парвенюшки придобивки. Киното също е сериозно застрашено.
Young adult извращения
През издателската индустрия в света на седмото изкуство постоянно нахлуват екранизации на така наречените young adult романи. Тийн литературата е естетическа и интелектуална антитеза на всичко, което обичаме да четем.
Само конспиративни трилърчета а ла Дан Браун конкурират постните четива за млади консуматори. Ала успехът им е огромен, а пътят към киното - предначертан. Всичко трябваше да започне и свърши с "Хари Потър". Фентъзи поредицата на Дж. К. Роулинг изигра своята историческа роля за стимулиране на любовта към четенето сред децата от епохата на компютърните игри, а последвалите филми бяха почти търпими глобални фискални събития.
Но очилатият магьосник отвори кутията на Пандора. И над киното се спусна тегав "Здрач". Екранизациите по едноименните young adult бестселъри на Стефани Майер плениха колективното въображение на таргет аудиторията от тинейджърки и отвратиха всички останали.
"Здрач" освети тревожната тенденция мейнстрийм киното да играе по свирката на милиони 13-годишни човешки същества, без какъвто и да е било културен бекграунд и лишени от вкусови рецептори за аудио-визуални произведения. Те са готови да дадат немалко от парите на мама и татко, за да гледат как инертният Едуард ухажва безучастната Бела в креативно колабирали извинения за кино. Всичко, за което са се борили големите майстори на седмото изкуство - от Фриц Ланг и Орсън Уелс до Скорсезе и братята Коен - е систематично поругавано в съвременното тинейджърското кино.
И тук не говорим за филми, които третират проблемите на подрастващите и младите хора. Този жанр е пълен с шедьоври като "Бунтовник без кауза", "Трейнспотинг", "И твоята майка също" и много други. Протестът на рационалния киноман е насочен към корпоративните продукти, които са направени за употреба от възможно най-неграмотните и неопитни потребители. Те не се нуждаят от качествен сюжет, автентичен драматургичен конфликт, изобретателни режисьорски решения и пълнокръвни образи, а костюмарите в Холивуд се възползват от това печално обстоятелство, за да бълват безобразни бози и да прибират парсата.
Но нивото на киното продължава да пада
Вземете "Игрите на глада" - още един финансов и културен феномен от канона на young adult екранизациите. Антиутопия за деца, които са принудени да се избиват от тоталитарно правителство - звучи интригуващо и можеше да бъде претворено в качествено развлечение, предлагащо храна за размисъл.
Вместо това ни се предлага стерилен семеен спектакъл без дори молекула от тревожността и ресурса за социална критика, заложени в първоначалната концепция. Ако искате да гледате брутален и смислен филм по темата ще трябва да изтеглите азиатския култов филм от 2000-та година Battle Royale. А за наистина първокласно упражнение по антиутопия и размишление върху насилието и младостта ще трябва да се върнете към абсолютната подривна класика на Стенли Кубрик от 1971-а "Портокал с часовников механизъм".
Този неконвенционален "тийн" шедьовър е недостъпен като стил и съдържание за критична маса от днешните младежи - и това е тъжна действителност.
Другият притеснителен фундамент на пандемичното опростяване на киното е свързан с финансово аргументирания фетиш на индустрията към комиксовите екранизации.
Скапани супергерои
Дотук обругани заради лошия си филмов вкус бяха основно момичетата с тяхното нездраво влечение към банални любовни кич хитове като "Здрач". Време е да обърнем критичен поглед към публиката, която захранва скандално печелившия поджанр на филмите за супергерои, а именно момчетата и младите мъже.
В последните години комерсиалното кино навлече плътно и запотяващо цветно комиксово трико и днес изглежда е трудно да го свали. Епидемията от екранизации по рисуваните книжки на "Марвел" заплашва да затрие спомените за качествени зрелища, режисирани от Спилбърг, Земекис и Камерън от 80-те и 90-те години.
Финансов феномен преди 20 години беше изпълненият със съспенс и усещане за филмова магия мегахит "Джурасик парк". Днес рекордни приходи носят тягостни каталози на специални ефекти като "Отмъстителите" и "Железният човек". Въпреки чара на звездите, които участват и опита за хумор, повечето "марвелски" хитове не стават за нищо.
Нула напрежение, нагла манифестация на клишета и на финала винаги се стига до баналния драматургичен похват с тиктакащата бомба. Хората, които са запознати с творчеството на великия Хичкок, изкривяват лицата си в гримаси на досада и проязвки, но за необременените от филмова култура младежи това е върхът на изпълнението.
И така, поточната линия си работи на пълни обороти, подрастващите са доволни от заглавията, проектирани специално за техните бедни съзнания, а сериозните режисьори са изтласкани в ъгъла на нишовото кино.
Докато малоумни вампирски любовни истории и жалки супергерои доминират филмовия пейзаж, майстори като Пол Томас Андерсън и Дейвид Кроненбърг едва намират финансиране за качествените си проекти. Балансът е погубен, баластът се третира като съкровище.
Трябва да "благодарим" на Тяхно консуматорско величие младежите и на корпоративните кърлежи за естетическия и интелектуален регрес на киното.
