Холивуд е особено място и ражда забележителни истории не само на големия екран. В най-интересния случай напоследък са замесени двама от най-енигматичните и обичани актьори на своето поколение.
Джеймс Франко е известен с трудно обяснимите си професионални решения, от ролята в сериала „Централна болница" в пика на кариерата му, до зле приетото му участие като ко-водещ на Оскарите заедно с Ан Хатауей.
Затова не е изненадващо, че той влиза в положението на Шая Лебьоф и може да разбере странното поведение на звездата от „Трансформърс" напоследък.
Нещо повече, Франко е написал проникновено есе за New York Times, в което изследва причините колегата му да се впусне в хлъзгава игра с медии и публика, и опитва да отговори на въпроса дали това е особена форма на пърформанс арт или по-скоро някакъв нервен срив от страна на Лебьоф.
Плагиатство или пърформанс
Проблемът възникна миналата година, когато се оказа, че Лебьоф е изплагиатствал художника Даниел Клаус в режисьорския си дебют - филма HowardCantour.com.
Сюжетът и цели части от диалога бяха директно иззети от комикса на художника, озаглавен Justin M. Damiano (2007), и то без Лебьоф да спомене някъде името на Клаус или да го включи в надписите на филма.
Последвалото извинение на актьора в Twitter приличаше поразително много на един постинг в Yahoo Answers, написан през февруари 2010 г. След това Лебьоф се извини на художника още веднъж чрез надпис в небето, като думите „Извинявай, Даниел Клаус" летяха гордо над Лос Анджелис.
Скоро обаче звездата започна да се държи странно и извън този случай. На пресконференция за последния му филм „Нимфоманката" той даде загадъчен отговор на въпроса защо се е съгласил да участва във филм с толкова много секс сцени.
"Когато чайките следват риболовния кораб, то е защото си мислят, че сардините ще бъдат изхвърлени в морето. Благодаря ви", каза той, след което просто си излезе.
Тези думи всъщност също са „откраднати" - този път от френската футболна легенда Ерик Кантона, който ги изрича накрая на филма "В търсене на Ерик". Лебьоф не обясни каква връзка има между цитата и „Нимфоманката".
Поведението му продължи да шокира журналисти и колеги по-късно същата вечер, когато се проведе премиерата на филма. На червения килим Лебьоф пристигна облечен в елегантен костюм, а на главата си носеше хартиена торба, надписана с черен маркер с думите: "Вече не съм известен". Същото послание можеше да се види многократно изписано и в Twitter профила му.
Миналата седмица 27-годишният Лебьоф продължи тази линия като постави арт шоу в галерия в Ел Ей, наречено #IAMSORRY.
Там той отново беше маскиран с торба на главата с вече познатия надпис, седеше на една маса и мълчаливо гледаше хората, които бяха дошли да го видят и които имаха право да правят с него каквото си поискат - като даже за целта имаха на разположение помощни предмети (камшик, клещи, укулеле, бутилка уиски и др.). Посетителите свидетелстват, че през повечето време Лебьоф е отигравал тих плач.
Той правеше това „шоу" по седем часа дневно в продължение на няколко дни, а след края му се впусна в пламенна групова прегръдка с феновете си, някои от които плачеха от радост, докато го прегръщаха.
Обяснението на Франко
Дотук медии и наблюдатели са доста объркани от тези прояви (може би точно това е целта) и се затрудняват до крайност да ги асимилират и обяснят на публиката. Така на помощ идва Джеймс Франко.
"Въпреки че разумът в някои от постъпките му може и да е под въпрос, като актьор и човек на изкуството съм склонен да проявя разбиране към неговото държание", пише Франко за Лебьоф.
Според 35-годишния Франко поведението на по-младия му колега е в унисон с други актьори, които са се бунтували по свой начин срещу системата и срещу начина, по който са представяни в медиите.
Марлон Брандо, както припомня Франко, е един от първите с активни опити да се отдалечи от предварително поставените имиджови рамки на знаменитост - например като проявяваше безгрижност към теглото си, или като се отказа от Оскара си за най-добра мъжка роля през 1973 г.
Безспорно самият Джеймс Франко е един от най-активните последователи на това поведение в съвременното кино. Освен че винаги е готов да се снима в евтини независими проекти, той реши смело да се включи и в сапунения сериал „Централна болница" през 2009 г.
„По същото време работех по филми, които щяха да бъдат номинирани за Оскар и да получат широко одобрение", обяснява той.
„Но решението ми беше отчасти опит да се опълча срещу очакванията, които се създават към един актьор, както и да разклатя мълчаливата - или не толкова мълчалива - йерархия в бизнеса".
Води до пристрастяване
За популярните актьори такъв вид бунтарство понякога е необходима част от играта и начин да намалят дистанцията между публичния си образ и истинското си аз.
Резултатът от това поведение е вълна от лоши отзиви в публичното пространство, които всъщност са пристрастяващи за актьорите, целящи да разкритикуват поведението на медиите към тях.
Все пак Франко си остава несигурен в истинските намерения на Лебьоф и предлага съпричастни, но предпазливи финални думи: „Мисля, че проектът на господин Лебьоф, ако наистина е проект, е добър.
Просто се надявам той да бъде внимателен да не изразходи цялото доброжелателство, което си е спечелил като актьор, само за да ни покаже, че е човек на изкуството".
